Магданозът е силен лечител, засява се през ноември

Обича светлината, понася студа и е полезен от върха до корена

корени от магданозМагданозът притежава неочаквано силни качества на лечител, които могат да потвърдят тези, които са го пробвали. Често хората си казват, че природата наистина лекува с някои от растенията си, но ефектът идва бавно. И затова предпочитат да си купят синтетични лекарства. При магданоза обаче резултатът се усеща бързо особено при проблеми с бъбреците, черния дроб и пикочния мехур. В тези случаи помагат най-бързо корените на това растение, както и сокът от него.

Сортовете на магданоза са в два вариетета – кореновиден (var. tuberosum) и листовиден (var. secalinum).

Кореновидният магданоз е с дълъг и заострен корен, подобен на пащърнака, но е по-светъл от него. Вкусът му е плътен и сладък като на моркова.

Суровите корени се използват от древността.

Те действат благотворно не само при възпалителни процеси, но са и мощни имуностимулатори. Лекуват подагра, когато се настържат на ренде, накиснат в зехтин и се положат на болното място.

За пясък или камъни в бъбреците се използва отвара от 2 супени лъжици нарязани корени, сварени в половин литър вода за 15 минути. Получената смес се пие 3 пъти на ден. Тя помага и при възпаления на пикочните пътища, затруднено уриниране, смущения в стомаха и червата и натравяния. Корените от магданоз се прилагат при лечението на инфекции на уриналния тракт, защото помагат за изчистването на пикочната киселина. Те са природен диуретик и може да се използват спокойно от хора с високо кръвно налягане.

Няколко супени лъжици от корените, натопени във вино, към което са добавени и 3 лъжици мед, може да се пият от страдащите от сърдечни заболявания. Корените от магданоз се използват и за лечение на стомашни заболявания, особено при лошо храносмилане.

Ако не разполагате с магданоз от вариацията „кореновиден“, не е беда, защото по същия начин действат и корените на листовидния. Просто ще са ви нужни повече корени.

Нищо от магданоза не е за изхвърляне,

той е полезен от върха до корена. Суровият сок на растението подобрява кислородния обмен и поддържа функциите на надбъбречните желези. Не само коренът, но и целият стрък, превърнат в сок, действа при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при нефрит и други заболявания на бъбреците, подобрява зрението, намалява кръвното налягане. Външно също се прилага за лапи при лунички и петна по лицето, за компреси при циреи, отоци и ужилване от насекоми, за миене на главата срещу пърхут.

Можете да го отгледате в двора, фермата или дори в сандъче на терасата. 

След средата на този месец или в началото на декември се извършва сеитбата на предзимния магданоз. Ако изпуснете този срок, след това можете да засеете семената в края на февруари – началото на март. Той е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни.

Първо трябва да изберете светло слънчево място за засяването му. То трябва да е с добре обработена почва, така че хем да е аерирана, хем да няма плевели. Ако сте избрали да засеете магданоза върху 10 квадратни метра, мястото предварително се наторява с 30-40 кг полуразложен оборски тор (ако не разполагате с такъв, няма проблем), 100-200 грама амониева селитра, 400-500 грама суперфосфат и 200-400 г калиев сулфат. Семената не бива да са престояли с години, защото кълняемостта им ще е намаляла. Добрите се познават по силната миризма. Те се сеят плитко, на 1-2 см дълбочина, като преди това трябва да направите лехи през 15 см разстояние една от друга. За 10 квадрата ви стигат 10 грама семена. 

магданоз в саксияАко пък сте решили да засеете магданоза в сандъчета, технологията е същата – рохкава, обогатена с торф почва, засяване, притъпкване с ръка на браздите след полагането на семена, поливане и изнасяне на светло място. В сандъчето можете да засадите и коренища от магданоз. Трябва обаче да действате бързо, след като сте ги извадили, за да не умрат. При полагането им в пръстта, оставете 4-5 см разстояние между тях и нека да са на малко по-голяма дълбочина – към 5 см. Както и при цветята, саксиите/сандъчетата трябва да са обеззаразени и надупчени отдолу за изтичане на излишната вода.

Магданозът е студоустойчиво растение. Семената никнат и при 2 градуса над нулата, а младите поници понасят повече от минус 9 градуса С. Възрастните растения спокойно презимуват под снега.

Магданозът

издържа на засушаване, защото има силно развита коренова система.

Честото поливане през вегетацията обаче му е само от полза, защото расте по-бързо и с по-едри листа. През годината можете да ги режете 4-5 пъти.

Листата от магданоз се запазват продължително време пресни и зелени, като се поставят в полиетиленова торбичка, която се издува с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилника. Ако са повехнали, държат се предварително 30 минути във вода със стайна температура (20 градуса С).

 

 

Leave a Comment