Джон или разстреляната икона

На 8 декември 1980 г. Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк, връщайки се с жена си Йоко Оно от звукозаписното им студио. Убиецът му е Марк Дейвид Чапман, който застрелва бившият член на „Бийтълс” с пет куршума пред „Дакота билдинг“ в Ню Йорк, където по онова време са живеели Джон и Йоко. Той търпеливо изчаква полицията, докато държи в ръце емблематичната книга на Селинджър „Спасителят в ръжта“.

Джон Ленън умира по-късно в болницата, а Марк Чапман получава доживотна присъда.

Убиецът споделя, че именно книгата „Спасителят в ръжта“ го е вдъхновила и мотивирала за този налудничев акт. Въпреки очевидните психични проблеми, Марк Чапман, останал в историята като убиецът на Джон Ленън, е осъден на доживотен затвор. Досега е подал общо 7 молби за освобождаване, но всички са отхвърлени.

„Трябваше да убия Джон Ленън – казва 25 години след убийството Марк Чапмън. – Бях под тотален вътрешен натиск. Нищо не можеше да ме спре.“

Чапмън си спомня как причакал Ленън и чул глас в главата си: „Направи го, направи го.“ Желанието на Чапмън да ликвидира вокалиста на „Бийтълс“ споходило Марк в един слънчев ден в дома му на Хаваите. Той си седял на пода и слушал албума Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band.

„Той беше успял човек, който държи света в ръцете си. А аз бях нищо, човек без самоличност. Нещо в мен се пречупи“, признава убиецът.

Джон или разстреляната икона

Когато убиваш човек като Джон Ленън, убиваш себе си, убиваш човешкото в себе си, убиваш творческото в света. Страшно е когато започнем да стреляме в иконите си.

Някога, когато бях престъпно млада, имах един плакат на Джон Ленън – целият син. На този фон се загатваха косите на Джон, кръглите му очилца, разбира се, характерният нос. Този плакат стоеше точно над леглото ми и изразяваше моя протест към всички установени глупави правила, които ни сковават в менгемето на този свят. Той беше моето отричане на всички буржоазни порядки, които ни превръщат в квадратчета, удобни да бъдат подредени в редица, които ни унифицират, които ни карат да забравим колко е прекрасно да бъдем себе си, с всички свои хубави и лоши качества.

После си купих и книгата на Джон, излязла през 1984 год. под редакцията на незабравимия Георги Рупчев. Знаех я наизуст, барабар с всички разкази и интервюта вътре в нея.
Книгата е почти разпаднала се, толкова пъти съм я чела и давала на приятели. Тя ни вдъхновяваше със свободата, която се прокрадваше през нея – онази свобода, която беше толкова заразна.

Наскоро гледах един документален филм за Джон Ленън.
Видях го в съвсем друга светлина – напълно човешки, с всичките му недостатъци – алкохолизъм, наркотици, пристъпи на паника и бяс.
А после – и с всички негови прекрасни черти – как се е грижил за сина си Шон, как е обичал истински Йоко, как се е грижил за тях, как е готвил, колко щастлив е бил със семейството си.

Точно когато най-после е открил себе си и своя път, 5-те куршума на неговия убиец са прекъснали онази нишка на щастие, която Джон винаги е търсил в своя живот.

“Когато бях 5-годишен, майка ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.”

Това са думи на Джон Ленън, когото един, който не разбираше живота, застреля с 5 куршума на днешния ден преди 33 години…