От днес започва Великият великденски пост

От днес се слага началото на Великия пост. След като на Сирни заговезни сме си изчистили душата, като сме взели и дали прошка на своите близки за волните и неволните обиди започва Великият пост. Той е най-строгият и най-важният през цялата година – време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога.

Великият пост е напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Велик пост (Великденски пост) или Света Четиридесетница – през тази година, постът започва на 3 март 2014. На Сирни Заговезни за последно се яде с месо.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване.

В поста е закодиран и друг смисъл – да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.

Срещу десятъка Бог им дарявал благословението за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посветят на Бог, за да очистим натрупаните през годината грехове и да бъдем благословени в делата си.

Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.

Великденските пости започват частично на Месни заговезни. От следващия ден, който е понеделник, християните, които са решили да постят, трябва да изключат от менюто си месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни те заговяват за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене.

Каква е храната по време на пост?

Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност мо­гат да ви спасят от „прегрешение“ с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не тряб­ва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто – тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.