Фермерите в пълна мъгла за зелените плащания, а МЗХ не дискутира

Аграрното министерство трябва да обсъди с браншовете правилата за зелените субсидии, да вземе решения до 1 август и да ги опише в нормативи

Фермерите са неинформирани за условията по зелените плащания през новия програмен период. Министерството на земеделието и храните трябва да избере кои от критериите за получаване на тази помощ да се приложат за България. И съответно, трябва да издаде нормативите, така че правилата да са ясни, подходящи и приложими. Преди това от министерството трябва да организират широка дискусия сред аграрните браншове, за да се вземат най-правилните решения. Нищо от това обаче до момента не е свършено, отчетоха на семинар за журналисти през уикенда от Института за агростратегии и иновации (ИАИ).

През септември се залага новата зърнено-житна реколта, така че за голяма част от производителите стопанската 2015 г. започва след пет месеца. Те трябва да са наясно с условията за зелени плащания, така че да съобразят технологичните си карти с тях. В противен случай рискуват да загубят значителен процент от директните плащания. „Зелените“ представляват 30 на сто от преките субсидии на площ. Сумата е твърде голяма, за да се пренебрегва дискусията за нея, считат от Института за агростратегии и иновации.

Първото, което трябва да се знае, е, че

„зелените“ пари се полагат само за производители,

които имат обработваема земя или постоянно затревени площи, разясни Светлана Боянова, изпълнителен директор на ИАИ. Счита се, че характерът на биологичните ферми е такъв, че те по презумпция отговарят на изискванията и затова те не подлежат на контрол – зелените плащания им се полагат безусловно.

Останалите производители обаче да приложат диверсификация на културите.

Диверсификацията не означава непременно сеитбооборот,

уточни Боянова. Сеитбооборотът може да се приеме като еквивалент на диверсификацията, но за товаМЗХ трябва да излезе с разпоредба.

За стопанства над 300 декара диверсификацията означава да се отглеждат минимум три култури, като никоя от тях не заема повече от 75% от площите. Във фермите от 100 до 300 декара трябва да има две култури. За стопанствата до 100 дка няма изискване за диверсификация . Приема се, че те, бидейки много малки, не засягат екологията и няма нужда да спазват тези зелени изисквания, но си получават зелените плащания. Тоест за тях тази една трета от парите им са що-годе гарантирани, уточни доц. Божин Божинов от Аграрния университет, който участва в УС на ИАИ. Диверсификацията не се изисква и за овощарите поради дълготрайния характер на културите, които отглеждат.

Производителят Христо Цветанов, който също е в УС на ИАИ добави, че за зърнопроизводителите общо взето не е проблем да приложат диверсификацията, тъй като те най-често отглеждат по няколко култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.

За зеленчукопроизводителите обаче това основно изискване за зелените плащания може да се окаже проблем. Цветанов даде пример с пловдивски фермер, който отглежда в стопанството си 100% моркови. Неговата техника, материална база, пазари и т.н. са съобразени с тази култура и за него ще е проблем да се съобрази с условието за диверсификация. Между другото от 2017 г. ще се налагат санкции за производителите, които не прилагат „зелените“ условия, поясни Светлана Боянова.

Другото правило за „зелените“ плащания е

обособявянето на т.нар. екологично насочени площи (ЕНП),

които гарантират биоразнообразието. Те трябва да заемат 5% от стопанството. Дори е заложено от 2017 до 2020 г. тези ЕНП да представляват 7 на сто от фермата, въпреки че все още не е сигурно дали това ще се случи.

 

България трябва да избере какъв тип да са екологично насочените площи – дали да са оставяне на земя под угар, или тераси, особености на ландшафта, буферни ивици , площи с култури, които обогатяват почвата с азот, площи с дървесни култури, постоянно затревени площи и т.н. Разбира се, възможно е министерството да определи всички опции за приложими. Това е идеалният вариант за земеделските производители, но би затруднило администрацията, отбеляза Христо Цветанов. Решението на МЗХ трябва да е съобразено с особеностите на нашите земеделски площи. И, задължително трябва да се обсъди с фермерите – нещо, което до момента не се случва. Нашата държава трябва да вземе реши кое да дефинира като ЕНП до 1 август тази година, тъй като от 2015 г. „зелените“ изисквания влизат в сила.

 

Тъй като и по Програмата за развитие на селските райони има агроекологична мярка с изисквания, подобни на тези за зелените директни плащания, МЗХ трябва да измисли схема, така че да не се дублират субсидиите. За да се избегне двойното финансиране, МЗХ може да прехвърли средства от ПРСР към „зелените“ плащания. Но това трябва да се реши и да се обяви в Брюксел, посочи Светлана Боянова.

Един голям въпрос стои нерешен, наред с другите –

кой ще администрира условията по зелените плащания.

Кой ще определя дали дадено стопанство се е съобразило с диверсификацията и дали 5-те процента екологично насочени площи са наистина 5. Дали въпросните ЕНП са тези, които е решила да прилага България и т.н. Задачата очевидно е непосилна за службите на фонд „Земеделие“. Може би ще бъдат избрани външни фирми, които ще бъдат ангажирани с тази дейност. Може пък проблемът да се реши чрез софтуер, който да направи видими всички стопанства с особеностите в тях. Отговорът за това също е спешен и засега критично неясен.

Свързани публикации: Доц. Б. Божинов: Стопаните трябва да направят програма за сеитбооборот, за да не загубят 30% от субсидиите