„Знаете ли какво ядете?“ извади на светло проблемите с безопасността на храните

България има супермодерна лаборатория, която доказва, че в 10% от храните има ГМО, но резултатите не се оповестяват 

България има сериозен напредък по въвеждането на новите правила за безопасност на храните, а така също с и въвеждането на тези, установени с Регламент 11-69. Това заяви Атанас Дробенов, експерт в дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните. Изказването му беше  в рамките на конференция на Информационното бюро на Европейския парламент в България, която се проведе под мотото „Знаете ли какво ядете?“ Целта на форума бе да се предизвика дискусия по прилагането на българското и европейско законодателство, свързано с безопасността на храните.

По думите на експерти голяма част от българските производители и търговски компании още преди година са започнали да развиват своите нови проекти, за да отговорят на европейските изисквания. Но онези производители и търговци, които не са започнали да осъвременяват своите храни, опаковки и етикети, закъсняват много. Други пък изобщо нямат намерение да го направят, подчерта Дробенов.

Той уточни,че при нарушение на правилата за етикетиране на продуктите, отговорността е на производителя, ако храната е от български произход. При вносните стоки носител на санкциите е търговският представител. „Отговорността е на производители и търговци, но и на потребителите, които трябва да бъдат активни, за да може промяната да се случи толкова бързо, колкото всички ние желаем“, категоричен бе той.

Проблемите на малките ферми и биопроизводителите бяха във фокуса на дискусия с участието на инж. Атанас Дробенов, Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Десислава Димитрова, от Slow Food Bulgaria, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, Стоян Симеонов от Българска Асоциация Биопродукти и д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“в Министерство на земеделието.

„В България се фаворизират по-скоро големите производители. Трябва да се премахнат законодателните бариери, които възпрепятстват дейността на МСП“, заяви европейският депутат Антония Първанова, която също участваше в конференцията.

Като основни бариери пред дейността си те идентифицираха липсата на лаборатория за проби за безопасност за някои типове храни, както и сертифицирането на фермите като стопански производители.

„23 години не се дефинира дейността на фермера. Той е в състояние на полувиновност, тъй като няма изисквания, регламентиращи неговото производство. Няма правила и посока, по които да се развиват“, подчерта Десислава Димитрова от Slow Food Bulgaria.

Марияна Кукушева беше категорична, че корпоративни интереси се опитват да изправят до стената производителите на традиционна храна и биопроизводителите. „Шансът на малките производители е единствено и само в кооперирането. Най-големият процент на неусвоените средства от ЕС са в областта на кооперирането и обединението – и по Програмата за развитие на селските райони, и по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, каза тя.

„България разполага със супер модерна лаборатория за ГМО, в която се правят около 250-300 проби на година и в около 10% от тях са открити ГМО продукти. Тези резултати обаче не се комуникират към контролния орган, лабораторията работи „от любов към науката“ – това трябва да се промени. От друга страна, налице са и много позитивни практики, които се спазват на доброволно равнище“, подчерта Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“. За Е-тата той препоръча етикетите да съдържат и наименованието на веществото и на знака, а не да се избира доброволно кое от двете.

След дискусията Slow Food България, съвместно с Инициативна група на малките семейни ферми и преработватели, бяха организирали дегустация на български продукти. Участниците получиха възможността да опитат напфавок от с. Горно Драглище, отлежали кашкавали от с. Борино, ябълки от с. Хераково, пловдивски рачел, пресен биволски кашкавал, традиционни български лютеници, занаятчийски квасен хляб, фермерски сирена и кашкавали от краве и козе мляко. Бяха представени и вина от малки изби, обединени в Асоциацията на независимите лозаро-винари в България. Всички продукти са придружени със сертификат за безопасност, издаден от лицензирана лаборатория.