Защо изчезват пчелите и пчеларите на България?

Инж. Димитър Бонев от Пловдив очерта най-фрапантните проблеми на бранша на Международната пчеларска конференция в София

Автор: инж. Димитър Бонев, зам.-председател на УС на сдружение „Акация 1899“ – Пловдив 

(Публикуваме лекцията на автора от форума на 15 ноември 2013 г. без намеса)

инж. Димитър Бонев, пчеларПреглеждайки данните от официалната статистика за сектор „Пчеларство“ в България, не може да не споделим  все по-голямата си загриженост за бъдещото му развитие. Тревога буди факта, че само за последните няколко години броя на пчелните семейства в страната е намалял с 30%, а броя на хората практикуващи пчеларство с 50%. Очертава се тенденция, която може да доведе до сериозни последствия през следващите 5 до 10 години, а броят на пчеларите и пчелните семейства да спадне под необходимия минимум за опазването на биологичното разнообразие в природата и  опрашването културните насаждения.

На практика българския пчелар е притиснат от всички страни. На него му е оставено само едно единствено право –това да работи без да може да се ползва от благините на своя труд. Дори и пчелари, които отглеждат стотици семейства не рядко са принудени да си потърсят и друг източник за доходи за да оцеляват.

Факторите, които оказват негативно влияние на развитието на пчеларството в България са много и имат различен характер.

Основният фактор, който оказва негативно влияние за развитие на сектора, е липсата на адекватна държавна политика в областта на пчеларството. Цялата

нормативна уредба, касаеща отрасъла, е доста остаряла,

неадекватна, често пъти противоречаща на националното и европейското законодателство. Дори Стратегията за развитие на Пчеларството през следващия програмен период по-скоро може да бъде определена като стратегия, насочена към развитието на обслужващите пчеларството сектори. Това не е случайно. На практика пчеларите почти не са представени в работните групи, които подпомагат държавните институции при решаване на проблемите в сектора. Често  членовете на тези работни групи са заинтересовани лица, които не рядко защитават лични икономически интереси, а интересите на пчеларите биват пренебрегвани.

Друг съществен фактор оказващ негативно влияние е рязкото

покачване на цените както на консумативите и средствата за производство, така и на пчелните майки и отводки (рояци).

пчеларят Гени ТитовТова доведе до значителното увеличаване на разходите за производство. Средствата по Програмата за развитие на пчеларството, въпреки че достигнаха до една малка част от пчеларите, доведоха изкривяване на пазарните цени както на майки и отводки, така и на инвентара.

Проблемът с опазването на пчелните семейства не намира адекватно решение вече повече от десетилетие. Съществуващата нормативна уредба позволява на земеделските стопани при третиране със

средства за растителна защита безнаказано да унищожават годишно повече от 6000 пчелни семейства

и още няколко пъти по толкова да се борят за оцеляването си. Нанасят се непоправими щети на пчелите и пчеларя. Вместо да получи доходи от дейността си, той е принуден да инвестира средства за спасяването от глад и болести на оцелелите семейства. В същото време държавните институции не са взели предвидените от закона мерки за откриването на извършителите и доказването на вината им. Дори нещо повече. В нормативната уредба съществуват текстове, при които ощетеният пчелар трябва да заплати непосилни за него суми за извършването на анализи и евентуалното доказване на вината на извършителя. На практика пчеларят е поставен в положение, при което за него е по-добре да изпие горчивата чаша, вместо да се бори с вятърни мелници.

Ползата от опрашителната дейност на пчелите в България е силно подценена. Няма изградена култура сред селскостопанските производители, липсват познания за ползата от пчелоопрашването дори и сред аграрните специалисти, които ръководят по-големи стопанства. Наемането на пчели с цел пчелоопрашване е по-скоро изключение отколкото практика. Дори по-лошо. Не са редки случаите, при които

от пчеларите се търси рента за това, че пчелите посещават техните култури .

Поради тези причини при изработването на новата три годишна програма пчелари и сдружения предложиха на т.н. работна група да се включи мярка, при която да се изработят образователни материали, с които да се запознаят земеделските стопани с конкретните ползи от пчелоопрашването, какви са начините за опазване на пчелите от отравяния и какво те биха спечелили от това. За съжаление пчеларите за пореден път не бяха чути.

България е единствената страна в ЕС, където на пчеларя е забранено със закон да произвежда пчели

и да търгува с тях. Това право имат само един ограничен кръг пчелари, които са част от Националната развъдна асоциация по пчеларство. Те са и единствените, които се ползват от подкрепа на държавните институции. Забранен е и вносът на пчелни майки и отводки (рояци) дори и от страните членки на ЕС.  Видно е, че при тези условия няма как да бъде покрито търсенето дори и по мерките от Програмата за развитие на пчеларството, та какво остава за възстановяване  на загубените от отравяне, болести, глад и други причини пчелни семейства. От друга страна липсата на конкуренция и съществуването на дефицит в предлагането създава условия за понижаване на качеството, което от своя страна води до сериозни негативни последствия.

Изключително

зле е стоят нещата и със здравеопазването на пчелите.

Липсата на достатъчно добра подготовка от страна на ветеринарномедицинските специалисти и отказът от страна на държавните институции тези специалисти да се ползват от помощта на добре обучени пчелари-проверители, води до създаване на предпоставки от ненавременно откриване на опасни заболявания и големи загуби на пчели в цели региони. За съжаление тези загуби с всяка изминала година се увеличават. За беда пчеларите не са подготвени за нашествието на тези заболявания, а и информацията за борбата с тях е твърде оскъдна, въпреки че през последните години бяха инвестирани доста средства имено за тези цели.

Нарастващите  загуби, безхаберието на институциите натоварени с контролни функции, както и на органите на реда, и не на последно място зле изработената нормативна уредба, доведоха до

бум в кражбите на пчелни семейства или части от тях.

Изключително редки са случаите, когато извършителите на такива посегателства биват разкрити, а още по-рядко те биват наказани, а пчеларите получават обратно своите кошери. Отправяните към институциите конкретни предложения за справяне с тези проблеми или остават не чути, или разглеждането им се отлага години наред.

Програмата  за развитие на пчеларството беше единствената помощ, на която пчеларите можеха да се надяват. За съжаление средствата не бяха достатъчно да покрият завишения интерес към нея, а начинът на тяхното разпределение и критериите за кандидатстване не само не бяха съобразени с действителността, но и създадоха предпоставки за много огорчения и много проблеми.

Липсата на капацитет от страна на развъдната асоциация и производителите на кошери

доведе до значително понижаване на качеството на предлаганите по програмата продукти. Слабите отводки, често предоставени на пчеларите през месец август, дори и септември, създадоха предпоставки тези малки семейства да не могат да се развият достатъчно и съответно загубите бяха огромни. При консултациите за новата три годишна програма членовете на работната група отново не се вслушаха в предложенията на пчелари и дружества от цялата страна. Бедата е, че така проблемите остават нерешени и се създават условия програмата по-скоро да навреди, отколкото да помогне за развитието на сектора.

Научна дейност в областта на пчеларството остава голям длъжник към сектора. Липсата на достатъчно финансиране, малкият брой проекти, по които се работи, ниското заплащане на труда на научните работници, доведе до отлив от желаещи млади хора да се занимават с научна дейност. Тези, които имаха амбиции в тази сфера, потърсиха реализация в чужбина, където условията да правят наука са значително по-благоприятни. Така

пчеларите в България на практика остават без необходимата научна подкрепа.

А при бързо променящите се условия на работа, климата и настъпването на нови, непознати досега заболявания, без адекватна подкрепа от научните среди бъдещето на сектора е поставено под въпрос.

Един доста съществен фактор, водещ негативни последици в развитието на сектора, е високата средна възраст на пчеларите.  Преобладаващата част от хората занимаващи се с пчеларство, са на възраст близка до пенсионната и над нея. Липсата на доходност от дейността, прави отрасъла не дотам атрактивен за младите хора. Дори и тези, които тръгват да правят пчеларство със завиден ентусиазъм, много бързо се сблъскват с тъжната реалност и се насочват към изходните пунктове на страната с надеждата да намерят по-добри условия за живот.

Климатичните промени също оказват силно изразено негативно влияние

на сектора. Дългите периоди на засушаване през последните години, чиято продължителност в някои части на страната достигна пет, шест месеца и то през активния за пчелите сезон, доведоха до липсата на достатъчно храна в природата и необходимостта от сериозни допълнителни грижи и познания за справяне със ситуацията от страна на пчеларите. Нещо, за което те не бяха подготвени. Липсата на програми за обучение и невъзможността на пчеларските организации по места да си позволят разходите по наемането на специалисти, които да им помагат при набавянето на необходимите знания и умения за преодоляването на проблеми, свързани с все по-бързо изменящите се условия на природната среда, също води след себе си доста негативни последици. За голямо съжаление, на предложението на пчелари и сдружения по новата Програма за развитие на пчеларството да бъдат предвидени средства за такива програми, отново не бе обърнато никакво внимание.

Българският  пчелар на практика може да генерира приходи само от реализацията на произведена през годината продукция, приходите от която често пъти не могат да покрият дори разходите за производство и дължимите осигуровки. А на всичкото отгоре данъчното законодателство, го поставя в ситуация да

дължи и данъци, въпреки  че дейността му е на загуба.

Цените, на които се търгуват българските пчелни продукти, са най-ниски  в цяла Европа, въпреки че природата ни е дарила с богато видово разнообразие и качеството на получените пчелни продукти е добре оценено по целия свят. За съжаление, някои не до там добри търговски практики спомагат за това пчеларят да не може да получи подобаваща цена за труда, който е положил и за продукта, който е произвел.

Това са  тъжните окраски, в които е облечено българското пчеларство. И ако всяка една поотделно или дори две биха били преодолима преграда, то всички  заедно ни водят към един единствен момент: Тоталния срив на сектора и неговата гибел.

Къде е изходът? Това е въпрос, на който пчеларите непрестанно търсят отговор през последните години. Въпрос, на който трудно може да бъде намерен еднозначен отговор.

Може би, тук нещата трябва да се разделят на две: Това, на което трябва да обърнат сериозно внимание пчеларите, за да си помогнат сами и това, което трябва да направят институциите.

Ролята на пчеларските организации

при решаването на проблемите в сектора е голяма. За съжаление едва 20% от практикуващите пчеларство членуват в някакви структури, та било то и само на местна почва – по населени места и общини. Затова особено важно значение би имало създаването по места на силни и работещи местни сдружения или организации, обединяващи всички заинтересовани пчелари, било то любители или професионално занимаващи се с пчеларство. Едни такива структури биха могли да бъдат и свързващото звено между пчеларите, от една страна, и търговски и преработвателни предприятия от друга, а защо не и директно да договарят износ на своята продукция. Така поне до някъде може да бъде разрешен и проблемът с ниските изкупни цени на пчелните продукти. От друга страна такива структури биха били и много полезни, що се отнася до допълване и опресняване знанията на пчеларите чрез провеждане на лектории, курсове и дори практически занятия. Иновативните решения на знаещи и можещи пчелари, научни работници и специалисти в различни сфери свързани със сектора, ще могат по-лесно да достигнат до повече пчелари и ще се създаде възможност за придобиване на знания и умения, необходими за преодоляването на непрестанно  възникващите проблеми относно болести, промени в климата, отравяния и др.

Тези структури могат да играят и една много положителна роля при снабдяване на пчеларите с консумативи и материали. Обединявайки се, пчеларите могат да договарят значителни отстъпки при закупуването им, с което да се снижи себестойността на произведените продукти. Чрез тези сдружения пчеларите могат заедно да рекламират продуктите, произведени в района, дори и утвърдят някои местни видове пчелен мед като запазена марка и съответно да извоюват една по-добра реализация на произведения от тях продукт.

Пчеларските сдружения по места освен всичко останало могат значително по-лесно да комуникират със  селскостопанските производители за договаряне на пчелоопрашване и мерки за опазване на пчелите при третиране на насажденията с препарати за растителна защита.

Важна е ролята на националните пчеларски организации. За голямо съжаление при почти всички съществуващи в момента национални сдружения връзката между ръководство и местни структури, та дори и отделни пчелари, е сериозно нарушена. Не са изключение случаите при които тези ръководства защитават повече личните си интереси, за сметка на тези на пчеларите, които уж представляват. Това е и причината все по-често отделните дружества и пчелари да търсят директен контакт с институциите, за да предлагат решения на проблеми, които иначе са заложени като цели на националните сдружения. Не напразно доверието към тези ръководства е почти напълно изчерпано.

Как държавните институции биха помогнали за решаването на проблемите в сектора?

На първо място трябва да се преработи нормативната уредба и мерките предвидени по Националната програма за развитието на пчеларството. Съществуващите в момента закони и поднормативна уредба в повечето случаи са или неработещи и не се изпълняват, или са в противоречие с други национални закони  и регламенти на ЕС.

На какво трябва да се обърне внимание:

  1. Да се създаде ясен регламент за работата на институциите с пчеларските организации.
  2. Да се изработят улеснени процедури за регистрацията и настаняването на пчелните семейства.
  3. Да се обърне внимание на решаването на проблема с ветеринарномедицинското обслужване на стопанствата, мерките за ранно откриване и предотвратяване на разпространението на опасни заболявания по пчелите и пилото. Да се завиши ветеринарният контрол при придвижването на пчелните семейства.
  4. Да се създадат ясни правила за опазването на пчелите при третирането на посевите с препарати за растителна защита. Да се облекчат процедурите по доказване на нарушенията и да се въведат сериозни дисциплиниращи санкции на нарушителите. Не е лошо да се помисли и за образователни програми по отношение на опазването на пчелите и тяхната роля за повишаване на добивите от селскостопанските култури.
  5. Да се предвидят адекватни мерки за опазването на пчелините от кражби и посегателства, включително и въвеждането на електронна идентификация на пчелните кошери и части от тях.
  6. Да се предвидят мерки за въвеждане на пазарни механизми и да се създаде реална конкуренция при производството и търговията с пчелни майки и отводки (рояци). Значително подобряване на качествата на произвежданите пчелни майки и рояци и стриктен контрол върху здравния им статус.
  7. Да се направят промени в данъчното законодателство, при които нормативно признатите разходи да се приведат до нива, които да съответстват на реално извършените за издръжка на пчелините и пчелната база.
  8. Да се заделят средства по програмите за развитието на пчеларството за подпомагане на пчеларските сдружения по места, за провеждане на мероприятия по опресняване на знанията и обучение за справяне с проблемите, свързани с бързо променящите се условия на работа, на климата и настъпването на нови, непознати досега заболявания, чрез пчеларски лектории и квалификационни курсове с реномирани преподаватели и специалисти в областта на пчеларството.
  9. Да се създадат условия за подобряване на медоносната база чрез залесяване с медоносни видове.
  10. Да е създадат благоприятни условия за стимулиране на директните продажби при спазването на определени изисквания и добри производствени практики.
  11. Да се предприемат мерки за популяризиране ползата от пчелните продукти сред населението, с цел повишаване на вътрешното потребление.

Изпълнението на всички изброени мерки няма да реши напълно всички проблеми, но поне като за начало ще създаде по-добри условия за развитието на сектор пчеларство. Ние, пчеларите, сме тези, от които зависи собственото ни благоденствие. Самите ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да може по всички начини да отстояваме своите права пред националните институции.

 

Димитър Бонев

 

5 Comments

  1. Асен Асенов каза:

    Митко, впечатлен съм от твоето изложение по въпроса. От моя скромен опит и и лично мнение смятам,че си успял синтезирано и много задълбочено да изясниш проблемите, да дадеш препоръки за промени без да влезеш в излишно многословие. Поздравления.

  2. д-р Иван Кючуков каза:

    България е страната на неограничените парадокси.България е страната на абсурдите.България е страната в която съграждането е мръсна дума.България като най-китното място на Европа ,е подложена на мерки които я превръщат в нейният заден двор.Пчеларството като екологичен фактор е в колапс не поради обективни а сложни обществени и до известна степен поляритетни субективни фактори.
    Тук обосновката и полезността от всичко това ,са болезнено верни и наложащи , за да се хване и последният влак.Болезнено конкретни акценти!

  3. Ceko Simeonov каза:

    Много добре написано Митко Бонев е прав но за съжаление хората от които зависи да се промени към по-добро в пчеларството нехаят и лапат парички наготово без труд.

  4. Пламен Ганев каза:

    Поздравления Бонев!Само човек който е на „ти“ с проблемите на пчеларството,може да нипише нещо подобно!Човек като теб трябва да бъде избран за лидер на всички пчелари в България.

Leave a Comment