43% от европейските плодове и зеленчуци се произвеждат от организации, а у нас има само 3

До края на май тютюнопроизводителите ще получат обещаните пари, съобщи министър Димитър Греков

Земеделският министър Димитър Греков избра ТВ7, за да даде интервю в навечерието на Великден. В него не бяха засегнати по никакъв начин важните въпроси, които интересуват земеделските производители. Разговорът бе по-скоро за философията на аграрната политика през новия програмен период, а разказът за нея бе в познатото бъдеще време.

Ето и интервюто с незначителни съкращения.

Димитър Греков – министър на земеделието и храните във „Факторът Кошлуков” на ТВ7

Водещ: Проф. Греков вече е при нас – министър на земеделието. Добър ден, казвам, добре дошли. Покрай Великден винаги излизат тези теми за храните. Разбира се, Пламен Моллов, който е новият шеф на Агенцията по храните, сигурно ще отговори по-добре за качеството, но аз искам да ви попитам – сега отново излиза въпросът: наша ли е марулята от Гърция или я вкарваме; нямаме ли репички в България? Ама тези агнета по магазините какви са от Австралия, замразени? Може ли България в това състояние да възстанови онова земеделие и животновъдство, което всички искаме? В момента е дисбалансирано. Имаме огромни производители на зърно, мегабогати, милиони декари се обработват с жито и нямаме български домати – внасяме от Македония и от Гърция. Защо така се преобърна структурата? Преди имаше, криво-ляво, някакво равномерно, балансирано разпределение на културите. На какво се дължи и може ли да го възстановим?

Димитър Греков: Аз мисля, че българското земеделие е по-силно от всякога, когато в този момент имаме възможност да произвеждаме растителна продукция и суровини да изнасяме навън, да се намираме в някои случаи на едни от челните места по производство на есенници, а също така и на пролетни култури. Действително обаче през последните 15-20 години дисбалансът е нарушен изключително много в полза на механизираното отглеждане на такива култури, които да не отнемат или да заемат по-малка част ръчния труд, т.е. механизираната обработка.

Водещ: Хубаво, г-н министър, те дават пари, обаче сам казвате: по-малко хора работят. Това жито, което го субсидираме всичко, с европейски пари, ама и с нашите – нали са наши – то отива за Китай и за арабите. То е стокова култура – отивам на борсата и си купувам житото. Не е ли по-добре да насочим парите повече в другите отрасли?

Димитър Греков: Ето това ни е голямата идея, която искаме в този програмен период, който ще следва – 2014-2020 година, да насочим именно към тези отрасли. Не само в това да има по-голяма заетост, защото целта е това – България е земеделска страна – да има по-голяма заетост на хората в тези отрасли, които са традиционни. Вие сами разбирате, че животновъдство, зеленчукопроизводство, овощни видове – това са зеленчуци и плодове, които сме изнасяли много, не само през така наречения „социалистически строй”, но и преди това. България е известна с това, че сме подготвили зеленчукопроизводители за Австро-Унгария, за Чехия. Изнасяли сме наши плодове по Дунава и зеленчуци чак до Германия. За съжаление, този дисбаланс, който се получи през последните години, загуби посоката на традицията.

Водещ: Как го решавате? Какво може да направите вие?

Димитър Греков: В този следващ програмен период, който започва сега, ще се отделят специални мерки, които да бъдат именно за това – за производството на зеленчуци, на животинска продукция.

Водещ: Т.е. повече пари ще им давате на тези хора.

Димитър Греков: Точно така. Но това също не е достатъчно, защото времената са други. Трябва ни друг подход към решаването на проблема – не само да произвеждаш, всеки отделен човек да произвежда нещо, и то допълнително, а трябва хората да бъдат обединени, организирани, така, че да има група от производители, които да могат да излязат и на пазара. Защото един от проблемите е такъв, че в крайна сметка трябва да има производители, които да произвеждат и достатъчно количество, качество. Също така да има и опаковка.

Водещ: Т.е. ако дойдат китайци или големи купувачи кажат: „Добре, харесвам ти доматите”, ние нямаме, не можем да има дадем толкова, колкото искат.

Димитър Греков: Абсолютно сте прав. Няма го точно обемът, това което се желае да…

Водещ: Добре, но да ви върна тук, говорим за домати. Ами ако влязат тези „гумени домати”, които ги берат машинно, садят ги машинно, пак няма да има заетост. Ако не са тези домати, които си знаем – в градината, на кол, хубави и красиви, които ги гледаш бавно, времеемки са, но са вкусни, другите с какво се различават от житото? Пак комбайни ще вървят.

Димитър Греков: Вижте, аграрната наука през последните години е изключително много напреднала. Второто, което е – българската традиция и българският генетичен ресурс, не само в растениевъдството, а в зеленчукопроизводството, овощарството, а също така и породите животни, се отличава с изключително голямо разнообразие.

Водещ: Като казвате генетичен ресурс, има ли нещо, което го пази? Има ли някаква лаборатория или това, където се пазят българските сортове и семена?

Димитър Греков: Да, естествено има Българска генетична банка където се пазят и се запазват автентичните български сортове. Но към друго бих желал да насоча вашето внимание и на зрителите – че част от тези сортове са послужили като основа за създаването на нови сортове, които се характеризират с онези качества, които са желани.

Водещ: Дайте ми пример.

Димитър Греков: Пример мога да ви дам с българския розов домат. В миналото това е един домат, който в крайна сметка беше и е създаден в България.

Водещ: Кой е този, кой е първоизточникът?

Димитър Греков: Има различни наименования в нашата страна – дали е „биволско сърце”, дали е „голям розов домат”, но той се отличава с това, че е с прекрасни вкусови качества, но му липсват други качества като транспортабилност, като големина.

Водещ: По-меки.

Димитър Греков: Да, като плодовитост, да бъде повече растения. На едно съцветие, да речем от хубавия, български розов домат, който в миналото знаем, имаше по един домат или да речем на едно растение – по три-четири.

Водещ: На един корен има три-четири домата, което е малко, което не е достатъчно.

Димитър Греков: Да, естествено, и те не са еднакви по форма, да речем, от началото на растението до върха.

Водещ: А защо трябва да са еднакви по форма? Какво от това, че са различни? Важно е да са вкусни.

Димитър Греков: Естествено, така е, но количеството играе значение, защото в крайна сметка всеки иска да получи по-високи добиви.

Водещ: Тези розови домати, които виждаме, това е въз основа на този български сорт – биволско сърце?

Димитър Греков: Част от тях са и на българския сорт, които е създаден и нашите прадеди са го пазели дълго. Но въпросът е друг – част от този генетичен материал, попадайки в много добри лаборатории, попадайки в световни лаборатории, той може да се усъвършенства и да придобие вече друга форма и значение.

Водещ: Само за яснота – като казвате лаборатории, не генно модифициран, а селекция?

Димитър Греков: В никакъв случай. Моля ви тази тема да не я засягаме тук, защото не става въпрос за генетика.

Водещ: Кръстосват различни домати и се раждат нови семена?

Димитър Греков: Става въпрос за селекция и генетика, а не за генно модифициране.

Водещ: Както учихме по ботаника на времето – има линии и какво беше там… знаем ги, с боба.

Димитър Греков: Да, точно така, но тук става въпрос за друго, да се усъвършенстват тези сортове. И затова и казах, че България притежава изключително богата генетично разнообразие, което трябва да се запази и да се развива.

Водещ: Да ви върна обаче на това, което подхванахме. Чудесно, че го развиваме, дай Боже да насочите парите. Но вие сам казахте: ако не се обединят, доколкото разбирам в браншови организации, асоциации някакви, те пак са слаби на пазара. Това е едно от обвиненията: прекупвачите убиват производителите. Те казват: „Взимат ни продуктите без пари”. Майка ми е на село, всеки пък обяснява как на безценица й изкупуват за стотинки гроздето. За какво да го гледа?

Димитър Греков: Абсолютно, една от причините, която спъва българското развитие в областта на зеленчукопроизводството, овощарството, а също така и в животновъдството. Ето, в навечерието на Великден сме. Аз направих собствена проверка – цената на агнешкото се движи от 4,50 лева до 9 лева живо тегло.

Водещ: Което е огромен диапазон, огромна разлика.

Димитър Греков: Огромна вариация, която съществува. И това зависи от това дали в крайна сметка в някои погранични райони може да отиде друг да купи – аз или вие, а си купуват прекупвачите, купуват и ги препродават на двойно по-висока цена.

Водещ: Имахте идея за български борси на производители, вие имахте такава идея.

Димитър Греков: С решаването на въпроса за групата производители, за обединяването на производителите, именно това ще се цели – в крайна сметка да могат тези производители, организации на производители да стигнат на пазара. За съжаление, на 14-и април аз бях на съвещание на министрите по земеделие – установи се, че в Европа има такива организации…

Водещ: Това в Люксембург.

Димитър Греков: В Люксембург, да. Около 43% от продукцията в зеленчукопроизводството, овощарството се продава от такива организации на група производители, а в България първите са създадени 2007-2008 година. Те са били девет организации на производителите. От 2011 година са останали само три организации, които…

Водещ: Като процент, колко покрива?

Димитър Греков: По малко от 1%. Много интересен въпрос.

Водещ: Защо, защо? Това, традиционната българска свадливост и недоверие и защо не се… Ако ви разбирам добре – примерно аз правя домати и още двайсет фирми правят домати. Казваме, че доматите са марката „Кошлуков и сие”. Те под тази марка излизат на пазара. Като имаме пари, можем да си организираме и опаковки – предполагам, някаква малка машина, и направо закарваме в магазина нашите домати готови, направени. Що да не го правят, кое им пречи?

Димитър Греков: Исторически се е натрупала в нас липсата на доверие към кооперативното, към обединението, което е в следствие на принудителното коопериране през 50-те и 60-те години. Тогава трудно във фирмата с различни наименования ще влезне, защото те си мислят кой ще управлява тази фирма, а не си задават въпроса, че тази фирма или тази организация на производители по-лесно ще търгува с пестициди, по-лесно ще купува, по-лесно ще продава, по-лесно ще опакова и така ще има по-голяма реализация.

Водещ: Ще го взимат на едро.

Димитър Греков: Вие ме връщате миналата година, когато имахме възможност големите фирми да купят домати от нашите производители – никой с никой не иска да се обедини.

Водещ: Защо?

Димитър Греков: Именно поради тази исторически /…/

Водещ: Добре де, но при нас идва някакъв руснак и ни казва: „Купувам 100 вагона домати”. Защо да не се съберат да му ги дадат?

Димитър Греков: Ама какви трябва да бъдат доматите? Първо, доматите трябва да бъдат еднакви по сорт, еднакви по големина, еднакви по опаковка. Количеството трябва да бъде разпределено във времето. Вие колкото и да сте голяма фирма – говоря условно – не можете да произведете това количество. Трябва да се обедините с други производители. Те не искат вие, примерно – условно говоря – да бъдете ръководител. Всеки иска да си бъде българското – той да бъде ръководител на тази фирма. Мнението, че ще бъде излъган, мнението, че той по някакъв начин ще бъде ощетен, съществува. Но времето налага именно това – хората да бъдат обединени, защото по този начин ще могат да реализират своята продукция.

Водещ: Не може ли министерството да насърчи обединението? Да каже: Вижте какво, събираме ви, изберете си шефа на вашата организация …

Димитър Греков: След като направихме този анализ и стигнахме до извода, че една от причините е именно липсата на обединение, в новата ПРСР ще отделим именно такава мярка, където да могат, не казвам принудително …, но подавайки моркова с допълнителни средства. Много от производителите вече го схващат. И това ще стане, защото ще опростим и мерките, по които могат да кандидатстват.

Водещ: Г-н министър, да ви върна на друг проблем. Да приемем, че вече обединяваме земеделието, има фирми, които са разбрали. Стигат на пазара, отрязмат прекупвачите… Чудесно! Проблемът е че говорим само за суровини. Продаваме домат, жито…необработено. Няма добавена стойност. Не може ли да позволите, примерно на животновъди, като гледат десет агнета, за Великден сами да ги заколят, сами да ги предлагат на пазара. Сега трябва да минават през специализирани кланици. Това не оскъпява ли също нещата?

Димитър Греков: Оскъпява близо 10 до 20 процента. Това е доказано.

Водещ: Което е много!

Димитър Греков: Много е. Затова и в следващия програмен период в ПРСР сме предвидили възможността и за преработвателни предприятия. Говорим не само за консервиране, но и за първична преработка. Тоест, говорим за малки кланици, за малки магазини, които, ако си спомняте от миналото, да бъде „кланицата на еди кой си“, за да знаеш, че той е производител, че негови са агнетата, които предлага. Вие знаете, че 80% от месото е внос отвън. Но ако знаете, че магазинът е на еди кой си, който е и производител, съвсем друго ще бъде отношението. А също и печалбата за онези, които отглеждат животни.

Водещ: Не можем ли да върнем това занаятчийство, че да можем това, което купуваме, да знаем, че е произведено тук? Това ще даде работа и бизнес на хората…

Димитър Греков: Именно това целим с тази мярка, да дадем възможност на традиционното българско производство. Целта е хем да създадем повече работни места, хем да посзолим оползотворяването на качествената българска типична продукция.

Водещ: Ама това означава, че ще вкарате доста повече пари в животновъдството и в зеленчукопроизводството.

Димитър Греков: Да, това е една от от причините за неконкурентноспособността на нашето производство на месо. Защото ако погледнем цената през последните години, тя не се е увеличила повече от 1-2 процента. На свинското, а също и на пилешкото. И те фалират, защото конкуренцията отвън е жестока.

Водещ: А как се борим с това?

Димитър Греков: Една от причините, това е обединението. За да може да се отглеждат повече животни от по-малко хора, за да се отглеждат по-евтино животните, за да може да получаваме по-голяма рентабилност. По такъв начин, аз съм сигурен, ще може да се изнася и навън.

Водещ: Ще има ли пари за тютюнопроизводителите? С този тютюн не трябва ли да приключим вече?

Димитър Греков: Вижте какво, все пак около 40-50 хиляди семейства получават храна от това производство. То е изключително трудно и е в региони, където не може друго да се отглежда. Аз не виждам къде е завистта на тези хора. Ако се премахне тютюна тотално ще бъдат обезлюдени … Средствата, които са определени за тази култура, ще бъдат разплатени до края на май.

Водещ: Защитени ли са нашите производители от контрабанда отвън?

Димитър Греков: От Нова година нашите усилия с митническата агенция са насочени именно към вносните плодове, зеленчуци и меса, които са от трети страни. Тоест, не само от тях, но и от Европейския съюз, за да могат да бъдат със съответните документи. 500 човека работят от началото на годината за това. Но целта е всичко, което се внася, да е не само с финансови документи, но и със сертификати за произход и за качество. Българската агенция по безопасност на храните е увеличила в последните шест месеца петдесетократно проверките по магазините и актовете, които е написала са със същия процент на увеличение. Това не е рекет, а качествен контрол върху храната.