Скука сред владици, милионери и партии

Скучно е. Дори разцепването на СДС е емоционална болка, но и един скучен факт. Отново ли властта и парите? Петко Симеонов каза оня ден, че партията се била превърнала в бизнес проект. Довършването на тази мисъл е, че единият лидер чака финансиране от Бойко Борисов, а другият – от Иван Костов. И, ето че настъпи разногласието. Но проектът, така или иначе, е дребен по мащаб. Някогашната ни надежда, идеал, сърцето ни … в последната седмица бяха пометени към боклукчийската кофа. О, да, скучно е.

И владиците са скучни с борбата им за власт. Исках, надявах се да направят нещо, което да ме извади от нищото на тъпото. Нещо, което да даде пример за любов, безкористно служене, достойнство и щедрост. Почти ми хареса Йосиф от Америка, който каза: Бил съм агент, как тогава да искам да стана патриарх! Мълчанието на Николай не е смирение, а оръжие. Варненският Кирил е вярващ бизнесмен. О, Боже, който си на небесата, и храмът ли не те допуска!

А как ми е скучен пернишкият милионер! Спечелил почти 5 милиона, а е нещастен, защото са му малко. Като го гледам, той вече лети към мизерията. Парите винаги са малко, мой човек. И Бил Гейтс ще ти го каже. Щом не може да остави в краката си милионите, как да не ми е скучен?

Едно и също. Скучно, познато. Къде са даровете на деня?

Дарба е, ако си служител на църквата, да чуваш гласа на Господ, да усещаш мислите му, да се потапяш в любовта му и да излизаш от този вселенски океан чист, смирен и светъл. И това да е щастието ти. То е предостатъчно. Тогава партиаршеският жезъл би приличал на златна пръчка в прахта. Ако главата ти е в небето, би ли се навел към него? Не. Вместо това същият този жезъл сега прилича на стълб, по който се катерят и падат, и пак се катерят няколко владици.

Дарба е, ако си политик, доброто на мнозинството да е твоята кауза. Да си толкова силен, че да победиш себелюбието, с което си се родил. И да си още по-силен, че да простиш на неблагодарните, за които работиш.съдбата ти сервира 5 милиона, да затвориш духа в шишето. Не го ли направиш в самото начало, вече ще си в края. Кратка е радостта от всяка нова покупка, дълга е агонията от стапянето на парите. Колкото повече намаляват, толкова повече неща пожелаваш.  Желанията са неизбежният ад.

Ей такива неща си мисля, и ми е досадно, и скучно, когато се загледам в новините. Но се сещам за един скорошен репортаж за ремонта на къщите в Дивотино след пернишкото земетресение. Съобщиха за отпуснатите от държавата пари, после за обичайните опити за измама, кметицата на Перник се изказа. И най-накрая пред камерите се появи млада жена край една от къщите. Разбра се, че е сред доброволците помагачи на пострадалите. Беше хубава. Не, беше красива. И изведнъж спря да ми е скучно.