Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

Седмицата, преразказана от Георги Петров

В навечерието на Рождество Христово сме. Светли дни! Осветени не толкова от вярата, колкото от традицията. Ставаме по-добри. Напомнят ни да ставаме по-добри. Преди всичо от телевизията, после от социалните мрежи. За съвестта ни почти не остава пространство за проявление. То ще да е от това, че променихме начините, по които общуваме.

Отдавна вече общуваме предимно чрез електрониката.

Много по-рядко си говорим с някого на живо,

отколкото по телефона. Много рядко, дори  никак, не посещаваме природните и исторически забележителности на родината си, по-удобно ни е с посредничеството на телевизионната камера. Много, ама много по-рядко ни се случва да си обменяме съвсем житейски новини, които  не сме научили от телевизията, от интернет или пък някои ни е съобщил по мобилния ни телефон. Който е направен така, че да ни придружава навсякъде. Индустрията, която произвежда тези апарати, усърдно се грижи да държи будно любопитството ни към новите модели и новите им функции. И да ни произвежда съответните емоции, не за да ни разнообразява, а за да си осигури увеличение на продажбите. Наскоро от Америка дойде  заплахата, че като говорим по телефоните си, ние издаваме личните си данни. Помощ, подслушват ни! И всички хукнахме да се пазим от подслушването. Добре де, аз къде съм хукнал, какво ще научат от моите разговори. Ами от повечето от вас, които сте добри хора, полезни специалисти и градивни единици в прогреса на обществото ни, какво ще научат  и къде ще използват наученото?  И какво значи бедата да ни подслушват пред  бедите, които ни сполетяха след като почти престанахме  да общуваме на живо?

Най-лошото,  което  ни се случи, е, че с усъвършенстването на електрониката, вълната от информация, която ни залива всяка секунда, става все по-мощна и връхлита от всички посоки. Така тя помита способността ни да я преценяваме критично. Нещо повече, разконцентрираме се, налягат ни панически веяния и в резултат, обратно на очакваното от нас самите, разхлабваме  мерките, чрез които сме се самосъхранявали физически и психически, та дори и  финансово.

От такава една масова хипноза имат полза единствено рекламните агенции, но за рекламата или хубаво, или нищо, защото тя  е насъщният за медиите. Просто не трябва никога да забравяме, че супер технологиите не правят нищо друго освен хилядократно и милионнократно да увеличават човешките възможности. И за добро, и за лошо. Една търговка на пазара може да излъже десетина свои клиенти, че бъканите й с химикали турски или македонски домати са български и екологично чисти. Една професионално пипната и транслирана с модерните средства  реклама може да направи това с десетина милиона наивници. Работа, дори дълг на медиите, е да помагат на публиката си да мисли критично. Ако  приемаме, че  християнската цивилизация е на по-висока степен в развитието си от мюсюлманската в момента, то това е защото още от възникването на християнството е възникнала и потребността Библията да се чете и осмисля критично. Докато и днес, които си позволи да анализира  Корана, го осъждат да бъде убит с камъни или го убиват, без да го осъждат.

Защо, след като почти масово преминахме от общуване на живо към общуване с посредничеството на електронните  медии, се появи  потребност от теми, повишаващи обществената тревожност? Най-вероятно, защото огромният поток от информация, който ежесекундно ни залива, прави сетивата ни за тази информация все по-малко чувствителни, приспива ни.

Тогава  се търси темата, която трябва да ни разтресе, да продуха каналите ни.

И ето в навечерието на Рождество Христово, наред с призивите да бъдем добри и щедри, беше поизтупана от нафталина и темата за наближаващата ни със страшна сила демографска катастрофа. Българите намаляваме със седем  или осем човека на ден. Не зная и не искам да зная каква е методиката, по която се изчислява скоростта, с която намаляваме. С това си вадят хляба професорите и статистиците. Аз като обикновена статистическа единица знам от четвърт век, че се топим като нация. Мога да изброя и повечето от причините, които предизвикват това топене, но съм сигурен, че и вие ги знаете.

За да има някакъв смисъл от общественото говорене по тази тема,  ще трябва да се говори за начините, по които може да бъде преодоляна демографската криза.  Да, но това не се прави. Професорите спорят за това по седем или по осем българи на ден е скоростта на заличаването ни. Изчислили са дори точно през коя година  и на кой ден от тази година, след следващите петдесет години, разбира се, последният българин или ще умре, или ще замине за чужбина. Уважаеми, г-да професори, не ви ли се струва, че си говорим,

както пиян човек си говори с другото си аз в тоалетната.

Когато последният българин си тръгне от днешната територия на Република България или към отвъдното, или към по-цивилизования Запад, нали тук, на днешната  територия на Република България, няма да е безлюдно. Ще живеят други хора, според вас небългари, т.е. чужденци. Тъй като преселенията обикновено стават от изток на запад, най ми се иска  да предположим, че това ще са китайци. Нали те са най-притеснени от към територия. И като имаме предвид с какви темпове сега се развива Китай, можем да предполагаме, че тогава китайците ще са достигнали  доста висока степен на икономическо, обществено, културно и всякакво развитие, нали все пак те са я измислили пустата цивилизованост. Е, тогава защо му е на последния българин да напуска най-цивилизовата територия?!

Да оставим тези фалцетни разсъждения и се върнем пак към мрачните предсказания.

Нали преди 1330 години на тази наша сега територия не е имало българи.

Живели са някакви хора под нечий скиптър.  Нещо ги е направило несъстоятелни като племе или племена, способни да си сътворят и да запазят своя държава и на това освободено място са дошли нашите предци  и са съградили държавата ни. Сега става дума за нашата способност да я опазим. Лично моята вяра в тази наша способност е силно разколебана. Защото повече от четвърт век повтаряме като дебили, че трябва да я опазим, без дори да мислим как можем да направим това. Успокояваме се, че това е работа на правителствата, но почваме да сваляме всяко правителство, веднага след като сме го избрали и по този начин правим и правителствата си дебилни. Принуждаваме ги да хвърлят целия си потенциал в  безсмисленото си оцеляване.

Но най-вероятно е последният българин да отпътува от родината си по други съображения. За да се отдели от лошата представа за произхода си и се прикрепи тихомълком към по-престижна  някаква националност. Както правят и сега предците на предполагаемия последен българин, без някой да ни е дал право да ги съдим. И сега момченцето на мой роднина, който работи и живее в Кардиф,

говори с баба си и дядо си, чрез превода на баща си.

Който е особено горд от факта, че неговият наследник е най-добрият в класа по уелски език, напоследък задължителен за училищата в Уелс. И синчето на Стилиян Петров се чувства  шотландец и настоява странстването на баща му из английските  футболни клубове да приключи  час по скоро, за  да  си се приберат у дома в Шотландия. Сподели го пред българските  медийни потребители самият Стилиян Петров. Около 2 милиона българи се приспособяват към други националности и други култури. Малка част от тях се стараят с всички средства да запазят идентичността си, но повечето искат да са от другите, от престижните. Като обслужват  политическите си потребности, много партии и политически личности във Великобритания, Франция, Германия и  почти навсякъде  по Западна Европа се стараят,  и май успяват, да направят думата българин мръсна дума. Щях да кажа да им тежи на съвестта, но  словосъчетанието политическа съвест е нонсенс.

Следващата вече много дразнеща тема в общественото ни говорене е за

майчиния език на новородените.

Не стига, дето всяка година новородените намаляват, но вече на пловината от тях българският не им е майчин език. Това основателно твърдение от многото повтаряния е  станало  другата дъвка на г-да професорите. Циганите са между 2.5 и 3 процента от населението ни. Не, циганите са около 10 процента, защото на преброяванията циганите християни се пишат българи, а циганите мюсюлмани се пишат турци.  И пак втръсналите ни вече констатации, циганите раждат много деца, за да живеят от детските и социалните помощи. На това трябва да се сложи край. Да де, ама как? Държавата да мисли, ами нали вие сте й мислителите на тази държава, г-да професори! Кажете какво трябва да се прави или млъкнете, махнете се. Актьорите могат по-изразително от вас да поглаждат бради и да прознасят никому ненужни мъдрости.

Циганин с голямата си фамилия си купи преди две години просторна къща

в селото ни. За разлика от очакванията ни, той не изостави двора си на бурените, а се мачи да го обработва като всички селски българи. Но няма опит, нито баща му, нито дядо му е правил такова нещо. Един ден дойде при мен. Комшу, да те питам за доматите и другия зарзават, каза. Аз му казах, че не е попаднал на когото трябва,  но ще го заведа при точните хора. Заведох го при бабата, която знае всичко от разсадите до туршиите. И аз съм й много благодарен за съветите й. Сега, комшу, е редно да  почерпя, каза моят циганин. Той отишъл при друг комшия преди време да пита. Оня българин, му казал, че с цигански работи не иска да се занимава.

Друг българин след ден-два ми каза да нямам вземане-даване с моя циганин, защото синовете му разпространявали наркотици и изнасяли проститутки за чужбина и покрай тях мога и аз да попадна под дървото на държавата. А синовете на моя приятел циганин просто имат усет за бизнес. Единият изкупува орехи и вълна, а другият организира работа на другите цигани, които стават все повече в селото ни. Когато имат нужда от работна ръка шефовете на кооперацията и арендаторите търсят момчето на моя приятел и той ангажира другите цигани.  Ей това коренните жители на селото, където живея, не го умеят, но пък

колкото умеят да завиждат, толкова да са живи и здрави.

Е, има и други цигани, те даже май са повечето. Един циганин ме излъга мъжката с калайдисването на една тава, взе ми три пъти повече от нормалното пари, ама в крайна сметка аз съм си най-виновен. Пък и ако взема да си припомням как българи са ме лъгали…

Вижте, всички тези предколедни  приказки ще имат някакъв смисъл, ако увеличат шанса  да  се договорим да се отнасяме човешки един към друг. Докато се топим. Или докато друг етнос ни залива. Или докато ни стресират с това, за да ни направят по-удобни за внушения. Казват, че човек сам решава как да живее, докато колко ще живее, било Божие решение. Сигурен съм, че и с нациите така стоят нещата.

 

Още от автора: В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)