Най-добре на евроизборите да има референдум за референдумите

Задължителното гласуване би намалило шансовете на малките партии за участие в управлението

Чешмеджиева„Най-добре е на евроизборите да има референдум за референдумите – в кои случаи да се организира обществено допитване, но не и по кои въпроси. Не трябва да има ограничение на въпросите.“ Това предложи тази вечер социологът Юрий Асланов в предаването „Референдум“ по БНТ. Той смята също така, че не бива институциите да задават темите за референдумите, тъй като това, което вълнува партийните централи и избирателите може би не е от съществено значение за избирателите. Затова той е убеден, че предложеното допитване ще се провали заради слаб интерес. Покрай трите въпроси, които президентът Плевнелиев очерта, в Народното събрание могат да формулират допълнителни въпроси. Например – трябва ли да бъде въведен данък богатство или не. Знаем, че БСП и ДПС имат кардинален спор по облагането. Или пък – трябва ли да бъде въведена такса върху енергията от възобновяеми източници, предложи други „референдумни въпроси“ Асланов.

Нужен ли е референдум? Социологът Боряна Димитрова реши да отговори на въпроса чрез аналогия. Когато започнете работа, кой определя правилата, по които ще работите? Нали работодателят, попита тя. Българските избиратели са работодатели на управляващите, а в момента не могат да определят правилата. Пирамидата у нас е обърната. Референдумът би я позиционирал в правилната посока, смята тя. Социоложката подкрепи уместността на всеки един от трите въпроса, зададени от Росен Плевнелиев. Въпросът за електронното гласуване е не дали, а как. Въпросът със задължителния вот би решил проблемът с купуването на гласове. Наблюденията сочат, че мажоритарното гласуване пък се подкрепя масово от обществото.

Юристът Атанас Славов обърна внимание върху това, че в момента прагът да се приемат резултатите при гласуване на референдум, е много висок. Трудно постижими са и условията за предизвикване на референдум, каза той и с това всички участници се съгласиха.

Проф. Красимир Калинов от ЦИК има резерви относно предположението, че задължителното гласуване би ограничило купуването на вота. „Напротив, още по-жестоко ще бъде“, убедено възкликна той. Освен това в другите държави, където е въведено задължително гласуване, няма санкции, ако не се спази това. В Гърция, например, където вотът е задължителен, избирателната активност беше 75%, но в последните години спадна три пъти. Единствено в Австралия налагат глоби.

Борислав Цеков, юрист и бивш депутат, оспори като противоконституционно задължителното гласуване. Той смята, че преди този въпрос въобще да бъде предложен на обществото за гласуване, трябва да се направи допитване до Конституционния съд, тъй като питането е в противоречие с основните права в глава 2 на Конституцията и с чл. 57.

Участниците в обсъждането бяха единодушни, че задължителното гласуване ще отнеме шансовете на малките партии да прескочат праговете за Народно събрание, местно управление и Европейски парламент.

Политологът Стойчо Стойчев е убеден, че референдум с предложените въпроси трябва да има. Политическите пластове ще се разместят, но трябва да пробваме, за да видим как.

„Искам да разсея заблудата, че електронно гласуване означава непременно гласуване по интернет“, изненадващо обяви Юрий Асланов. Той уточни, че при вота за европарламент ще има между 100 и 500 секции, в които експериментално ще бъде въведено така нареченото машинно гласуване. „Проблемът на гласуването през компютъра е, че няма контрол върху идентификацията на избирателите“, вметна той.

Атанас Славов изброи редица държави, в които е въведено частично или напълно интернет гласуването – Англия, Швейцария, Естония, Латвия, Канада. „Президентът предлага принципи, а конкретното им прилагане е въпрос на прецизиране.“

 

Leave a Comment