Седем наши сорта пшеница вписани в националната листа на Турция

Селскостопанска академия очаква автономия по подобие на БАН

Седем наши пшеници са вписани в Турската национална сортова листа. Това са „Аглика”, дело на учените от Добруджанския земеделски институт и пшеницата „Венка“ – разработка на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“. Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово има пет сорта пшеница, вписани в националната сортова листа на южната ни съседка. Това са „Садово 1”, „Момчил”, „Катя”, „Юнак” и „Гея 1”. Сортът „Момчил” е признат и в Македония. Това съобщи председателят на Селскостопанска академия доц. Христо Бозуков, по време на среща с фермери в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) в Генерал Тошево.

Интересът на земеделските стопани към родната селекция семена става все по-голям, като все повече нараства и търсенето от чужбина. Има огромно търсене на сортовете „Енола”, „Кристи”, „Драгана”, „Киара”, обясни доц. Бозуков. Миналата година семената не са достигнали и затова тази година селекционерите ще се увеличат производството не само на семенен материал от пшеница, но и от царевица, боб, домати и тютюн.

Във Виетнам проявяват интерес към ориза, сорт „Вики“, а в Китай търсят български зеленчуци и овошки. В Казахстан се интересуват от нашата селекция на боб и тютюн, както и от породите ни животни. Българската традиционна култура – маслодайната роза, се търси в Китай, Ирак, Виетнам, Алжир. Сред най-новите разработки на ССА е изграждане на комбинирано отглеждане на риба и зеленчуци в Правец.

Учените очакват депутатите да гласуват промени в Закона за Селскостопанска академия, с които тя да получи автономност и да заработи по подобие на БАН и висшите учебни заведения. „Ние реално се издържаме сами, но средствата, които акумулираме от нашата дейност, отиват в държавата и след това се връщат под формата на субсидия от бюджета, като през тази година тя е най-ниската, която земеделската наука е получавала”, отбеляза доц. Бозуков. Той изтъкна, че важна дейност е и интелектуалната собственост на ССА, която съставлява генофонд с над 100 000 екземпляра. Само неговото опазване и поддържане струва 2 млн. лева годишно.

Ръководството на Селскостопанска академия започна провеждането на браншови срещи по региони. Първата бе в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. „Трябва да чуем препоръките на бизнеса, за да насочим нашите учени към определени разработки“, каза председателят на ССА доц. Бозуков. Той се надява занапред Академията да предоставя продукцията си на база предварително сключени договори, за да може да планира производство, с което адекватно да отговори на нуждите на стопаните.