Министър Игнатов – наивен, зависим или купен. А може би жертва?

Четири версии за внезапната оставка на образователния шеф

Министър Сергей Игнатов, от днес вече бивш, падна от поста, защото е едно от трите – наивен, зависим или купен. Въпреки че образованието в страната е на трагично равнище, той не си тръгна по тази причина, а заради разпределението на 14.8 милиона лева на фонд „Научни изследвания“.

Протестите срещу раздаването на тези пари започнаха през ноември. Учени от БАН и Софийския университет организираха митинги срещу „корупционното“ разпределяне на сумата.

Залп срещу мишената 4.8 милиона

За бюджета на фонда от близо 15 млн. лв. са се конкурирали 1100 проекта. От тях са одобрени 95. Авторите на останалите можеха да се преброят на митингите.  342-ма от тях са подали молби да си видят рецензиите, като 146 от тях са подали възражения и са поискали преразглеждане. Проблемът на хората на науката е, че те разчитат изключително много на фонд „Научни изследвания“, за да развият творческите си търсения. А фондът цели две години не е раздал и лев. Финансирането на науката през последните 3 години е 40% по-ниско отколкото преди 4 години и тази мизерия се очертава като изключителна криза на българската наука, казва пред  „Фокус” Христо Лафчиев, физик в БАН. Критериите и оценките, според които тези проекти са спечелили незнайно какъв конкурс, не били обявени, възмущава се проф. Лъчезар Аврамов. За рецензии въобще не може и да става дума.

Любопитно е, че и през 2010 г., когато е било последното разпределение на пари от „Научни изследвания“ пак е имало оставки – напуснал е тогавашният директор Емил Хорозов. Той искал да промени работата на фонда, но не бил подкрепен от министър Игнатов и подал оставка.

Версията „наивен“

Недоволните учени имат сериозни основания да подозират и фонда, и министъра в корупционна схема. Възможно е обаче министърът да е извън нея. Да се е предоверил на хората от фонда. А те зад гърба му да са направили схемите, ако са ги направили.

Оценяването на проектите става на два етапа.  Първата оценка е чисто административна. Комисия от експерти и юристи се произнася за „формата“ на проекта – дали са подадени необходимите документи и дали са попълнени правилно. Именно на този етап има голямо отпадане по чисто формални причини. Например: в „бракуваните“ проекти не било посочено в какво процентно съотношение ще се харчат парите през първата и втората година. Трябвало да е 70 към 30. Някои са написали това съотношение, но в неправилния ред – 30 към 70. Ако фондът е свирил като купен съдия на мач, то точно на първия етап е можел да покаже червен картон на половината играчи. Ей така, без сериозни причини. Защото е направо глупаво да се съгласим, че една сериозна научна разработка може да бъде дисквалифицирана заради чиновническа педантичност. То е все едно да отхвърлиш ръкопис на Толстой, защото не харесваш почерка му. Нали не се вързва? Използвайки формализма, първата комисия може да е разредила участниците до приемлив брой, който включва обаче проектите на „наши хора“.

При втория етап вече се правела оценка по същество и там е практически невъзможно да се въздейства.  12 временни експертни комисии, в които са участвали около  500 рецензенти поставяли оценки на проектите. Членовете на комисиите и рецензентите са били представители на научната общност. Там няма как да купиш 500 човека, за да получиш финансиране.

Окончателното класиране и размерът на финансирането се извършва от Изпълнителния съвет и се утвърждава от министъра. Тук пак не може да се манипулира, тъй като класирането е ставало на база на оценки – нещо, което може да провери и ревизира. Класирането е публично и се оповестява заедно с процедурата за възражение.

Може да е зависим

Сергей Игнатов беше част от кабинета, а това го поставя в по-малка или по-голяма зависимост от колегите му, както и от

обкръжаващата среда в министерството, така и от шефове на други институции. Въздействията може да идват от какви ли не посоки. Всеки жив човек е в някаква зависимост от хора, които уважава, на които разчита, от които се страхува, от които зависи и т.н. Затова и министърът може да е използват властта си, за да избута напред проекти, които не блестят. Може чрез свои приближени да се е намесил на първия етап, да е въздействал върху част от рецензентите на втория и да е повлиял върху размера на парите на третия етап.

Версия 3 – купен

От ноември досега излязоха имената на някои от фирмите, които са спечелили проекти. За част от дружествата се твърди, че са били регистрирани ден преди представяне на проекта. Всеобщо е мнението на разбунтувалите се, че победителите нямат капацитет да изпълнят проектите. Че фирмите им са създадени, за да се усвоят парите от фонда, без това да добави някакъв плюс към българската наука.

За пример се дава проект с ръководител гл. ас. Д-р Ралица Берберова от НБУ “Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежни и микроязовири чрез георадар“. Той е на стойност 198 000 лева. Според запознати, Берберова е наскоро защитила докторантура и най-близка сътрудничка на Рангел Гюров. Гюров е директор на фонда „Научни изследвания“. Бойко Рангелов от Минногеоложкия университет “Св. Иван Рилски“, който е съавтор на Гюров, пък е спечелил 480 000 лева за проекта си “Изследване и изграждане на основни елементи от системата за мониторинг и ранно предупреждение при земетресения в района на София и Перник“. Друг от проектите е спечелен от фирмите “Спейс рисърч“ ООД и “Булкюб“ ЕООД, регистрирани в деня, когато изтича крайният срок за подаване на проектни предложения – 17 часа на 16 юли. Те печелят 480 000 лв. за своето “изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез наносателит и транслиране на данните до наземна станция“. Фирмата „Спейс рисърч“ на Хорхе Америко Нейков и Дочко Дочев е с капитал 50 лева и седалището й е в апартамент на бул. “Г.М.Димитров“. Същият капитал има и фирмата “Булкюб“ на Владимир Христов. Според учени част от проектите изобщо не могат да бъдат квалифицирани като научни като например проектът “Комплексна програма за подобряване качеството на живота в Република България“ на проф. Манол Рибов от Международното бизнес училище в Ботевград, финансиран със 150 000 лева.

Сред печелившите е и археологически проект на Веселина Инкова от Фондация „Тракия“, в която участват Васил Божков, Кирил Христосков, Светлин Русев, Иван Маразов, Радосвет Радев и др. Срещу 220 000 лв. тя ще проучва древните техники за обработка на артефакти от метал чрез студена пластична деформация.

Как мислите, може ли Васил Божков да купи един министър? Може, сигурно. Особено ако този Божков е онзи Божков, известен доскоро като най-богатия българин. Толкова богат, че вече никоя медия не го споменава с прякора, който вървеше към името му – Черепа. Но това за купуването е теория. Както са теория и другите две версии.

Факти

Факт е обаче, че Инспекторатът към МС откри в дейността на просветното министерство около 60 нарушения. Факт е, че след срещата с 12-те научни дейци днес предиобед, Бойко Борисов обеща развръзка до 10 дни. Факт е, че му стигнаха след това 4 часа, за да поиска оставката на Сергей Игнатов. Факт е, че министерството беше толкова попарено, че в официалния му сайт няма и дума за това земетръсно събитие. Факт е, че министърът мълчи и не се защитава. Но има и още един факт – въпреки протестите и разследването на парите от фонда, Игнатов разписа сумите и фирмите вече са си ги получили. Дори и само в тези два факта да се вторачим – откритите нарушения и раздадените въпреки масовите митинги пари, ни стигат, за да разберем, че министърът крие тайни, заради които си е струвало да загуби поста си.

Но има и още една хипотеза:

Игнатов – жертва на българската мизерия

Помислете си само – 1100 проекта, а само 95 одобрени. Тоест – под 10 процента. Ако парите, които раздаваше фонда бяха

повече от мизерните 14.8 милиона лева, ако бяха 148 милиона, щеше ли да има недоволни. Е, недоволни винаги има, но в случая се вижда, че от 10 кандидати само 1 е спечелил. Науката е скъпо занимание. Предварително се е знаело, че финансираните проекти ще са около 100. Вероятно не съществува автор, който да смята, че неговият проект не е гениален, важен и необходим за живота.  Оттук може да идват и подозренията, вечните български подозрения, че са раздавани пари на тъмно. Друг е въпросът, че от фонда не са извели достатъчно ясни критерии за оценките и са се забавяли с оповестяването на рецензиите. Но, пак хипотетично, защо дявол да го вземе, да не се е случило точно това. Оценките на проектите да са реални, а нищожният размер на парите на фонда да е раздухал съмненията на загубилите. Ако това е така, жалко за Сергей Игнатов.