Как да си отгледате зимна салата

BASF
Изработването на добра конструкция на тунелите е най-важната работа, която трябва да се свърши сега

Точно сега е времето да закупите разсад от зимна салата и да го засадите на двора. Ако положите необходимите грижи, през март-април марулите ще са готови за консумация. Разликата в сроковете на беритбата на зимната и пролетната салата е два месеца, като пролетната е готова през май.

У нас се отглеждат най-често два вариетета салата (Lactuca sativa) – маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).

разсад от марулиБотаническата характеристика на салатата показва, че тя е студоустойчива култура и точно това дава шанс за зимното ѝ отглеждане. Младите растения могат да издържат до минус 5, минус 6 градуса. Възрастните обаче са чувствителни на ниските температури. Цветоносните стебла измръзват при минус 2 градуса.

ЗАСАЖДАНЕ

Зимната маруля се сади на високи лехи от двете им страни при разстояние между разсадите 25 см. 

Две седмици след засаждането и окончателното прихващане, растенията могат да се подхранят с 10-15 кг на дка амониева селитра. Почвата се разрохква плитко и внимателно. Рядко се полива, но когато през пролетния период има засушавания, се извършва поливка с течаща вода. Когато са се образували главите, честите поливки не са желателни с оглед да се избегне гниенето на листата и образуването на спорите на болестта мана.

ИНСТРУКЦИИ ЗА НАПРАВА НА ТУНЕЛ

защитен тунел за марулиПо-съществената грижа сега е да се направи конструкция на защитните тунели, която при първата прогноза за снеговалеж в близките дни, трябва да се покрие с полиетилен.

Направата на конструкция си иска майстора.

Трябва да разполагате със стоманена тел, от която да направите дъгите. Те ще крепят найлона. Нужни са още дървени колчета, за да осигурите опора за дъгите при падането на сняг и сезал.

Най-напред вързвате канап, за да очертаете размерите на тунела, за да може да забиете дъгите и колчетата без отклонения.

Колчетата, които са плоски и заострени от единия край, се забиват там където ще е билото на защитния тунел. Те са през около 2 метра разстояние. Височината им трябва да е към 60 см. Върху тях, за да ги свърже в конструкция, се поставя дълга летва или парчета от такава, която се стабилизира върху колчетата със зачукване на пирони. Добре е преди това да огънете стоманените дъги и да гиразсад от марули разположите през 50 см, като забиете здраво краищата им в земята. Едва след това взимате по-дълги пирони и чук. Целта ви е да свържете хоризонтална летва с вертикалните дървени колчета, като същевременно се стараете да захванете и металните обръчи към хоризонталната летва. За целта превивате края на пироните откъм главата и така прихващате обръчите.

След това трябва да вземете сезал или канап, с които да укрепите допълнително конструкцията. С тази връв свързвате металните дъги една с друга, за да направите нещо подобно на арматура на конструкцията. Добре е с канапа да свържете поне 6-8 пъти всички дъги на различна височина. Първата връв я вързвате на 10 см височина от почвената повърхност и карате нагоре до билото през 10-15 см, преваляте го и продължавате от другия край.

След като направите конструкцията, е важно да следите прогнозата за времето. При първи съмнения за снеговалеж, трябва да положите найлона. Краищата му се зариват в земята и се поставят тежести върху тях – камък, дърво, каквото имате под ръка.

Когато се случат топли дни през зимата, салатите може да се отвиват след издигане на слънцето, като през нощта трябва да бъдат отново покрити.

Leave a Comment


осем + = 10