Здравецът у дома и на двора лекува и внася уют

здравецЕдно от най-лесните за отглеждане, най-разпространени и най-ценни билки и цветя е здравецът. Латинското му наименование е гераниум (Geranium). Произхожда от гръцката дума geranos, което означава жерав и е свързано с формата на плода, напомнящ клюн на жерав.

Пет села в България носят името Здравец. Ако не отгеждате тази билка у дома, посадате я и не питайте защо – тя ще ви пази.

Установено е, че растението убива микробите безотказно. Учените са го доказали с редица експерименти, в които напръскват билката с милиони бактерии, а след три часа от тях не остава и следа. Дори и когато микробите са на разстояние от здравеца – той действа. Причината е в бактерицидни вещества, които билката отделя и които убиват вредните микроорганизми.

В литературата пише, че здравецът се размножава през август чрез резници и през януари чрез семена. Цветарите обаче ще ви кажат, че може целогодишно да го разсаждате чрез туфи. Кореновата му система е плитка и лесно можете да отделите няколко стръка с коренче. Ако го засадите дори и след половин час, то пак ще се прихване, стига да го полеете обилно с вода. Почвата не трябва да е тежка. Веднъж захванал се, здравецът непрекъснато се саморазраства при добри условия.

Здравецът е многогодишно растение, което, ако расте на открито, през зимата изсъхва. Но още рано напролет отново пуска зелени свежи листа, а през април вече цъфти. Повечето сортове обичат шарена сянка. Но дори и на слънце, здравецът няма да загине през лятото, ако го поливате често.

И малко личен опит – подариха ми саксия със здравец, за който се грижех три години. Здравецът така и не цъфна, въпреки че го пробвах на различни места в апартамента, сменях и саксиите. Листата му бяха весели и зелени, но цветове така и не се появиха. Една пролет го полях обилно, извадих го от саксията и го засадих в открит цветарник на северозападната тераса. След месец билката направо избухна в цветове. И досега е там – през зимата се осланява и умира, през февруари-март лека полека се съживява и пуска листа.

Листата и корените на здравеца имат лечебни качества. От растението се отделят танини, смола,здравец скорбяла, пектин, танинова киселина, захар и др. Препаратите със здравец се използват за гаргара на устата и гърлото при фарингит, повишават съсирваемостта на кръвта, намаляват носовото кръвотечение, лекуват стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечения в устната кухина.

В миналото здравецът се е използвал при фрактури и за лечение на ракови заболявания. Използвали са го и против диария. Здравецът е полезен за хората, страдащи от неврастения, безсъние, хипертония, сърдечни заболявания и стомашно-чревни заболявания. Благотворно действа на енергетиката на болните от хроничен гастрит.

Известни са около 300 вида, разпространени в умерения пояс предимно в северното полукълбо и в планинските райони на тропическите области. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с прости длановидно изрязани или насечени листа. Цветовете са разположени на дълги дръжки поединично или в рехави съцветия. Обагрени са в сини, лилави, виолетови, розови и пурпурно-червени тонове. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и петлистно венче. Плодът е суха кутийка, разпукваща се на пет дяла. В България се срещат няколко вида в естествено състояние: обикновен, горски, кървавочервен (кръвен), кафявоцветен и робертов здравец.

 

Leave a Comment