Депутатът Павел Шопов ще е най-новият пчелар в „Акация-1899“

Производителите на мед са възмутени от монопола в развъждането на българската медоносна пчела
пчелари от "Акация-1899"

Част от Управителния съвет на „Акация-1899“. На стола вдясно е председателят Георги Тодоров

Пчеларите от пловдивското дружество „Акация-1899“ скоро ще имат нов член – депутата от „Атака“ Павел Шопов. „Г-н Шопов има два кошера и ми каза, че иска да се присъедини към нас“, разкри председателят на дружеството Георги Тодоров. Любовта си към пчелите народният представител наследил от баща си.

На 21 септември „Акация-1899“ ще отпразнува 100-годишнината си. Продължителната биография на дружеството, което до момента не е преустановявало дейността си, го прави най-старото в България. То е създадено през 1913 г. от преподавателя-чех в Земеделското училище в Садово Вацлав Триберни, съобщиха на днешната пресконференция пловдивските производители на мед.

Пчеларите посрещат забележителния празник с повече проблеми отколкото с поводи за радост. Дружеството не получава нито държавна, нито едропейска помощ, за да се издържа административно. Членовете му, които са над 100, също са ощетени. Бюджетът на Националната пчеларска програма не стига, за да подпомогне всички от бранша. За последно програмата е била отворена за кандидатстване през ноември 2012 г., а от 56 пловдивски пчелари, които са подали заявления във фонд „Земеделие“, само 32 са успели да получат средства.

Националната схема de minimis само веднъж досега е насочила средства към пчелните стопанства  – през 2012 г., когато са получили по 12 лева за семейство. За тази година тя остана затворена за производителите на мед.

Освен това стана ясно, че за пчеларите не са предвидени европейски директни плащания за следващия програмен период. Те настояваха да бъдат третирани като земеделски производители и да получават твърда евросубсидия на кошер.

Лоши новини има и за здравето на пчелите. И тази година е имало отровени пчели и цели семейства заради провеждана растителна защита в съседни на пчелините посеви. От самолетни пръскания в село Войводиново са загинали 24 пчелни семейства. Масова смърт на пчелите настъпила и в пчелин край село Малък Чардак.

Извън опасните нуклеотидни препарати, които ще бъдат забранени за 3 години от този декември, особено смъртоносен за пчелите е инсектицидът нуреле, поясни Иван Григоров. Той твърди, че фермерите не спазват куп правила при растителнозащитните практики. „Първо, те трябва да пръскат или до 7-8 часа сутринта или след 19 часа вечерта – тоест, в часове, в които пчелите не летят. Освен това пръсканията трябва да са предцъфтежни и следцъфтежни, а не точно когато насекомите събират прашец от отворените цветове.“ Николай Гайдов допълни, че земеделските производители трябва да съобщават на кметовете и на пчеларите от седмица до 3 дни предварително, че се канят да третират с химикали.

„Почти няма пчелар от дружеството, който да не се е оплакал от кражби – било на кошери, било на инвентар“, посочи друга беда Христина Якофова.

Най-масовото недоволство на дружеството обаче идва от забраната да продават отводки и пчели-майки. В момента производството на майки е напълно монополизирано от няколко сертифицирани развъдника. Те продават майките и рояците на изключително висока цена. Освен това точно те целево получават голяма част от средствата по Националната пчеларска програма. Ако редови пчелар опита да пласира здрава майка и здраво семейство, попада в нарушение.

Монополът в бранша се крепи на идеята за поддържане на расата на Българската медоносна пчела. Според председателя на Националната развъдна асоциация по пчеларство доц. Пламен Петров, преподавател в Аграрния университет, нашата порода е най-подходяща за българските природни условия и не бива да се допуска кръстосването ѝ с други раси. Пчеларите от „Акация-1899“ обаче смятат, че има европейски раси, които са по-високодобивни, като карника например.

Тяхното по-голямо съпротивление е срещу забраната те самите да продават пчели-майки и рояци от българската медоносна пчела, които сами са си произвели. Подобна забрана при останалите развъдни организации в животновъдството няма, обясняват пчеларите. Това е все едно да отглеждаш каракачанска овца и да нямаш право да продаваш агнетата, които е родила. Абсурдно е, коментират пчеларите.

Монополната цена на един рояк с три рамки е 138 лева с ДДС, докато на нерегламентирания пазар може да се закупи за 80 до 90 лева и то с 4 рамки.

 

 

Leave a Comment