Продуктите на малките ферми – хем търсени, хем на изчезване

Буквалното прилагане на регламентите на ЕС изтласква от пазара дребните производители на традиционни храни в България, пише електронното издание OBC

Процесът на разширяване на Европейския съюз предостави нови възможности за дребните земеделски производители, но създаде и рискове, пише Osservatorio Balcani e Caucaso, цитиран от Дневник.

Подобно на много други части на света, през последните години се наблюдава истинскo възраждане на интереса към местни, традиционни и здравословна храна на Балканите – регион, известен със своята плодородна земя, страхотно време и дългогодишен опит в производството на някои от най-вкусните продукти, които могат да бъдат намерени.

Присъединяването към ЕС със сигурност донесе нови възможности за търговия и износ за местни фермери, но в същото време експертите предупреждават за намаляването и дори изчезването на някои традиционни продукти в по-малките държави членки като България и Румъния.

Петьо Иванов от село Ръжево в България има ферма за кози и произвежда сирене, но казва, че не е го продава. „Не го правим, защото има определени документи, които трябва да представим, ако искаме да предложим нашите продукти в магазините“, обяснява той. „Нещата не се случват лесно в България – особено в хранително-вкусовия сектор, в който има толкова много бюрокрация и документация, че в един момент си мислиш: „Къде отивам, в какво се забърках?“, допълва той.

Според Иванов някои изисквания за продуктите са твърде строги и биха означавали огромни инвестиции, непосилни за малките фермери. В същото време големите производители могат лесно да си позволят да изпълняват тези изисквания. По този начин по-малките фермери са изтласкани от пазара.

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за Югоизточна Европа и на Балканите, смята, че всички малки български ферми са изправени пред трудностите, които Иванов описва. Правителствата на Балканите се опитват да хармонизират своето местно законодателство в съответствие с правилата на ЕС твърде буквално, често липсват възможности да се възползват от съществуващите механизми, които предлагат гъвкавост, включително когато става въпрос за хигиена и другите оперативни изисквания.

„В резултат на буквалното прилагане на регламентите на ЕС, малките производители, семейните ферми действително са лишени от възможността да се произвеждат и продават своите продукти, а ние, потребителите, сме лишени от правото на избор – дали да купуваме индустриално произведените храни, предлагани от международните вериги, или да избираме здравословни храни, които наистина харесваме“, смята Димитрова.

Намирането здравословни, традиционни храни се е превърнало в трудна мисия в големите градове. Според Мъгърдич Хулиян от сдружение „Традиции и предприемачество в земеделието“ малките производители се „крият в селата, край пътищата и на малките улици в близост до големите пазари: навсякъде където могат да останат незабелязани“. Той смята, че една от причините е отказът на държавата да ги признае като действителни производители и да предостави ясно определение и правила за тяхната дейност.

Втората причина е в ръцете на самите производители – много от тях предпочитат да работят в сивата икономика, където те могат да продължат да действат без никакви правила и без да поемат никаква отговорност.

Според последното преброяване на земеделските производители, проведено през 2007 г., има 370 000 земеделски производители, действащи в страната. Около 340 000 от тях са малки със среден годишен обем на производство от 8000 евро. 93% от тези ферми са семейна собственост и се управляват от членове на семейството.