Последен бюлетин за растителна защита

Бюлетин на БАБХ, дирекция „Растителна защита и контрол“, валиден до 30 април

ОВОЩНИ КУЛТУРИ – СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: – „земен бутон” – „розов бутон” – „цъфтеж”-„формиране на завръз”

Основни вредители за периода Ябълков плодов червей Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella Ябълкова плодова оса Hoplocampa testudinea Обикновена крушова листна бълха Cacopsylla pyri Кръгломиниращ молец Cemiostoma scitella = Leucoptera malifoliella Листни въшки сем. Aphididae Струпясване по ябълка и круша Venturia inaequalis;Venturia pirina Брашнеста мана по ябълката Podosphaera leucotricha Загиване на завръзите на дюлята Monilinia Cydoniae Огнен пригор Erwinia amylovora

Ябълков плодов червей Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella

ябълков плодов червейЛетежът на пеперудите от първо поколение започва в края на цъфтежа на ябълката. Женските снасят яйцата си поединично, предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата. Химично третиране се извършва при масов летеж и първи снесени яйца, с хормонални инсектициди (инхибитори на хитиновия синтез), при ПИВ за първо поколение на неприятеля : 3-5 бр. пеперуди /уловка /седмица.

Ябълкова плодова оса Hoplocampa testudinea

Осата лети непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Храни се с цветен прашец и нектар. Женските снасят във фенофаза „бутонизация” по едно яйце в цветното дъно до плодника под тичинките, като правят прорез с яйцеполагалото си в основата на чашелистчетата. Вреди ларвата, която се излюпва в края на цъфтежа на ябълката. Тя се вгризва под кожицата на завръза и прави ход под нея, който често обикаля плода по издутата му част. При нарастване на плода клетките вкорковяват и хлътват. Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне във фенофаза на културата от „бутонизация” до „начало на цъфтеж” при ПИВ: 2-3 бр. възрастни/100стръскани клона;

Обикновена крушова листна бълха Cacopsylla pyri

При повишаване на температурите през втората половина на месец февруари, е отчетено активизиране и поява на презимувалите възрастни в областите Пазарджик и Пловдив (25-28.02.2017г.). Начало на яйцеснасяне е установено в периода 05-27.03.2017 г, а начало на излюпване, е констатирано на 21.03.2017 г. в област Пловдив. През месец април започва масовото излюпване на ларвите от презимувалото поколение на неприятеля. Възрастните бълхи от първо поколение, се появяват в края на месеца. Повреда нанасят ларвите и нимфите, които смучат сок от пъпките, цветните части, листата и плодовете. Образуват плътни колонии по връхните части на леторастите и клонките, като отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни гъбички. Химичен контрол се води срещу възрастни и ларви при ПИВ: във фенофаза „бутонизация”-2-3% заселени розетки.

Кръгломиниращ молец Cemiostoma scitella = Leucoptera malifoliella

кръгломиниращ молец - Cemiostoma scitellaЛетежът на пеперудите започва през април и съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата. Вредят гъсениците, които се хранят с паранхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите. Химичен контрол се провежда срещу възрастните, преди яйцеснасяне и в началото на излюпване на гъсениците, при ПИВ: във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 2-3 броя яйца и мини на лист.

Листни въшки сем. Aphididae

Възрастните и ларвите смучат сок от долната част на листата, листните и цветните дръжки и от връхните части на леторастите. Те са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите, пъпките и листата. Нападнатите части се деформират, а растежът им спира. Във фенофаза „разпукване на пъпки” – „розов бутон“ се третира при ПИВ 10-15 бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % нападнати розетки.

Струпясване по ябълка и круша Venturia inaequalis;Venturia pirina

Струпясване

Струпясване – признаци върху листата

Патогенът атакува листата, още след разпукването на пъпките. При разтваряне на листата, гъбата заразява както долната, така и горната повърхност. По долната повърхност на младите листа се развива кадифен, масленозелен плесенов налеп, с неясно очертана периферия. По горната страна на листата се формират сиви, гладки петна, в центъра с тъмнозелен налеп. По листните, цветните и плодните дръжки също се развиват петна. В резултат цветовете и младите завръзи опадват. Очакваното повишаване на температурите през месец април, ще доведе до бързо преминаване от една критична за културите фенофаза в друга. Това налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни в зависимост от използвания фунгицид, метеорологичните условия и степента на зараза. За предпазване от проява на резистентност, е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие.

Брашнеста мана по ябълката Podosphaera leucotrichaБрашнеста мана при ябълките

Напролет, със започване на вегетацията, от заразени пъпки през миналата година се появява системната форма на болестта. Заразените летораслите са слаби, със скъсени междувъзлия, листата са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи, цветовете са стерилни. Всички заразени растителни тъкани, са изцяло покрити с брашнест налеп от мицела и спорите на гъбата. Начало на поява на системната форма на болестта по ябълката е установено на 27.03.2017 г., в област Пловдив. За предпазване от локалната форма на болестта и многократни заразявания през вегетацията, е необходимо редовно пръскане на дърветата.

Загиване на завръзите на дюлята Monilinia Cydoniae

Симптомите на болестта се проявяват първоначално по младите върхови листа, като в централната им част се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по невратурата и скоро обхващат цялата петура. При влажно време, по горната страна на петната, се появява светъл плесенов налеп с дъх на бадеми. От листата паразитът колонизира върховете на леторастите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването, нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват. При благоприятни условия за развитие на болестта, се провеждат вегетационни пръскания – преди цъфтежа, във фенофаза „розов бутон” и непосредствено след прецъфтяването.

Огнен пригор Erwinia amylovora

огнен пригорПроявата на болестта се изразява в поражения по цветовете, а по-късно и по листата. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфектираните цветчета и остават по дърветата, като изгорени. Върховете на леторастите се извиват под формата на „овчарска гега”. При влажно време заразените участъци са обхванати от бактериен ексудат. Да се провеждат наблюдения и при установяване на описаните признаци, да се провежда третиране с продукт за растителна защита. При силна зараза и при крайна необходимост (наличието на сокодвижение, представлява сериозна опасност за пренасяне на заразата с инструментите), се пристъпва към изрязване и изгаряне на болните клони.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ – „цъфтеж” – „формиране на завърз“

Основни вредители за периода Черна сливова плодова оса Hoplocampa minuta Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana Източен плодов червей Grapholitha molesta Вишнев (черешов) хоботник Rhynchites auratus Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas Ранно кафяво гниене Monilinia laxa Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна Blumeriella jappii

Черна сливова плодова оса Hoplocampa minuta

Черна сливова плодова осаВ периода 24-27.03.2017 г. е установено начало на летеж на неприятеля в областите Бургас, Габрово, Пловдив и Стара Загора. След копулацията женските прорязват с яйцеполагалото си външния епидермис на чашелистчетата на цвета и в образуваното джобче полагат по едно яйце. На мястото на прореза тъканта некротизира и покафенява. Излюпените ларви се разпълзяват и вгризват в оформените завръзи. Хранят се с вътрешността на младите плодове и ги изпълват с черна съждива материя. Една ларва, за да завърши развитието си, поврежда до 5 плодчета, които след това окапват преждевременно заедно с дръжката. Да се извърши следцъфтежно пръскане (когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали) срещу лъжегъсениците, преди вгризването им в плодчетата. При силно нападение да се проведе и второ пръскане, когато първите повредени плодчета започнат да опадват.

Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana

Пеперудите имагинират през първата половина на месец април (около седмица преди пеперудите на ябълковия плодов червей). Летят рано сутрин при температура на въздуха не по-ниска от 13-14ºС. Женските снасят яйцата главно върху плодчетата и по-рядко по листата и клоните. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне с хормонални препарати при ПИВ за първо поколение–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица.

източен плодов червей

Източен плодов червей

Източен плодов червей Grapholitha molesta

Летежът на пеперудите започва в началото на месец април. Летят през цялата светла част на денонощието и привечер, при температури над 14ºС. Женските снасят яйцата си поединично, по долната страна на листата и по младите леторасти. Химичен контрол се провежда в края на летежа на пеперудите, при ПИВ–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица.

Вишнев (черешов) хоботник Rhynchites auratus

В сравнение с предходната година, се наблюдава забавяне в появата и вредната дейност на вишневия хоботник. Начало на вредна дейност е отчетено на 25.03.2017 г., в областите Бургас и Стара Загора. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите. Вредят възрастните, като нагризват пъпките, цветовете, листата, младите завръзи, а по- късно и плодчетата, по които правят дълбоки кръгли ямички. Третира се срещу възрастните след цъфтежа. Вредителят се установява сутрин рано, чрез стръскване – ПИВ в края на цъфтежа – 3 броя хоботници /10 клонки.

Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas

Сачмянковият синдром се причинява от бактериални и гъбни патогени и напада всички нарастващи зелени части – листа, леторасти и плодове. По нападнатите части се развиват дребни, закръглени, червеникави петна, които в средата некротират. Контролът срещу патогените се провежда чрез извеждане на предцъфтежно пръскане, във фенофаза „цветен бутон“ и 2-3 следцъфтежни пръскания, през интервал от 7 дни.

Ранно кафяво гниене Monilinia laxa

Болестта се развива масово при хладно и дъждовно време, във фенофаза „цъфтеж”. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват – форма „опожаряване”. Заразата от цвета преминава по дръжката, в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Заразените завръзи покафеняват. Пръсканията се провеждат по следната схема: І-во пръскане във фенофаза „цветен бутон”; ІІ-ро пръскане преди фенофаза „начало на цъфтеж”; ІІІ-то пръскане във фенофаза „опадване на венчелистчетата”; ІV-то пръскане – десет дни след третото.

Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна Blumeriella jappii

Цилиндроспороза -бяла ръжда по череши и  вишни

Цилиндроспороза -бяла ръжда по череши и вишни

Първите инфекции се извършват при влажно, дъждовно и умерено топло време и съвпадат с появата на първите листа. По заразените листа се появяват множество дребни пурпурни точки, които по-късно покафеняват и прегарят. При висока влажност по долната страна на листата, в местата на петънцата, се забелязва налеп от бели купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и завръзите. Листата, завършили развитието си, са устойчиви на заразата. Първото пръскане през вегетацията, се прави непосредствено след прецъфтяването, а второто и третото – през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.



 

Бюлетин на БАБХ, дирекция „Растителна защита и контрол“

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: пшеница и ечемик – „масово братене” – „вретенене”

Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Житни пиявици /Oulema melanopa/ ,/Lema lichenis/ Житни мухи – Черна пшеничена муха /Phorbia fumigata/, шведска муха/Oscinella frit/, хесенска муха /Mayetiola destructor/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/

Обикновена полевка /Microtus arvalis/

Със затопляне на времето през пролетта, активността на популациите от обикновена полевка се повиши. При проведените обследвания, се наблюдава разселване на полевката във вътрешността на посевите. Единични ходове на неприятеля до 1 акт. кол./дка са установени в областите Велико Търново, Враца, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Разград, София област, Стара Загора и Ямбол. Плътност над прага на вредност до 1-3 акт. кол./дка (при ПИВ пролет: 1 бр. активни кол./дка), е установена в областите Добрич, Ловеч, Пазарджик, Плевен и Търговище. В област Шумен е констатирана плътност от 1 до 9 акт.кол/дка. Редовните обследвания на площите с есенници продължават. Особено внимание да се обърне на площите с повторки и такива с предшественици слънчоглед и царевица. При констатиране на нападение над прага на икономическа вредност, да се прилагат разрешените родентициди.

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

вредна житна дървеницаНачало на пролетна миграция на презимувалите дървеници е констатирано на 21.03.2017 г. в област Бургас. Пролетната миграция на вредителя към житните посеви започва масово при температура над 11 – 12ºС. При рязко затопляне на времето е възможно пролетната миграция на дървеницата от местата на зимуване към посевите да стане дружно и в съкратени срокове. Такова поведение в разпространението на дървеницата и сравнително ранните фенофази от развитието на есенниците („братене” – „нач. на вретенене”), може да доведе до нанасяне на големи щети. В този период дървениците се хранят, като смучат сок от долната част на стъблото и причиняват изсъхване на главното стъбло. В следствие на тези повреди посевите се разреждат. Химичен контрол срещу възрастното се провежда при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и при отчетена плътност над ПИВ: – 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; – 4 бр/кв. м при нормален гъстота на посева; – 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Житни пиявици /Oulema melanopa/, /Lema lichenis/

житна пиявицаПрез втората половина на месец март, в периода 15-24.03.2017 г., е установена поява и начало на миграция в посевите на първите презимували възрастни в областите Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Пловдив, София област, Стара Загора, Търговище и Ямбол. Възрастните излизат на повърхността на хармани при трайно установяване на средноденонощната температура над 7º С. Хранят се с листата, като изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. Обследванията за установяване на плътността и началото на яйцеснасяне продължават. При плътност над ПИВ, да се проведе третиране с разрешените за употреба инсектициди. – 30 бр. възрастни/кв. м при редки посеви и суха пролет; – 50 бр. възрастни/кв. м при гъсти посеви и хладна пролет;

Житни мухи-Черна пшеничена муха/Phorbia fumigata/, шведска муха /Oscinella frit/, хесенска муха /Mayetiola destructor/

Нападение от видовете житни мухи е наблюдавано на 24.03.2017 г., в районите на Монтана и Пазарджик. До момента плътността на неприятелите е под ПИВ. През месец април да се извършат контролни наблюдения за развитието, плътността и разпространението на мухите. Химичният контрол се провежда при достигане на ПИВ : 3-4 броя мухи /кв.м. във фенофаза „братене”.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

брашнеста мана при житниВ края на месец март (20-24.03.2017 г.), са установени единични пустули по долните листа, в областите Бургас, Варна, Габрово, Ловеч, Разград, София област, Стара Загора и Шумен. По нападнатите органи, се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. През втората половина на април се очаква повишаване степента на нападение и разпространение в посевите. Необходимо е да се извършват редовни обследвания за установяване на степента на заразяване и разпространение на болестта. ПИВ – 10% нападната листна маса във фенофаза 1-ви- 2-ри възел на житните култури;

Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/

Първи петна по долните листа на растенията, са наблюдавани в периода 15- 23.03.2017 г., в областите Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Смолян, Търговище и Шумен, със слаба степен на нападение. На отделни посеви в районите на Велико Търново, Търговище и Шумен, е констатирано нападение до 10% листна маса. Обследванията да продължат и при констатиране на нападение над ПИВ, да се проведе 4 химичен контрол с разрешените фунгициди. ПИВ:5% нападната листна маса във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури.

РАПИЦА

Фенофази: „бутонизация” -„цъфтеж”

Основни вредители за периода: Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/ Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

 

рапичен цветоядНачало на поява на цветояда в посевите с рапица, е отчетено в областите Бургас, Видин и Пловдив. Бръмбарите вредят като нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата. Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. ПИВ: Фенофаза „бутонизация” – видими цветни пъпки( „зелен бутон”): – 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; – 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза „бутонизация” –първи венчелистчета ( „жълт бутон”): – 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; – 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Гъбата напада всички органи на рапицата, но най-много листата и стъблата. Първите симптоми се срещат по растенията, от момента на поникването до фенофаза „6 листа”. Кореновата шийка некротира и често се напуква. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Присъствието на черни точки по всички нападнати части отличава симптомите на болестта от другите заболявания по рапицата. Третира се рано напролет, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими. Единични петна по долните листа са отчетени в областите Видин, Враца, Велико Търново, Разград, София-област, Търговище и Шумен.

Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/

СклеротинияГъбата напада стъблата и генеративните органи на рапицата по време на цъфтеж. Инфекциите започват най-често в цветовете, откъдето се разпространяват към стъблото, особено при опадването на венчелистчетата, които залепват по по-ниско разположените части на растенията. Това е така, защото покълващите спори на патогена използват венчелистчетата като „стартов” субстрат за покълването на спорите и за развитието на мицела, който после напада стъблото или органа, по който са се закачили венчелистчетата. Първите признаци се появяват няколко седмици след началото на цъфтежа на мястото на прикачване на листата или на мястото на разклоняване на стъблото. Петната отначало са светложълти до бледокафяви, меки, воднисти. Некротиралата тъкан на петната се напуква и при влажни условия, се покрива с гъст, наподобяващ памук мицел. Цялото вътрешно съдържание на стъблото може да бъде запълнено с бял мицел, а по-късно в него се образуват черни склероции. Растенията узряват преждевременно и си личат в полето със сламено жълтия си цвят, за разлика от зелените незасегнати растения. За ограничаване разпространението на бялото гниене най-важни са превантивните мерки: – Правилен сеитбооборот – минимум 4 год.; – Не е подходящо да се отглежда рапица след слънчоглед, фасул, рапица; – Балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий; – Растителните остатъци да се отстранят, но още по-добре е да се раздробят и да се заровят с дълбока оран. Заораните склероции остават жизнени, но големите вълни от инфекции възникват, когато склероциите са на или непосредствено под почвената повърхност; Оптималните срокове за химичен контрол, са когато 40-60% от цветовете по първите 3- 5 цветоноса са отворени, но тогава по растенията няма още никакви симптоми.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Телени червеи /сем.Elateridae/

Телени червеиТелените червеи са едни от най-често срещаните многоядни неприятели. Ларвите имат силно хитинизирано продълговато тяло, наподобяващо късчета тел и се характеризират с широка хранителна пластичност. Вредата нанесена от ларвите на телените червеи зависи не само от тяхната плътност, но и от типа на почвата, от нейната влажност и температура, от количеството на хумусните вещества, от скоростта на поникване на растенията и от възрастта на ларвите. Ларвите са активни при температура от 12-13 до 20˚С и влажност 55-65% от ПИВ. Праг на икономическа вредност при царевица:  2 бр. ларви/кв.м. – преди, по време на сеитба  5-6 бр. ларви/кв.м до 6-ти 7-ми лист; Праг на икономическа вредност при слънчоглед:  до 5 бр. ларви/кв.м – при сеитба до 10 април  3 бр. ларви/кв.м – при сеитба след 10 април.

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

сив царевичен хоботникПрез последните години, неприятелят се появява постоянно в посевите от слънчоглед и царевица в районите на Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пловдив, Плевен, Русе, Силистра, София област, Търговище и Шумен. Сивият царевичен хаботник нанася най-големи повреди в началните фенофази от развитието на културите. Бръмбарите нагризват младите кълнове от началото на поникване до 3-ти – 4-ти лист. При по-малка плътност те причиняват разреждане на посевите, а при висока плътност унищожават напълно растенията. Химичният контрол срещу неприятеля се осъществява чрез вегетационно пръскане с инсектициди в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. Наблюденията за появата и популационната плътност трябва да започнат от началото на поникване на културите. Специално внимание да се обърне на площите, засети с нетретирани семена. Прагът на икономическа вредност при царевица :  над 2 бр. възрастни/кв. м. във фенофаза до „5-ти – 7-ми лист” или 20-30% повредена листна маса; Прагът на икономическа вредност при слънчоглед :  2 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „поникване”;  5-6 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

КАРТОФИ

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Струпясване /Rhizoctonia solani/

Телени червеи /сем.Elateridae/

Повреда нанасят ларвите на телените червеи. Те прекарват цялото си развитие в почвата. При отделните видове развитието на ларвите продължава от 2-4 до 5 години. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. Агротехническите мерки за контрол на телени червеи: спазване на сеитбооборот, добра подготовка на почвата, оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема на площи с установена плътност по-висока от ПИВ: 4-6 бр. ларви/кв.м.

Картофен молец /картофен молец/

Откриването на картофения молец в началото на вегетацията на картофите е трудно поради ниската численост на презимувалото поколение. През този период се откриват малко пеперуди, които летят непосредствено след залез и преди изгрев слънце. През април контрол с картофения молец се води основно с агротехнически мерки: засаждане на здрав посадъчен материал, по възможност на дълбочина 15-18 см., редовна обработка на почвата през вегетацията, като с последното загърляне да се осигури 4-5 см. почва над клубените.

Струпясване /Rhizoctonia solani/

При засяване на повредени клубени по младите кълнове в основата на стъблото се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини. Върху клубените болестта се проявява под формата на черни склероции, приличащи на полепнали частици пръст. Контролът срещу патогена е ефективен при използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал, спазване на 6-8 годишно сеитбообръщение, избягване на тежки и преовлажнени почви и третиране на клубените.



 

Труден старт за рапицата
Из бюлетин 1 за растителна защита през февруари-март 2017 г. на БАБХ Пловдив (за контакти виж в края на текста)
Есенници

житни през февруариРанните обследвания показват относително добро фитосанитарно състояние на презимувалите житни, въпреки късните сеитби, есенното засушаване и изоставащите фенофази от ранната есенна вегетация. На този етап особено важно е своевременното и качествено приложение на пролетното азотно подхранване, което ще подобри чувствително физилогично състояние на есенниците, ще даде по-добър старт за предстоящата активна вегетация.

Нитратно уязвими зони

На основание Заповед № РД 09-264/05.05.2016г. на Министъра на земеделието и храните е утвърдена и Програма от мерки за ограничаване и предотвъртяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в нитратно уязвимите зони. Площите, които чрез просмукване или оттичане на водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници и попадат в нитратно уязвими зони /НУЗ/ са определени със Заповед № РД-146/25.02.2015 год. на Министъра на околната среда и водите.

За област Пловдив в НУЗ попадат следните общини: Брезово – /до 300 м надморска височина/, Калояново, Марица, Пловдив, Първомай – /до 300 м надморска височина/, Раковски, Родопи – /до 300 м надморска височина/, Садово, Стамболийски, Съединение, Хисар /до 300 м надморска височина/;

Правилата за добра земеделска практика в тези зони са задължителни. За земеделските спопани, чийто стопанства са извън тези зони спазването на Правилата за Добра земеделска практика са доброволни. Добра земеделска практика, свързана с ограниченията за азотна форма на торене в НУЗ са: Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/ неорганични) в следните периоди – от 1 ноември до 20 февруари за Южна България – от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури есеници – от 1 ноември до 25 февруари за свободни площи подготвени за засяване на земеделски култури – от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения. Като изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.

– При внасяне на повече от 12 кг активно вещество на декар, торовата норма да се раздели на две, като 2/3 се внася предсеитбено, а останалата 1/3 – като подхранване.

– На песъкливи почви азотната норма също се разделя на две, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.

– На равнинни терени да не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина по-голяма от 5-6 см.

– При равнинни терени да не се използват торове край водни басейни на разстояние по-малко от 5 м.

– при внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6 градуса, азотната норма да се раздели на части, с цел да се предотврати изнасянето на хранителни вещества посклона. край водни басейни на разстояние по-малко от 10 м.

– Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.

– Органичните торове да се заорават в почвата непосредствено след разпръскването върху почвената повърхност с подходяща почвообработваща техника.

– Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена, както и на наводнени терени;

Вредители при житни

Обикновена полевка. Праг на икономическа вредност през пролетта: есенници – 1 активна колония на дка. люцерна – 2 активна колония/дка;

През късната есен отчетохме слабо завишаване на плътността и раздвижване в ареала на разпространение на полевката. Ниските температури и обилната почвена влага от зимния период въздействат ограничаващо върху популацията. В резулатат масовата плътност към датата на наблюдени е в обичайни за региона стойности – до и малко над ПИВ.

На площи заети след повторки 1-2 активни колонии на дка, след окопен предшественик – царевица и слънчоглед, 2-3 активни колонии на дка. Без промяна /висока/остава плътността в старите люцернови масиви. Пролетният размножителен период започва при трайно повишаване на температурите над 5 градуса, което за условията на Пловдивски район обикновено съвпада с последните дни на февруари и началото на март. Необходимо е да продължат редовните обследванията. При регистрирана плътност над ПИВ (1 активна колония/дка) и изоставащо фенологично състояние на посевите може да се изведе химична борба с готови примамки.

Решението за тази практика да се взима конкректно за всеки посев. Да се обърне особено внимание на посеви с предшественици слънчоглед и царевица. Залагането на отровни примамки е най-ефикасно да се извършва най-късно до края на март. Задължително е борбата срещу полевката да включва колониите по синорите и крайпътните ивици. С това се засягат междинните местообитания на неприятеля.

Внимание! С цел опазване на околната среда от замърсяване, опазване на птиците, полезния дивеч и селскостопанските животни от отравяне, площното третиране е строго забранено! Готовите примамки да се залагат само в обитаемите ходове на полевката и леко да се заравят.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/. Пролетен праг на икономическа вредност: 5 броя ларви на кв.м; Запазва се тенденцията на слаба степен на нападение и трайно свит ареал на разпространение за всички АЕР. Прилага се редовен сеитбооборот и по-качествена агротехника. Спазват се принципите на добрата растително защитна практика, решава напълно проблема с вредителя, без употребата на химични средства.

Химичната борба на този етап е оправдана само на повторки, късни есенници във фенофаза до “трети лист – начало на четвърти” и доказана плътност над регистрирания праг на вредност. За постигане на оптимален ефект РЗ практиката да се извежда в дни с положителни, дневни температури. В посеви с доказано нападение се препоръчва ПРЗ с по-дълго последействие: а.в. Тиаклоприд Биская 240 ОД 20 мл/дка, а.в. Хлорпирифос-етил Дурсбан 4 ЕК, Пиринекс 48 ЕК 150 мл/дка, а.в. Хлорпирифос-етил – циперметрин Нуреле Д 70 мл/дка, а.в. Циперметрин + Хлорпирифос етил Агрия 1050 + 70 мл/дка, а.в. Ацетамиприд Моспилан 20 СП 12,5 г/дка и др.

Зимна маслодайна рапица

За поредна година отчитаме труден старт в развитието на културата. В АЕР Раковски, Брезово, Съедиение, част от засетите рапици в нормален агротехнически срок не поникнаха. В микрорайони с оскъдни превалявания регистрирахме начало на вегетационен процес, силно затормозен от продължилото с месеци засушаване. Преобладаващите посеви в областта встъпиха в зимния сезон не добре гарнирани и силно изоставщи във фенологичното си развитие. На този етап земеделските производители трябва спешно да оценят състоянието на всеки един масив. Да се отчете броят на здравите растения на кв.м., като се преценят възможностите за реколтиране или презасяване по необходимост.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceuthorrhinchus napi/ ПИВ възрастни: 2-4 броя на кв. м. Отчитаме разширяване ареала на разпространение на вида. След нормализиране на агроклиматичните условия да продължат маршрутни прегледи за ранно установяване на признаците на нападение. Видът развива едно поколение. Зимуват като възрастни в почвата. Появяват се рано напролет при температура 9-12 С, нападат младите листа и цветните розетки. Снасят яйца в стъблото под цветния бутон. Ларвите нападат сърцевината на стъблото. Стъблата се удебеляват и изкривяват S-образно, разпукват се и загниват. Разрешени продукти за борба срещу неприятеля: а.в Тауфлувалинат – Маврик 2 Ф 20мл/дка; а.в. Циперметрин Цитрин Макс 500ЕК 5мл/дка; а.в Хлорпирифос-етил + бетацифлутрин Пиринекс сюприйм 3В 60мл/дка; Хлорпирифос-етил + циперметрин Нуреде Д 60мл/дка и др. ПРЗ. Благоприятни условия за развитие на патогена са дъждовното и влажно време. Да продължат редовните прегледи за откриване на първите симптоми. Борбата да се извежда при начални прояви, поради скоростното разпростанение от провокиращи климатични фактори. Болестта напада всички органи на културата, но най-често листата и стъблата. По растенията заразени рано наесен, в основата на стъблата се появяват рани, които причиняват отмиране. Напролет инфекцията обхваща листата и шушулките. По най-долните листа се развиват неправилни или закръглени, сивозеленикави петна, по които по-късно се появяват черни точки (пикнидии). При сливане на петната листата прегарят. Некрозата протича към листната дръжка до стъблото. Заразените шушулки се разтварят и семената опадат.

Разрешени ПРЗ: а.в. Метконазол+мепикват – хлорид Карикс 240 СЛ 100 мл/ дка, а.в. Метконазол Карамба 60 ЕК 120 мл/дка, а.в. Азоксистробин+тебуконазол Мирадор форте 375 СК 175 мл/дка, а.в. Паклобут разол + дифеконазор – Топрекс 375 СК 50 мл/дка, а.в. Тебуконазол – Ориус 25 ЕВ 50 мл/дка и Фоликур 250 ЕВ 50- 100 мл/дка, а.в. Димоксистробин + бокалид – Пиктор СК* 50 мл/дка и др. ПРЗ.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ гр. Пловдив бул.”Марица”86, тел/факс 032/62 63 18; 032/62 41 92. E-mail: obdh_plovdiv@abv.bg, Отдел РЗ тел/факс 032 95 94 00; 032 96 08 76. E-mail: prognoza_plovdiv@abv.bg; rsrz2@abv.bg.

(АгроПловдив съветва стопаните да се абонират в Пловдивската областна дирекция на БАБХ, за да получават несъкратения вариант на бюлетините за растителна защита, в които са посочени повече вредители и и са предложени повече препарати с дозите за третиране!)