Интересът към сортовете на ИЗК „Марица“ расте, но парите не стигат за мащабно семепроизводство

BASF
15% от площите със зеленчуци в страната са заети със семена на института, некоректни фирми ползват интелектуалната собственост и не плащат

thumb_10Проф. д-р Стойка Машева, директор на Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ пред АгроПловдив

ИЗК „Марица“ създава нови и интересни сортове зеленчуци. С какво ще изненадате производителите тази година?

През 2013 г. приключи изпитването в ИАСАС  на новите сортове: пипер сорт Милкана F1 и картофи сорт Павелско. Сорт Милкана F1 е с висящи, конусовидни, дълги до много дълги, едновърхи плодове. Отличават се с тънка кожица, която не се усеща при консумация в свежо състояние.  Той е високодобивен – превъзхожда сорт Златен медал 7 по общ и стандартен добив, съответно до 55% и 80% като се откроява и с по-висока ранозрелост (до 50%). Предназначен е за консумация в свежо и преработено състояние. Картофите сорт Павелско се характеризират с полска устойчивост на вирусни болести и мана по клубените. Устойчив на коренова цистообразуваща нематода Globodera rostochiensis, патотип 1. Характеризира се с отлични вкусови качества. Подходящ за консумация и преработка. Сортът е специализиран за производство на чипс. Съхранява се много добре през зимно-пролетния период. За първа година в сортоизпитване беше включен сорт домати Розово сърце. Той е отговор на повишеното търсене на едри розови домати.

Как сортовете, създадени в Института, стигат до българския производител?

Създадените и признати сортове на института с описанието им се качват в сайта на Центъра за трансфер на технологии, който функционира в института. Там

всеки, който се интересува от нашите сортове, може да намери описание

или необходимата му информация или да се свърже с колегите от този център и да се информира за всичко, което го интересува. Друга възможност за рекламиране на нашите продукти е Международната изложба АГРА, която се провежда ежегодно в Пловдивски панаир. Провеждаме и открити дни, на които производителите могат да се запознаят непосредствено с новите сортове, публикуваме материали в пресата. За съжаление възможностите ни за по-сериозна реклама са силно ограничени, а имаме какво да рекламираме.

Колко фирми имат договор с ИЗК за семепроизводство?

Преки договори за семепроизводство с външни фирми нямаме. Семената, които Института предлага са произведени

ИЗК "Марица"

ИЗК „Марица“

при нас. Сключваме лицензионни договори със семепроизводители, които след това предлагат семената от свое име.

Семепроизводството на сортовете на ИЗК какви площи покрива в страната?

Възможностите за семепроизводство в института са силно ограничени от недостига на работна ръка. Ние сме бюджетна организация с фиксиран списъчен състав, който не можем да надхвърлим, а при зеленчуците почти всички агротехнически практики са ръчни. В този смисъл

семената, които произвеждаме са недостатъчни да задоволят търсенето.

През миналата година 13 – 15% от площите, заети със зеленчуци са култивирани със сортове на института. Интересът към тях непрекъснато се увеличава. Ние разполагаме с площи и семена да увеличим семепроизводството, но  финансовата рамка ни ограничава.

Имате ли наблюдения какъв процент от зеленчуците, отглеждани в страната, са от наши, български сортове?

Нямам точна информация каква част от площите в страната са заети с български сортове. Считам обаче, че потребителският натиск за повече зеленчуци с традиционния български вкус непрекъснато се увеличава, което води и до непрекъснато увеличаване на площите, заети с български сортове.

При лука и главестото зеле около 90% от площите са заети с български сортове,

при доматите и пипера – около 20-25%, 30-35% от патладжана, над 60-70% от тиквичките, 100% от тиквите, пипер за мелене, люти пипери и праз, но основно при отглеждане на открито. При зеленчуците, отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии са застъпени основно чужди сортове – холандски, френски, израелски и др. В полиетиленовите оранжерии се отглеждат и български сортове – основно краставици, по-малко домати и пипер.

Кои са най-търсените и утвърдени български сортове зеленчуци, които удържат на конкуренцията отвън?  

От българските сортове зеленчуци най-търсени и утвърдени са: праз Старозагорски 72; главесто зеле Кьосе 17 и Балкан; лук Асеновградска каба, краставици Гергана; корнишони Тони; домати Миляна и Яна;

Какво може да намери производителя на зеленчуци в магазина за семена на института в момента?

В нашия магазин за семена в института в момента имаме 6 сорта домати и един от типа чери; краставици – 2 сорта и корнишони 2 сорта; пипер за свежа консумация и консервиране – 8 сорта, а за мелене – 3 сорта; 4 сорта главесто зеле и един – броколи; по един сорт градински грах и градински фасул; 4 сорта пъпеши; един сорт тиквички; праз Старозагорски 72.

Има ли кражби на интелектуалните продукти на ИЗК „Марица“ и как действате, ако установите такива?

Определено има, но трудно можем да ги установим. От нашите директни сортове се прави нерегламентирано семепроизводство и се продават семена, без да е платено дължимото роялти. Правата си можем да търсим по съдебен ред, но едва ли такива дела ще стигнат до успешен край. В този ред на мисли мога да спомена една известна фирма от нашия регион-

ОПАЛ ЗИ ООД, която от 2010 г. ни дължи 1480 лв. роялти

за произведени семена от наши сортове, но няма и намерения да се издължи. Считам, че е необходимо да се направят законови промени за да се защитава интелектуалната собственост.

Сред огромния избор на наши и чужди сортове зеленчуци, пред който е изправен родният производител, има ли наш, който е безспорен фаворит и удържа на конкуренцията?

Да, има такива сортове, които се предпочитат от консуматора, а задоволяват и изискванията на производителя. След пълното игнориране на родните сортове от сортотип капия – Куртовска капия 1619; Куртовска капия 1, Капия УВ и Софийска капия и тотално предпочитание към сръбските и турски сортове от този сортотип, отново под натиска на потребителя се дава предпочитание на изброените български сортове. Уникални при тях са стойностите на биохимичните показатели и високото сухо съдържание на плодовете. Главестото зеле Кьосе 17 и Балкан са най-търсени и предпочитани от консуматора. Българският сорт праз Старозагорски 72 няма аналог и конкуренция.

Leave a Comment


осем + = 15