За някои сектори в земеделието фалитите са неизбежни догодина

Съмнявам се, че могат да бъдат въведени някакви съществени законови ограничения – Румъния опита да направи нещо подобно, но това не мина пред ЕК. Но това е чист популизъм, защото и в момента всеки чужденец, регистрирал фирма в България, би могъл да купи земеделска земя. Нови ограничения не са ни нужни. Още повече, че българското земеделие се нуждае от инвестиции, особено в животновъдството и зеленчукопроизводството. Ако някой гражданин на чужда държава иска да развива такъв тип земеделие трябва ли да го спираме? Има и друг момент – това задължение на нашата държава да отвори пазара за земя произтича от договора за присъединяване към ЕС и срещу това българските граждани получават реципрочни права.

Колко евтина е нашата земеделска земя спрямо тази в други европейски държави? 

Трудно е да се правят сравнения, понеже условията навсякъде са различни. В Малта например земята е 145 пъти по-скъпа, но там почти няма обработваема земя. В Холандия, където земята също не достига, а освен това има много силно развито земеделие, също е в десетки пъти по-скъпа отколкото тук. Има и държави от ЕС, обаче, в които цената на земята е близка до тази в България и дори по-ниска, отново заради своите особености. Такива държави са Румъния, Словакия и Балтийските републики. Нека не забравяме нещо много важно – цената на земеделската земя в България е ниска, защото собствеността е силно раздробена и е много трудно, а понякога дори невъзможно да се събере от малките парчета един добър парцел. Поливни условия също са проблем. Това прави земята както евтина, така и неатрактивна за инвестиции.

Защо европейски фермер би предпочел да практикува земеделие у нас (факт е, че в района на Пловдив има няколко италиански производители на ориз, на домати и зърнени култури)? 

Към подобни бизнес решения често има и лични мотиви – да се предпочете една страна пред друга. Със сигурност страната ни е била по-атрактивна за подобен род бизнес в първите години от приемането ни в ЕС, когато един западноевропеец би могъл да стартира сравнително лесно бизнес тук с цялото си ноу-хау относно европейски регулации и печеленето на европейски проекти. Българските фермери вече се напаснаха в голяма степен към изискванията на ЕС и от това вече е трудно да се извлече конкурентно предимство. Днес конкуренцията е сериозна и свободна земя почти не остана. Освен това България има ред недостатъци по отношение бизнес средата – тромава и корумпирана администрация, скъпо и бавно прокарване на важни услуги като вода и ток, обща несигурност и слаба съдебна система. Не е въпрос единствено на това колко струва земята тук, за да дойде някой да прави бизнес в България. Както не е въпрос единствено и на ниски преки данъци. Виждаме, че в последните години страната ни все повече бива заобикаляна от чуждите инвеститори и основната причина за това е слабата институционална среда.

Цената на земеделската земя се е повишила около 3 пъти от 2002 до 2012 г. Може ли да се предполага, че след отпадането на мораториума ще има още по-осезаемо поскъпване на нивите? 

На теория да, въпросът е дали наистина ще има засилен интерес. Аз лично се съмнявам. Един от основните двигатели на поскъпването на земята – растящите европейски субсидии, скоро няма да бъдат фактор. През 2016 г. България ще получи максималния договорен размер на плащанията на площ и те повече няма да растат.

Не съм запознат с изказването на проф. Дайкс, но покупката на земя от чуждо правителство е невъзможна според българското законодателство и това няма да се промени с отпадането на мораториума на 1 януари 2014 г.

Колко е пустеещата земя у нас? Колко е държавната земеделска земя? 

Необработваната земя към 2012 г. е 3,58 млн. декара или 6,5% от земите със селскостопанско предназначение. Към 2011 г. земите в държавния поземлен фонд са били 2,24 млн. декара

Може ли да прогнозирате кои ще са най-големите проблеми в земеделския сектор през 2014 г.? 

Зърнопроизводството остава сравнително стабилно. Евентуални затруднения биха могли да дойдат от забраната на някои препарати от групата на неоникотиноидите, което би повишило разходите по обработването на земята. Също и обратното начисляване на ДДС, ако държавата започне да бави връщането на ДДС. Друга потенциална опасност е ако цените на основните зърнени и технически култури се понижат отново заради добра реколта в световен мащаб. Що се отнася до другите отрасли, животновъдството и зеленчукопроизводството отдавна изпитват сериозни проблеми на структурно равнище. Ефективността на голяма част от стопанствата все още е много ниска, а това може да се разреши единствено с инвестиции или отпадането на слабопродуктивни стопанства. Не виждам светлина в тунела за сектор „мляко“ и през следващата година. Там проблемите са трупани с години и фалити са неизбежни.

Риск крие разбира се и политическата нестабилност, която лесно би могла да се превърне във финансова нестабилност, а от това ще пострадат всички – не само земеделието.