11 ноември: Роден е Достоевски, а комунистите екзекутират четирима католически свещеници

На 11 ноември 1821 г. в Москва е роден един от най-големите руски писатели Фьодор Михайлович Достоевски. Той е автор на едни от най-добрите романи не само в руската, но и в световната литература – „Бедни хора“ , „Записки от мъртвия дом“, „Унижените и оскърбените“, „Престъпление и наказание“, „Идиот”, „Братя Карамазови”.

11 ноември: Роден е Достоевски

В тях писателят гради едни от най-запомнящите се литературни образи, изследва човешката психика в мрачните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, заразява с философските си интенции, показва живота на малкия човек с неговите върхове и спадове.
Достоевски поглежда в душата на малкия човек, притиснат от бедността и обстоятелствата на своето време без нравоучения и критика, но е безмилостен към буржоазните порядки, материализмът на консуматорското западно общество и нихилизма. Писателят е смятан с право за пряк предшественик на европейския екзистенциализъм.
Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на 19-ти век, но най-известните му творби са писани в последните години от живота му. Смятат, че авторът е един от най-значимите психолози в историята на световната литература.
Достоевски написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.
Той е автор, който казва: „Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“
Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург едва навършил 59 години.

На 11 ноември 1952 година в софийския затвор са екзекутирани четирима католически свещеници – епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.
Този акт е част от серията политически съдебни процеси в България срещу католически епископи, свещеници, монаси и монахини и следва политиката на репресии от страна на установения от съветските войски комунистически режим в страната.

11 ноември: Комунистите екзекутират четирима католически свещеници

След 9 септември 1944 година много от католическите свещеници у нас участват в съживяването на вярата и се противопоставят на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезват много отци и служители, католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.
Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.
Няколко католически свещеници са провъзгласени за блажени от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. представители на тогавашното българско правителство присъстват на тази церемония във Ватикана.