Растителната генбанка в Садово – Ноевият ковчег за 150 милиона семена

BASF
Институтът по растителни генетични ресурси съхранява 58 000 образци на видове и сортове, част от които вече са изчезнали
Тази година се навършват 30 години от създаването на „зелената“ колекция. Част от нея ще се дублира в Норвегия

 

В генбанката на института

В генбанката на института

Над 150 милиона семена съхранява в леден сейф при минус 18°С в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малаков“ в Садово. Растителната генбанка на България е трета в света по богатството на образци от културни и диви растения след това на Русия и Германия. 58 000 са видовете и сортовете, които се пазят при строги условия, а от всеки един има по 2500 семена. Съвременният български Ноев ковчег за растенията, наследство за бъдещите поколения, е поверено на гл. ас. д-р Гергана Дешева.

Българската генбанката обогатява фонда си от 1984 г., когато е създадена. През 2014 г. ще отбележи 30-годишната си история. Първите постъпили образци са на растителни видове от 1951 г. „Имаме генетичен материал както на културни растения, така и на диворастящи видове. Най-много са образците от triticum aestivum“, поясни д-р Дешева. Съхраняват се семена на билки и медицински растения, на фуражни, маслодайни, етерично-маслени, технически … и на всякакви видове култури, влезли в различни класификации. Тук има не само български образци, но и такива от непознати растения, постъпили по линията на международния обмен. Семена на дървесни видове не се пазят в Садово, но д-р Гергана Дешева информира, че аграрното министерство възнамерява да направи генбанка на горските видове.

Казано образно, ако някога заради някакъв катаклизъм, предизвикан от хората, Земята или Космоса, се

Д-р Дешева показва вакуумиран пакет със семена

Д-р Дешева показва вакуумиран пакет със семена

унищожат зелените съкровища на планетата, семената в малкото генбанки по света, ще възстановят в значителна степен растителното разнообразие.

Как се съхраняват семената

За да се запази кълняемостта им, семената минават през няколко процедури. Първо се проверява процентът кълняемост на постъпилите образци, за да се види дали са достатъчно жизнени, за да оцелеят години наред. Ако пробата покаже, че той е над 90%, се преминава към следващата стъпка – намаляване на влагата в семената. Те се изсушават постепенно, докато водното им съдържание не падне до 3-5 процента. Процесът продължава 3-4 месеца.

След това семената – по 2500 от образец, се поставят в специална опаковка, от която се изтегля въздуха. Накрая се складират в генбанката. Методът на съхранение позволява семената да запазят свойството да се развият в растения и след 150 години. Сред най-дълголетните зародиши са тези на люцерната, а с най-слаба продължителност на съхранение са видовете, които съдържат повече мазнини.

Преди да постъпят в генбанката
Кълняемостта на семената се тества в Якобсенов апарат

Кълняемостта на семената се тества в Якобсенов апарат

Първата колекция образци се нарича работна или активна. Семенните образци постъпили от чужбина се изпитват в карантинен участък от научните работници в института в Садово. Създава се работна комисия, която трябва да прецени качествата им и доколко е ценен изпитваният генетичен материал, за да бъде консервиран в генбанката. Семената за работната колекция също се съхраняват при специални, макар и не толкова строги условия. В помещенията влажността е до 60%, а температурата – около 6° С.

Международен обмен

Институтът по растителни генетични ресурси осъществява международен безвалутен обмен на зародишна плазма. Идеята е научният свят да си сътрудничи в мисията за опазване на природните богатства. Заедно със семенния материал, заделен за обмена, образците в генбанката стигат до 62 000.

Кой ползва трезора

В трезораВъпреки големия интерес към старите сортове и видове, семената са недостъпни за практиката. Производителите на лимец например имат желание да пробват качествата на някой от 90-те сорта, които се съхраняват в генбанката, но получават отказ. Единствено научни работници от сферата на земеделието и ботаниката, както и природозащитници могат са влязат в програмата на института за обмен на семена, уточни д-р Гергана Дешева.

Защо са ценни

Семената за дългосрочно съхранение са особено ценни с качествата, които носят родителите. Тук има сортове от културните видове, които вече не се срещат. Те най-често са ниско добивни, но притежават устойчивост към болести и силна енергия, с която издържат на неблагоприятни климатични условия. Ако генният материал не е в резултат на селекция, а е оцелял благодарение на естествения подбор, той не е просто ценен, а скъпоценен.

И точно защото съхранението на зародишите на растения, които вече не се срещат, е особено важно, Институтът по растителни генетични ресурси в Садово ще подготви тази година втора генбанка. Семената в нея ще се съхраняват в Норвегия и по-точно в архипелага Шпицберген, известен и като Свалбард.

Колко струва „Ноевият ковчег“
Генбанката е в тази сграда

Генбанката е в тази сграда

Ежегодната издръжка на генбанката излиза около 2 милиона лева на Селскостопанска академия. Само за поддържане на отричателните температури в хранилището, сметката за електроенергия е близо 6000 лева месечно. (В института има и резервен генератор, който се задейства автоматично при прекъсване на електрозахранването.)

До 2007 г. издръжката на генбанката се е поемала от държавния бюджет. Но вече седма година, тя тежи на финансите на Селскостопанска академия, които пък „олекват“ непрекъснато, за да стигнат абсолютния под тази година. В момента генбанката е едно от най-големите разходни пера на академията, чиито годишен бюджет е 24 милиона лева.

 

 

Leave a Comment