Сбогом, прощавай хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Тютюнопроизводителите от едно село в  Югозападна България спряха децата си от училище. Нямат  стотинки да им дадат за  закуска. ДАНС ще проверява информацията на г-жа  Патрашкова, главен редактор на  вестник „Галерия”, според която бившият вътрешен министър Румен Петков, бившият премиер Бойко Борисов и бившият президент Георги Първанов са се събрали на тайна сбирка, за да кроят шапка на г-н Станишев, неговата БСП,  едва ли не и на  подведомствената му Партия на европейските социалисти, съкратено ПЕС. Г-жа Патрашкова заяви, че притежава запис от този разговор. Настоящият вътрешен министър пък заяви, че ако го има, този запис не е дело на неговото ведомство, т.е. незаконен е отвсякъде. Костюмчето, което г-жа Патрашкова беше подбрала, за да подчертае важността на съобщението си, наподобяваше, не, направо си имитираше маршалски кител от времето на Наполеон. Не бяха пропуснати и  съответните орденски лентички, така обичани от военните. Това е най-същественото от събитията през изтичащата седмица. То се случваше на фона на

океана от мъка и безнадеждност, в който са потопени 90 на сто от българите, обикновените хора.

Тютюнопроизводителите продължават да се гърчат пред изкупвачите.

Шофьорите на междуселищни автобуси не издържат вече с нетърпимо малките си възнаграждения.

Родителите и близките на дечицата с редки заболявания не са сигурни дали няма да е непростимо късно, когато оторизираните държавни органи се произнесат за това дават или не дават възможности за излекуването в чужбина на рожбите им.

Още много са масовите, битовите,  ежедневните болки на различните общности  у нас, но  за тях се чува вече само глух тътен, ако изобщо се чува нещо. Защото вече са станали неинтересни за медиите. Не са атрактивни, няма да продадат броя, предаването, формата и по тази причина ще си останат някъде в периферията на общественото внимание. Въпреки непрекъснатите и много настоятелни медийни покани към гражданите да станат самите те репортери, фоторепортери, коментатори и какви ли още не. Съмнявам се, че имат бъдеще отворените микрофони и телефони на различните предавания.

Драгите, само на думи, зрители, читатели и слушатели

все повече осъзнават, че са  в позиция на отминала, отшумяла, неинтересна новина. Само най-наивните още вярват, че любимата им медия ще се заеме с решаването на проблема, които измъчва тях самите и хиляди още наши сънародници.  И страдат, когато, след като изплачат болката си, чуват съвсем лишеното от съчувствие „Благодарим ви за това обаждане”.  Но  пък се обиждат, когато се опиташ да им обясниш, че ги ползват като безплатен миманс.  Както в телевизията, така и в политиката. Те, горките, си мислят, че ако се доредят до т. нар. отворен телефон и кажат мнението си, ще се оправи България. Нали всеки от нас се мисли за умен.

Колкото и да сме умни, сега на общественото внимание не му е до нас. То сега  е заето с

г-н Георги Първанов, неговата  формация за политически балет АБВ

и мъките, които тя се заканва да причинява с концертирането си из страната на г-н Станишев и неговото кротко паство БСП.

Медиите са инфарктно развълнувани от въпроса – ще  даде ли рамо бившият премиер и настоящ опозиционен лидер Бойко Борисов  на амбицията на Първанов, или няма да даде. Нали забелязахте как всички, почти без изключения, наши медии се дигизираха като мажоретки и се строиха зад жезъла на маршал  Патрашкова, за да  участват в парада на медийно-политическата безсмислица.

Случващото се трябва да е зарадвало престарелия хулиган  Волен Сидеров, който получи шансове да укрие безобразията си зад новия медиен захлас. Хората, които имат очи и виждат, имат уши и чуват, знаеха, че БСП и ДПС няма да предприемат парламентарни мерки, с които да порицаят недопустимите действия на лидера на парламентарната партия „Атака”. Не че партия ГЕРБ е съставена от безукорни в морално отношение политици и заслужава да бъде сочена за пример, но идеята на депутатите ѝ да бъде гласувана декларация, с която да се  изобличи  грозното поведение на депутата Сидеров, е съвсем логична. Както съвсем укоримо, дори дразнещо и отвращаващо е парламентарното поведение на  групите на БСП и ДПС, които отхвърлиха предложението за такава декларация. Да почакаме, може г-н Сидеров сам да реши да поиска свалянето на депутатския си имунитет. Да видим какво ще покаже разследването,

дали ще се докаже  виновно поведение на г-н Сидеров и други такива врели некипели.

Хайде този път да оставим настрана ДПС, но за БСП правещия се на луд Сидеров става все по-ценен. След като из мъглявината на  досега  трудно потисканото си  болезнено властолюбие изплува  като пълководец г-н Георги Първанов с нескриваната си вече цел да отлъчи половината от паството на БСП, да го обучи и настърви срещу другата половина, която  ще остане след досегашния си водач г-н Станишев, шансовете на столетницата да спечели европейските избори клонят към нула. Това с много голяма сигурност ще бъде предпоставка за предсрочни парламентарни избори, които БСП също ще изгуби. И тогава,

сбогом, прощавай,  хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна.

Това за депутатите от БСП и коалиция. Които вече са се хванали като удавник за сламка за  Волен Сидеров и  неговите националисти ли са, нацисти ли са, надявайки се да им помогнат да се задържат във властта. И са готови да им се подлагат най-унизително. Не че държавата и обществото ни ще спечелят нещо от връщането в управлението на предишната хайдушка дружина, но ние вече свикнахме на всякакви кърджалии във всякаква полуда.

А с г-н Сидеров  трябва да се постъпи, както се постъпи с Бисер Миланов – Петното.

Бисер Миланов  се заканваше на телевизионна журналистка, че рано или късно ще си плати  за това, че с работата си е прогонила спонсорите на ордата му. И това в ефира на национална телевизия. Пак в ефира на национална телевизия Волен Сидеров се заканваше на полицая, когото удари на Варненската аерогара, че рано или късно ще го осъди за лъжесвидетелстване. А има 15 свидетели, които твърдят, че са видели Сидеров да удря униформения полицаи.  Но заплахите и на двамата не са за подценяване, защото и двамата са хора с влияние в нашето нездраво общество и заплашваните могат да пострадат ей така за права Бога.

Г-н Сидеров има големи шансове да запази влиянието си, защото дава надежди на болезнените властолюбци в парламента и правителството.

Бисер Миланов има шансове да запази влиянието си, защото той и хората му са се специализирали  срещу заплащане да  играят ролата на народа, подкрепящ властта в митинги, протести и , масовите мероприятия, станали много модерни напоследък. От дълбока древност е известно, че най-жестоко постъпват с мирното население на завладените територии наемническите войски.

Нали сте съгласни, че трудно ще се намери сериозен човек, който  ще повярва на Георги Първанов, че иска да спаси БСП и нейното ръководство, както и  излъчения с нейния мандат кабинет, от тежките зависимости. Та нали

същата тази личност в битността си на президент беше бащата на злополучната Тройна коалиция.

Нали тогава БСП беше, ако не в по-голяма, то поне в не по-малка зависимост. Нали г-н Първанов твърди, дори тръби, че г-н Станишев е слаб лидер, за да си мислят слушащите го, че силният лидер, от който се нуждаят БСП и лявомислеща България, е самият той. Трудно може да му се повярва. Просто той  не може да свикне да живее, хайде не като обикновен човек, но като бивш властник.

Стана правило нашите президенти да оглупяват от властолюбие след като изтече мандатът им. Да им се иска да са като монарсите доживотни. И да се примирят с позицията си на бивши едва след като се омаскарят до последно възможното. Както стана с г-н Петър Стоянов, та дори в известна степен и с предшественика му д-р Жельо Желев. Казват, че умните се учат от грешките на другите, а глупаците от собствените си грешки.

Но в напъните на г-н Първанов и обкръжението му, надяващо се да се върне  при копанята, има и нещо положително. Ще раздвижат блатото. За блатото от номенклатури става дума. Нали си спомняте, че тази дума след  промените се използваше, за да изрази  силната омраза на обикновените хора към партийните върхушки на всички равнища, чието присъствие в добрите житейски позиции беше гарантирано доживотно. И тъй като по модела на Живковата  БКП заживяха всички новосъздадени и възстановени след промените партии, държавицата ни се наводни с разноцветна партийна номенклатура. Тя чака партията им да дойде на власт и те да налазят като въшки държавата и нейния беден народ . Те заформиха блатото, в което потъваме вече четвърт век.

Сблъсъкът на титаните в партията първообраз може да раздвижи това блато, може да създаде възможности да излязат на преден план по-модерни  политици и управленци. Шансовете някой от младите елени един ден да поведе стадото се увеличават, когато

водачът и неговият съперник са с изравнени сили и се бият до смърт за алфа позицията.

Тогава и победителят е на края на силите си. Казват, че някъде по света политиците се обиждали, когато се търси аналог на действията им  в животинското царство, но нашите са много заети със себе си.

Това, че тютюнопроизводителите от едно село в Югозападна България спряха децата си от училище, много зарадва паразитите. Те  много искат децата на тютюнопроизводителите да си останат тютюнопроизводители, защото и техните деца ще има върху кого да паразитират.  Другата голяма грешка на  алчната посредственост. Нейната алчност непрекъснато нараства, а кръвчицата на налазените е на свършване. Те ще изригнат.

Още от автора: Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

 До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Провинциални разсъждения през Поганните дни

Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)