Бойко Борисов – най-мразеният и най-обичаният

Премиерът в оставка правеше гаф след гаф, но днес за половината българи харизмата му победи глада

Може би половината българи днес си казаха: „Най-после си тръгна.“ Бойко Борисов напусна властта и оттегляйки се, хвърли бомба зад гърба си.

Веднага след оставката на Борисов, политологът Евгений Дайнов вдъхновено написа: „Няма нищо по-опасно от събирането на всички власти в една. А още по-опасно е събирането на всички власти в едно човешко тяло. И няма по-грозна и стряскаща публиката гледка от падането на такова тяло. Това видяхме с оставката на Тялото Борисово. Властта, овеществена в едно – макар огромно – тяло, счупи тялото.“ Ефектно, философско-политическо изказване, нали?

Дори и президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев  не се сдържа и днес укори Бойко Борисов. Той каза: „Политически отговорната позиция на правителството беше да довърши мандата си. Правителството си тръгва, проблемите за решаване остават.“ Тоест, Бойко Борисов постъпи безотговорно спрямо страната си, искаше да каже Плевнелиев. И беше прав.

Няма да цитираме Сергей Станишев, Лютви Местан, Иван Костов, Волен Сидеров и всички политически опоненти на Борисов. Те ежедневно упражняват риториката си върху премиера в оставка и колкото по-редовно го правят, толкова повече оръжието на словото затъпява в устата им.

Но, от името на неполитиците, всеки може да потвърди, че Бойко Борисов имаше недодялани решения като премиер. В последните си дни като премиер, той вбеси хората като каза, че в последната неделя, денят на големите протести, е ритал топка.

Веднага след това уволни Дянков и според повечето икономически наблюдатели постъпката му бе вероломна. Верният Дянков успя да запази финансовата стабилност и да нареди България сред отличниците във фискалната дисциплина в ЕС. Дори не е негова вината, че властта не подаде ръка на дребния и среден бизнес.

Не подлежи на извинение и фактът, че Борисов остави пенсионерите в безрадостна немотия в свирепите години на кризата. Без да увеличава разходите за пенсии, майчинство, детски надбавки, безработица, квалификации и т.н., той не направи нищо, за да ограничи големите течове  от личните ни бюджети към Лукойл, топлофикациите, ЕРП-та и В и К. Не направи реформи в здравеопазването и затова сега болните се озовават направо в ада на здравната система. И много от тях дори се споминаха заради нея. Най-малките фирми също бяха притиснати да участват в увеличението на данъчните приходи като ги вързаха със системата на НАП. А мастодонтити като Лукойл получиха отсрочка за измервателните уреди.

Борисов сменяше министри толкова често, че вече им объркахме броя. Направи така, че разби няколко от най-малките парламентарни групи, за да получи парламентарно мнозинство.

Изобщо, името му започна да предизвиква с годините нервно потръпване сред много българи. Сред все повече българи.

И в същото време, в този същия ден докато Дайнов изливаше черните си мисли в черните букви на коментара си, пред Парламента броят на хората, които не искаха Борисов да си тръгва, растеше. Опозицията каза, че това са администратори, закарани насила пред Народното събрание. Но повечето от тях не се дърпаха гузно, когато журналистите ги фиксираха с въпроси защо са там.

В тазвечерните новини един възрастен мъж, определено пенсионер, а не администратор, каза простичко „Готов съм за него да направя всичко и той да продължи да строи България!“ В нещастното, залято от потопа миналия февруари село Бисер, почти всички хора се подписаха в подкрепа на Бойко. „Молим ви! Не ни изоставяйте, защото имаме нужда от вас“, каза една жена, която почти се просълзи. По-искрена от това няма как да изглежда тази проста женица от селото.

Днес по обед, когато Бойко напусна парламента, площада пред Народното събрание направо се олюля от хиляди звуци, с които хората го приветстваха. Премиерът изглеждаше трогнат. Това беше неговият час. Едва ли е имал досега момент в живота си на главен секретар на МВР, кмет и премиер, в който да го е облъчвала по-мощна обичта на българите. „Мирничко и кротичко сега си идете вкъщи“, посъветва ги Бойко. Не знам дали хората там са се почувствали като деца пред баща си, но общо-взето такова беше усещането след това.

47% от българите подкрепят Бойко Борисов, изчислиха от социологическа агенция. Защо, е големият въпрос. Защо, когато хората обедняват, не мразят този, който ги управлява. И който, според всички правила, трябва да поеме тази отговорност.

„Гладът ще победи харизмата“, бе предсказал преди 2-3 години психологът д-р Николай Михайлов. Е, случи ли се? По-скоро не. Харизмата на Борисов е с мощността на атомна централа. А останалите политици … са нещо като ТЕЦ Бобовдол.