Това ще е осмият опит за Закон за комасация на земята, и той няма да успее

Земесъбирането ще излезе скъпо и на собствениците, и на държавата

Проф. Алекси Алексиев, ръководител катедра „Икономика“ в Аграрния университет пред АгроПловдив

Проф. Алексиев, от аграрното министерство съобщиха, че ще създадат група, която да започне работа по създаването на Закон за комасацията на земеделските земи. Експерти от министерството ще обмислят също и въвеждането на данък върху пустеещите земи. Как ще коментирате тези инициативи?

Не вярвам да се случи нито едното, нито другото. И двете инициативи са твърде закъснели, за да говорим, че са необходими. Между другото, ако се направи проект на Закон за комасация на земеделските земи, той ще е осми по ред. Още от 1997 година започнаха опитите за комасиране, и до 2003 г. всички се провалиха. В Силистренско например бе пробван холандски проект. Преди да се приложи, средният размер на парцелите бе 22 декара, а след като приключи, те станаха 26 декара. Бе преценено, че проектът е твърде скъп, а резултатите твърде слаби, за да се приложи схемата в цялата страна. 

Необходим ли е такъв закон?

Според мен – твърдо не. Първо, комасацията би струвала много скъпо, за да бъде оправдана. Скъпо и на държавата, и на собствениците. Комасирането е земесъбиране и е не по-малко проблемно от земеразделянето, което започна в началото на 90-те години. Ако аз имам 3-4 ниви в различни местности, които не обработвам и съм дал с договор за аренда на фермер, кажете каква ми е изгодата да минавам през нови разходи по окрупняването им, след като така или иначе нямам планове да се занимавам със земеделие? От друга страна, земеделските производители вече са направили комасация в различна степен. Според мен тази инициатива е много, много закъсняла и в този смисъл вече е ненужна.

Какво мислите за данъка върху пустеещите земи?

В него виждам повече разум, макар че и той е закъснял. Доколкото ми е известно не е ясна собствеността върху 5 до 8 милиона декара. Този въпрос трябва да се изчисти. От друга страна общините са потърпевши от арендатори, които са разорали някогашните общински пътища между нивите. Повечето от тях не плащат наем на общините. Декларират ги като обработваема земя и взимат европейски субсидии за тях. Представете си блок от 5000 декара, върху който е имало общински път. Пътят е заемал 3-4 % от целия блок, тоест около 20 декара, а общините не получават нищо за тях. Инициативата да се въведе данък върху пустеещите земи ще изчисти и такива неясни отношения.