Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

Георги ПетровСедмицата, преразказана от Георги Петров

Стогодишният Дядо Добре от село Байлово впечатлил папа Франциск, написа костарикански сайт. Светият отец по никакъв начини  и по никакъв повод не се е занимавал с подобна личност,   така горе-долу опроверга съобщението папската каницелария. Подобни съобщения, от където и да произлизат, не се отдалечават от бюрократското клише, защото в бюрокрацията по правило няма мило драго.

И папа Франциск е най-човечният от последните,  обитавали престола на Свети Петър, и

Дядо Добре е  образът, събрал в себе си  почти  всичките белези на човещината.

Само че са много малко или почти липсват висшите католически духовници, които биха славили от все сърце чудесата, ставащи в Източното православие. Както са малко висшите ортодоксални клирици, които биха повтаряли Дядо Добри на 97 г.в захлас нещо, с което се гордее католическият свят. Колкото и на медиите, и на обикновените хора в тези два свята да им се иска това. Както са много малко, ако изобщо ги има, хората, които биха искали децата им да остареят като Дядо Добре. Колкото и медиите да славят неговата житейска и духовна  биография. Те, медиите, обилно ронят сълзи и за това, че се обезлюдяват нашите православни манастири, но  бихте  ли ми казали колко са журналистите, които биха искали децата им да се замонашат?

Иначе и Дядо Добре, който живее в бедност в  с. Байлово и  всеки ден извървява на тази си възраст десетина километра, за да иде в столицата, където да проси пари, които после да дарява на Светата Православна църква, не е съвсем без кусури. Най-големият му е, че макар и доста да е писано,  разказвано и снимано за него, не е удобен за медийна употреба. Уверих се сам в това, когато се опитах да го заговоря с цел да го представя на читателите на вестника, в който работех. А не е медийно използваем, защото не е от „мира сего”, духът му отдавна живее сред ангелите, а ние медиите имаме нужда от човешките несвършенства, за да ги изправяме неуморно и всеотдайно.

Както и да е, нашият жив светец влезе в световния информационен  обмен чрез папа Франциск, без Светият отец да е поемал инициативата за това. От което следва, че и католическите медии не се свенят от жълтия цвят. Може да е, защото швейцарските гвардейци, които охраняват Престола на Свети Петър и Ватикана от векове, са облечени в жълти средновековни гащи. Но да не се  давим в подборностите.

Те двамата, Дядо Добре и Папа Франциск, не са се срещали тук на грешната земя, но в Отвъдното не се знае. Колкото и голям грях да слагам на душата си, ще си призная, че съм си мислил

дали  Раят и Адът не се различават и по това, че на едното място има жълти медии, а на другото – не.

И в кое ли  от тях двете ги има?

Както всяка зима, така и тази, хорицата, които се прехранват с отглеждане на тютюн, излязоха на протести. Тъй като вече споменахме пъклото, животът на тези хора дава най-силна предства за него. Мъка е да се отгледа разсадът за тютюн. Мъка е да се разсади по отдалечените от населените места нивички. Мъка е да се носи вода на бране на тютюнкобилица, за да се поливат незакрепналите коренчета. Мъка е да се бере тютюн веднага след полунощ. Мъка е да се ниже и суши.  Мъка е цяла зима да се обръща изсъхналия тютюн лист по лист, за да не мухляса и падне качеството му. Мъка е да се продаде.

Не е случайно, че мъчениците на тютюна са от самозатворили се общности, населяващи неплодородни земи, където не се ражда почти нищо друго и нямат никакъв друг поминък. Хуманната иначе борба срещу тютюнопушенето в световен мащаб прави мъките на тези хорица още по-големи, защото ги товари и с някаква абстрактна вина.  Фалшивите напъни да се замени тютюна с други култури по нашите земи, както да се замени опиумният мак с маслодайни рози в Афганистан, са по-близо до измамата, отколкото до сериозните намерения.

И от тютюна, и от хашиша се  печели много

и тези, които печелят, никак не се интересуват от здравето и на тези, които произвеждат тютюн и опиум, и на тези, които ги употребяват. Както, повече от очевидно е,  не се интересуват от човешката мъка на тютюнопроизводителите, всички изредили се досега правителства  в нашата държава, в чийто бюджет ежегодните приходи от тютюна  не са никак за пренебрегване. В противен случай не биха се повтаряли като две капки вода протестите на тютюнопроизводителите всяка година.

А сега за най-гадното през седмицата, мъглива и умерзителна с нещото, което, колкото и да ни е противно, можем да наречем политическа содомия. Както мъглата виси над града и събира в себе си, за да ги изпрати после в дробовете ни, всичките въздушни замърсявания, така и  сатанинският  вече образ на Волен Сидеров  и близкото му обкръжение е затиснал обществения ни живот. Вкъщи, на улицата, в кафенето, на местоработата, най-честият въпрос беше – чу ли какви ги говори тоя? Знам, че никак не е възможно, но много ми се ще да призова всички и всички те да се съгласят с мен, да изключим от разговорите си това име.

Да го няма и в телевизиите, и във вестниците, и по радиото, и в мрежата.

Волен СидеровЗащото той  всичко е планувал на базата на неотменимото медийно любопитство. Предвидил е каква ще бъде реакцията на хулиганското му поведение и как той ще я използва. Вече е ставало дума, че той се е устремил по нанадолнището и шансовете му  да надхитри неумолимите закони на политическата гравитация са почти никакви. Мисля, че сега е решил да спре падането си в местата за изтърпяване на наказанията, за съвсем кратко или за по-продължително време. Всичко това, подсилено от подготвените  бурни  протести на привържениците му, трябва да трогне кръчмарските патриоти. И да прехвърли  Сидеров от ролята на  психически неуравновесен политик в  ролята на мъченик за запазване на  топящата се в коварната европейска общност българщина. Засега поне друго обяснение на направо просташките  постъпки на този  иначе умен, образован и не лишен от добро възпитание човек не се вижда.

Освен някакъв непознат досега вид извратеност, някаква политическа содомия. Подобно на  идиотския виц за оня  примат от планината, необичайно потентен  за възрастта си старец содомит, скотоложец, зоофил, който  бил  случайно видян от тръгналите из природата да описват птички и тревички природозащитници  да оножда една от козичките си.  И природозащитниците са неумолими като гравитацията. Та те  подали сигнал в  съответните институции по надлежния ред и по същия ред сексуално  неукротимият и непредирчив като всеки примат старец бил осъден. Дали му, както се полага и на него думата. Ей, хора, вие с всичкия ли сте си, провикнал се  в съда, както го правел в планината  старецът, значи мога да е… жената, но не мога да я коля, мога да коля козата, но не мога да е е… Да ви е… и прокурорите, и съдиите, и  адвокатите, и законите, и държавата, и управията… Такова било мнението по третирания проблем на кипящия от жизненост старец.

Не ви ли напомня цялата тази, опитваща се да минава и не без успех за виц,  извратена  история с нещо

ролята, която разиграва героят на нашето време Сидеров.

Значи, могат да ме  приемат за важен и почитан политик и парламентарист управляващите партии  и в миналия, и в сегашния парламент, да ми се поверява изключително важна парламентарна комисия, а не мога да се гавря с екипажа на немски самолет, да  обиждам белгийските ресторантьори, да малтретирам молещи се в столичната джамия мюсюлмани, да нагрубя една второстепенна френска дипломатка, да ударя един български полицай,  да прокълна журналистите, да ви е… майката родоотстъпническа.

Да, много е възможно това лице  да гледа на общественото приличие със содомитски поглед,  както е възможно и доста талантливо да се прави на полудял от ярост срещу партиите и политиците, който според него продават българските интереси. Толкова за него, защото силно вони,  вонят и коментарите, опитващи се да обяснят поведението му,  в т.ч. и този. Не бил  толкова страшен самият Сидеров, старшно било, че чрез неговите изблици българският патриот се олицетворявал като българския идиот. Страшно било, че от безнаказаността след неговите идиотщини, са се клонирали вече хиляди негови последователи, които ще го обезсмъртят.

Не, най-страшни са тези, които в името на собствения си интерес са готови да търпят гадостите на политическия перверзник, както и всякаквите поражения, които той нанесе и нанася на обществото ни. Това са партиите и политиците, които  не биха се задържали във властта без неговата подкрепа и затова  мълчат или с мъка проронват  нещо в защита на законността и реда. Тяхното също е политическа содомия, те бяха готови дори и на френската свирка да му свирят на този извратеняк само и само да им помага да се задържат  във властта. Сега вече се видя, че  нещото, което по-силно от своеволията му зацапва законността, е тяхното патологично властолюбие. Май не става дума само за нов вид содомия, а направо за нов Содом. А само стотина метра от него, около храма „Св. Александър Невски”, може да срещнете живия светец Дядо Добре от Байлово.

 

Още от автора: До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Провинциални разсъждения през Поганните дни

Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)

 

 

 

Leave a Comment