Кирил Донов докара субтропика у нас, бере мандарини в двора си

BASF
Въпреки хилядите палми, засадени в страната, агрономът твърди, че у нас климатът е все още умерено континентален
Кирил Донев

Кирил Донов в субтропика на своята оранжерия

Топла Коледа, топла Нова година. Такива са прогнозите на метеоролозите за последните дни от 2013 година. Какво се случва с климата и дали поясите не са се изместили по на север? Не сме ли вече в субтропика? С тези въпроси потърсихме Кирил Донов – агроном със специалност „Тропично и субтропично земеделие“ и професионален производител на средиземноморски растения. Той е човекът, който докара субтропика по нашите земи, защото под неговите грижи и указания в страната днес растат над 1000 палми. В оранжериите на „Палм център“ на Кирил Донов има стотици южни култури, а

метеорологичната му станция трупа информация

за температурните криви от 1999 година насам.

„Не, не сме в субтропика. Климатът на България е умерено континентален“, твърди Донов. Според него пролетта и есента вече не са така характерни, а са се прехвърлили към лятото и зимата. По тази причина може да се говори, че вече имаме два сезона – лято и зима, сух и дъждовен сезон. Дъждовният сезон започва от края на август – началото на септември. В зимния период пък влизаме от средата на октомври и излизаме към средата на април. След това се озоваваме в летния.

Температурите през лятото вече достигат върхове, които досега не са били характерни за България. Това обаче изобщо не означава, че нашите фермери могат да се отдадат на субтропично земеделие.

„Периодично в България нахлува леден фронт от Сибир,
в оранжерията на Палм Център

В оранжерията на Палм Център

и температурите падат под минус 20 градуса. Така беше през февруари на 2012-а и 2006 г., през зимата на 2004-а и декември 2001 г.“, дава примери Кирил Донов.

Когато пристигне подобна студена вълна, южните култури не могат да я понесат и загиват.

По тази причина, Донов и градинарите от неговата фирма още през ноември-декември взимат мерки да предпазят засадените вече палми из страната. Ако зимата е мека – грижите са излишни. Но човек никога не знае какви са плановете на природата.

Доста средиземноморски растения могат да вирея у нас стига да са от студоустойчиви сортове, обясни ботаникът Донов. И дава

пример с маслините.

В Кърджалийско усвоиха преди години евросредства и засадиха маслинова градина. „Не знам кой ги е посъветвал за сортовете, но изборът беше грешен – дърветата измръзнаха.“ Според него отглеждането на маслини у нас е рисковано, макар че има микрозони, в които дърветата могат да оцелеят. Въпреки това експериментът ще е икономически неизгоден, защото реколтата няма да е добра.

За сметка на това обаче в България с успех могат да се създават насаждения от смокини, но пак при условието, че са от подбрани сортове, които издържат на студ. В „Палм център“ разполагат с 15 такива сорта, които са елитни. Вече са създадени смокинови градини около Бургас, Харманли, Хасково, Мелник и Сандански.

Наровете също са перспективна култура, която може да вирее около морето и в по-южните части на страната.

Кирил Донов обърна внимание на един особен факт.

„Кактусът Opuntia humifusa (Опунций хумифуза) вече се е разпространил като плевел

и е завзел доста полета“, твърди Кирил Донов. Въпреки, че е привнесен у нас, вече го има и на Бунаджика в Пловдив, и в Северна България. Край Белослав е превзел територия, която трудно ще освободи. Хербицидите не могат да го унищожат, студът не му влияе и опунцият продължава да се саморазпространява с издънки. „Нека хората, които обичат кактуси, да се държат по-отговорно“, съветва ботаникът. Да не ги засаждат там, където не могат да контролират намножаването им.

На около 400 метра надморска височина климатът е благодатен

за по-топлолюбивите растения. През зимата студът не се задържа там, а се стича в равнината. Затова, когато Пловдив е скован от студ, в районите над Асеновград, Куклен и другите села в Родопската яка, времето е доста по-меко.

Кирил Донов разказа, че отглежда в двора си мандаринови дръвчета. Той живее над Асеновград, където микроклиматът е благодатен и позволява развитието на смокини, дафиново дърво, палми. През декември мандарините вече са родили, плодовете са оформени, но Донов не ги бере, а ги предпазва с полиетиленови рамки. Когато на следващата година времето се стопли, той маха защитните покрития и тогава … „Тогава мандарините са натрупали толкова захари и аромат, че вкусът им е невероятен. Не може да се сравни с нищо“, обяснява експериментаторът.

Leave a Comment


седем + = 15