Асма или тунел от лози? Да започнем със засаждането

асмаКакто и да си представяте лозичките – като асма, зелен тунел, дантела на беседката или естествен сенник на терасата с едри чепки грозде, ако не ги засадите, ще си останат само във фантазията. Най-доброто време за засаждане е есента. Може и през пролетта, но специалистите са доказали, че това растение се прихваща по-здраво, ако се заложи през октомври-ноември.

Когато се прави асмалък, лозите се засаждат през 1.5-2 метра разстояние. Ако се засаждат, за да загърнат тунел, разстоянието е същото, но се полагат шахматно от двете страни на дъгите.

Има правило, че ако засаждате лозичките през пролетта, е добре да потопите корените им един-два дни във вода, за да се освежат. Това обаче не е задължително при есенното им засаждане.

Мястото, където ще засаждате лозичките, трябва да е слънчево.

ЛЕГЛОТО

Дупките, в които ще ги положите, трябва да са 30-40 см широки, а дълбочината им да е такава, че когато пуснете растението в тях, върхът му да стига до повърхността. Корените се подрязват така, че дължината им да е 6-8 см. Наранените и изгнилите се отстраняват.

Когато дълбаете ямката, повърхностният по-плодороден слой на почната, се трупа на едно място. А извадената в дълбочина земя – на друго.

На дъното на трапа трябва да се постави угнил оборски тор, който да даде после сила на растението. Когато заравяте лозичката, най-отдолу слагате от почвата, която сте взели от повърхността. Притъпквате я добре, поливате обилно с вода и засипвате отгоре с по-неплодородната почва.

Леторастът се отрязва така че да останат две очи. Ако има повече леторасти, се избира най-здравият, останалите се премахват. Важно е при поставянето на лозата в ямката, мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност. След това, ако засаждате есента, трябва да покриете чепа с 25-30 см рохкава почва, а ако е през пролетта – с 5-6 см. 

ЗА ДА СТАНЕ АСМА

От двете очи израстват два летораста. До лозата трябва да забие опорен кол, около който те се привързват. Той трябва да е толкова висок, че да стига хоризонталната конструкция, която да е на височина между 2.20 и 2.50 метра. Скелето, около което лозата ще се увива и ражда, трябва да е повдигнато в южния край, за да осигурява по-добро слънцегреене на цялата асма.

При добри грижи – редовно поливане, подхранване, филизене и колтучене, развилите се от чепчето с две очи два летораста, ще се развият добре. При следващата резитба по-силният летораст запазваме, като го режем на две очи, а другия премахваме. Целта е да се получи силен летораст, който да достигне желаната височина.

АРХИТЕКТУРА И РЕЗИТБА

На трета година извиваме пръчката, която е достигнала опорната конструкция по хоризонталата. Режем я на 6 до 8 очи от мястото на извивката. Тази част от пръчката се нарича кордон. Всичко надолу под кордона премахваме – очи и филизи. Леторастите, които се появят от кордона, прореждаме през един, а последният го оставяме за продължител.

На следващата година пръчката, която сме оставили за продължител, извършваме резитбата така че да останат по нея отново 6-8 очи. Леторастите по самия кордон съкращаваме на чепчета с по две очи.

С продължителя правим същото, което сме направили и с предишния продължител – прореждаме през един леторастите, а последния оставяме за следващ продължител. Това продължава докато постигне нужната дължина на кордона. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона. Удължаването на кордоните трябва да става постепенно, като се режат на 6-8 очи.

От пръчките, които сме оставили на по две чепчета, израстват два летораста. Когато правим резитбата, горният го премахваме, като режем направо през чепа, а долният го съкращаваме отново на две чепчета  (две очи). На следващата година постъпваме по същия начин. Така постепенно се оформя архитектурата на лозата.

Резитбата трябва да се съобрази със сорта грозде. При сортове с по-ниска родовитост, се извършва смесена резитба, като се оставят дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. За тази цел служи горната пръчка, развила се от чепчето, а долната се съкращава на чепче с две очи. Оставят се и по-къси пръчки – с 3-6 очи, които се наричат стрелки. Броят на дългите плодни пръчки и стрелките върху един кордон може да бъде различен, това зависи от преценката ви за силата на лозата.

Дългите плодни пръчки при следващата резитба задължително се премахват и на рамото се оставя само чепче с две очи. Нови дълги плодни пръчки може да се запазят на друго място.

Leave a Comment


− 3 = три