С надеждата да запазим частица себеуважение

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Тази седмица беше щастлива за депутатските деца. И за децата на общинските съветници. Народните избраници си вдигнаха заплатите. Нито капка завист. Нека има и щастливи хора в нашето мрачно ежедневие. А дечицата намесихме в търсене на аналог с поговорката. Наядох се като попско дете на задушница, казва тя. Когато е възниквала, хората са били още по-бедни. Или пък е възниквала в средите на вечно съществуващото по-бедно и най-бедно съсловие, където недояждането е било и е ежедневие. На Задушница жените раздават различни храни за Бог да прости. Свещеникът е първият, на когото се дава. Така е май във всички религии, защото той се явява нещо като посредник между бога и молещия му се за благоволение човечец. Така или иначе на Задушница торбата на попа винаги е била най-голяма и най-пълна. А детето му, не само според поговорката, не се интересува толкова от прозихода на храната. То яде, яде много, защото има големия апетит на подрастващия  човек.  Дай, Боже, на всичките деца и у нас, и по света такива възможности и то не само на Задушница,  всеки ден.

Ако продължим в същия дух, нашата молитва е  тази радост да споходи всичките български и световни деца, не само децата на т.нар. народни избраници. Които сме си избрали за посредници между нас и… Тук някак си не върви нито Бог, нито съдбата. Излиза, че те са посредници между нас и нас.

Шизофренно разсъждение, както би  се изразил г-н Станишев,

чиито вътрешни усещания напоследък са раздвоени и разстроени в резултат на това, че във врата му диша бившият президент. Мъка има и при тези с по-пълните торби на Задушница, но това не бива да ни радва. Злорадството не е здравословно нито за човека, нито за обществото. Източни учения съветват, че ако се усмихваш, откакто се събудищ сутрин, докато заспиш вечер, ще си щастлив, колкото и да си беден. Познавам един-двама такива, да пази Бог от такова щастие.

Да пази Бог и от организирания гняв. Това е нещо като игра с огъня, последвана от неочакван вятър. Прави големи, неконтролируеми пожари, а в пожарите, пак според поговорките, изгаря и сухото, и суровото. Има и полза от вредата, както са се изразявали древните магистрати. Пожарите обогатяват почвата, върху която са вилняли и тя след време става много плодородна. Наследниците на поколението, обгоряло в пожара, се възползват от това.

Двата най-популярни пожара в човешката история

са Френската и Октомврийската революции. И след двете са пролени много  възторг, но и много човешка кърв. Възторгът е предизвикан от отворилата се възможност да се започне на ново и на чисто.  Новото и чистото, когато се живее в него, постепенно се замърсява, както постепенно посивява прекрасната белота на току-що падналия сняг. После възторгът постепенно затихвал и на негово място се зараждала носталгията по времето, изгорено от революциите. Нали не може да има носталгия, ако няма нещо безвъзвратно изгубено. След това отново идвало времето на организирания гняв, най-напред в по-незначителни мащаби. Защо имам усещането, че точно в такова време живеем сега?

Имаше  протести срещу започналите ремонти и обновявания в Цар Симеоновата градина в Пловдив. Искаме я  в някогашния й вид, искаме я такава, каквато е в детските ни спомени, казвахме, когато протестирахме. Да де, ама ние искаме целият ни живот да е така хубав, както са хубави детските ни спомени,  а сме го живели този живот, употребявали сме го и сме го позамърсили. Нали всички обновявания  отстраняват нещо старо, най-вече защото е станало негодно и неизползваемо. Щастието май  остава само в спомените. И все пак, фактът, че  парк събужда граждански вълнения, не е за пренебрегнване. Доказва, че хората имат и красиви общи ценности, т.е не са се съвсем отчуждили. И не са съвсем обезумели от гнева на унижените и оскърбените, който ги караше да искат, правителството да падне, правителствата да падат, без да се замислят какво ще последва след това. Важното е някой да пада, да не сме само ние падналите в калта на живота.

Имаше и протести срещу застрояването на Странджанското Черноморско крайбрежие.

Само то  е все още позапазено от бетонната инвазия, най-вече защото в миналото политическо време беше строго

охранявана гранична зона. Както и да е, сега бизнес апетитите са насочени и към него. Ние, които искаме природа, а  не бетен, протестирахме. В София протестиращите били около 500 човека според информационните агенци. В Пловдив бяхме около 50  и то гледано през увеличително стъкло. Половината от присъстващите бяха представители на медиите. Те може и да обичат морето и полудевствените му брегове край Странджа, но на протеста бяха по задължение.

По подличката  воля на съдбата срещу протестиращите в Цар Симеоновата градина бяха не толкова кмет и архитект, колкото обикновените строителни работници, които се радваха на възможността да имат работа. Тези, които се надяват на работни места от застрояването на Странджа, няма да отидат на екологични протести. А тези, които са замислили застрояването и вече са изчислили колко ще спечеят от това, знаят, че  протестите  ще зашумят и ще отшумят. Както зашумяваха и ошумяваха, когато се сковаваше в бетон останалата част от Черноморското ни крайбрежие. Те, замислилите засторяването на Странджа, имат свои хранени хора в държавните институции, в парламента, в правителството. Защото политиката решава кои личности да съставят  държавните институции, парламента и правителството, а политиката се прави с пари, много пари. Много пари имат тези, които са змислили, да бетонират Странджа, за да спечелят и имат още повече пари. И срещу тях сме ние с лозунгите, на които пише, че искаме природа, а не искаме бетон. Давид срещу Голиат! Да, но този, който ще изясни

кой от нас е в ролята на Давид и кой в ролята на Голиат,

все още е неизвестен извършител. Ние ще стискаме зад зъбите си кураж и упоритост, с надеждата да запазим частици себеуважение.

То май себеуважението е последното убежище на това, което дедите ни са нарекли човещина. То и тя в наше време живее в телевизора, но все пак я има. Нали човечец се оплака в ефира, че жена му го изоставила с двете им невърстни дечица и завличала детските надбавки, защото  според  закона жените са по-благородни по рождение. Сърцати люде веднага се притекоха на помощ, кой с вещи, кой с пари и това временно ще реши проблемите на бедния татко и голите му и гладни дечица. За по-нататък –  добър е Господ. Но хубавото в случая е, че хората разчитат повече на себе си, отколкото на него, защото нали той дава, но в кошара не вкарва.

Той да  си продължава да не вкрва в кошара, но да се опита да ни предпази от вечните месии. Пак се задава един такъв. Г-н Николай Бареков регистрира своята партия, обещава работа за всички и прилични заплати, заканва се, когато стане премиер, да прати в затвора  всички свои предшественици,  демонстративно прехвърля своите не малки спестявания в партийната  каса. И много от нас, които жадуваме за работни места, а не за слава и безсмъртие, се запътиха към него, както мушиците се втурват към пламъка на горяща свещ. До тук нищо лошо, но от уважение към г-н Бареков на учредяването на  прилежащата му партия присътва  американският генерал Уесли Кларк, командващ силите на  НАТО в Европа от 1997 до 2000 година. Каза се, че той е дошъл, защото уважава г-н експрезидента Петър Стоянов, а г-н Стоянов подкрепя г-н Бареков в неговия политически устрем, следователно и

ген. Кларк ще подкрепи този устрем, ей тъй на, съвсем безкористно.

Нали  ген. Кларк  и г-н Стоянов са сред каймака във фондацията на президента Клинтън.

Нека не се заблуждаваме, чак такива нежни отношения между мъже, са възможни , но само сред розовото малцинство от тях. Има си други причини. Генерал Кларк сега се представя за консултант и инвестиционен банкер. Всъщност е лобист на „Шеврон” – компанията, която иска да добива у нас шистов газ и  ни убеждава, че това ще намали енергийната ни зависимост от Русия. Това не е толкова сигурно, колкото е сигурно, че добиването на шистов газ ще разруши  природата ни. И колкото е сигурно, че при определени от тях условия  джентълмените от „Шеврон” ще добавят нещичко към спестяванията на г-н Бареков в партийната каса на партията младенец. Докато ние  се опитваме да запазим  Цар Симеоновата градина и Странджа такива, каквито са в спомените ни, тези, които искат да ги бетонират, завладяват времето и пространството. Защото те  са кадърните люде,  които могат да  печелят пари, политиката се прави с пари и те са  си купили подходящите политици.

Да не пропуснем да споменем, че  дори и да има някакви задни мисли, президентът Плевналиев заслужава адмирации за предлагания от него референдум. Най-вероятно тези, подходящите политици, няма да го допуснат. И е почти безсмислено да заявявам, че ако се въведе задължително гласуване, аз няма да отида до урните. Ще изгладувам  парите за глобата с пожеланието тези, подходящите, да ги изконсумират като попското дете на Задушница.

 

Още от автора: Шум в системата или система от шумове

 Сбогом, прощавай хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна

 Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

 До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Провинциални разсъждения през Поганните дни

Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)