Сусамът се сее в края на май, той е царят на маслото у нас

Като първа култура се засява след зимни житни, а като втора – след грах, ранни картофи, ечемик. Не се самопонася

Танко КолевДоц. д-р Танко Колев, Аграрен университет, Пловдив

Сусамът е с най-високо съдържание на масло в семената – до 65 % в сравнение с отглежданите у нас маслодайни култури.

Маслото, добито чрез “студено” пресоване на семената, се доближава, а по някои качества и превъзхожда еталона за растителни масла – зехтина. В сусамовото масло преобладават ненаситените мастни киселини (средно 83 %, от които линололовата е около 50 %), освен това съдържа в малки количества витамин Е, лецитин, метионин, калций, магнезий и фосфор. Маслото е с дълъг срок на годност (практически не гранясва). Действа антиокислително, като по този начин забавя стареенето на клетките. Има много добър козметичен ефект при суха, набръчкана, застаряваща или залющена кожа. Поглъща ултравиолетовите лъчи, поради което намира широко приложение в слънцезащитната козметика.

Използва за продоволствени цели, в сладкарската и в консервната промишленост.

сусам растениеПрепоръчва се при болни от анемия, при сърдечно-съдови и жлъчно-чернодробни заболявания, при деца с недостатъчен растеж и слаба костно-мускулна система.

Кюспето, добито след извличането на маслото по този начин, съдържа около 8 % масло и 40 % белтъчини. Използва се в сладкaрската промишленост, а изсушено може да се прибави към пшеничното брашно като подобрител при производството на хляб.

Нерафинираното масло, добито при “топло” пресоване се използва за смазочни цели и за производство на сапуни.

След рафиниране то става годно и за продоволствени цели.

Полученото кюспе е отличен концентриран фураж за животните. В 100 kg от него се съдържат 132 кръмни единици.

Саждите от изгореното сусамово масло се използват за получаване на висококачествен туш.

Семената на сусама съдържат и до 24 % белтъчини, 22 % въглехидрати и 4 % пепелни вещества.

Използват се цели в хлебарската и сладкaрска промишлености за посипване на хляб, гевреци, производство на специални сладкиши, бонбони и др., а смлени (със или без обвивките) – за приготвяне на “бял” или “черен” тахан и таханови халви.

Сусамът има къс вегетационен период и може успешно да се използва като култура, уплътняваща сеитбообръщението.

Предполага се, че произхожда от Африка или Азия (Индия), тъй като там (особено в Африка) са открити повечето диви форми, представители на род Sesamum L.

Има исторически доказателства за неговото култивиране още от древността в земите на днешните Етиопия, Ирак, Иран, Гърция, Индия и др.

Площите засети със сусам в света се увеличават.

В България сусамът е пренесен от Турция и Гърция.

Застъпен е основно в южните части на странатa – Хасковско (Свиленградска, Харманлийска, Симеоновградска и Димитровградска община), Благоевградско и Кърджалийско. Няма статистически данни за площите, но може да се предположи, че са над 8–10 000 декара.

Средните добиви в света и у нас са ниски – 35-40 kg/da.

При максимално задоволяване на биологичните и агротехническите изисквания на културата могат да се реколтират 5–6 пъти по-високи добиви.

У нас са районирани сортове от азиатската група на ssp. bicarpellatum –  Жълт садовски 6 и Милена, отговарящи на изискванията за различимост, хомогенност и стабилност и на изискванията за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на страната.

Биология

Сусамът е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Пониква при температура 16–180 С, а при 20–300 С  – сусам цвятпониква за 2–3 дни. Оптималната температура за растежа и развитието му е 25–300 С. При захлаждане през вегетацията до 14–150 С растежът спира. За целия вегетационен период натрупва температурна сума 2000–25000  С. Той е растение на късия ден и на интензивното слънчево греене.

Сусамът е биологически сухоустойчива култура. Успешно се отглежда в райони, където годишната сума на валежите е около 500 mm, а вегетационната – около 300 mm.

Критични по отношение на изискванията са фазите на цъфтежа, образуването и нарастването на плодовете, които у нас съвпадат с безвалежен период (юли–август). Следователно нуждите му от влага могат напълно да се задоволят само при поливни условия.

Сусамът изисква рохкави, топли, запасени с вода и хранителни вещества почви. Най-подходящи са наносните и богатите карбонатни почви.

Не са подходящи за него тежките, с разрушена структура, заблатените и засолените, както и тези с близка подпочвена вода и образуващите кора почви. Понася почви с реакция на разтвора рН – 5.5–8.0.

След поникването, до 25–30 дни,  сусамът расте и се развива бавно. Темпът постепенно се усилва и достига максимума си преди и в началото на цъфтежа.

Цъфтежът настъпва 45–60 дни след поникването.

Периодът на узряване е около 50–60 дни.

Вегетационният период е с продължителност от 70 до 150 дни в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

Технология на отглеждане

Място в сеитбообръщението. Сусамът трябва задължително да се включва в 5–6-полно сеитбообръщение и да не се засява след себе си. Към останалите култури като предшественици не е взискателен, стига те да оставят площите след себе си чисти от плевели, тъй като последните силно потискат растежа и развитието му, особено в периода до 2–3 седмици след поникването.

Като първа култура се засява след зимни житни (пшеница, ечемик), зърнено-бобови, царевица и други окопни култури, а като втора – след грах за зелено изхранване, грахо-овесени смески, ранни картофи, ечемик и други. Като окопна култура с къса вегетация, сусамът е много добър предшественик за пшеницата, ечемика и други култури.

Обработка на почвата. Като пролетна култура сусамът изисква основна, почвоподдържащи и предпосевни обработки.

Основната обработка (дълбока оран на 22–25 cm) се извършва веднага след прибиране на предшественика. При липса на възможност за своевременна основна обработка се извършва предварително дискуване на 10–12 cm дълбочина, последвано от дълбока оран до 3–4 седмици.

Наесен площите се култивират или преорават плитко (на 10–15 cm) за унищожаване на плевелите или самосевките от предшественика, ако е житен.

При късен предшественик се върши само дълбока оран с брануване.

Предсеитбената обработка на почвата включва 2–3 пролетни култивирания с брануване – първите две на дълбочина 10–12 cm, а последното – на 3–4 cm. Целта е почвата да се доведе до градинско състояние, да се създаде плитко твърдо легло за семената и да се запази максимално акумулираната влага от зимните и ранните пролетни валежи.

Когато сусамът се отглежда като втора култура след житен предшественик, площите се изорават на 12–15 cm дълбочина, култивират се и се фрезуват.

След окопен предшественик се дискува двукратно с едновременно брануване и се фрезува.

Ако след последната обработка е създадено по-дълбоко от 3–4 cm твърдо легло, площите се валират предсеитбено.

Торене. За да формира добив от 100 kg семена и съответната биомаса сусамът извлича около 6.5 kg N, 3.9 kg P2O5 и  4.5 kg K2О.

До цъфтежа се усвояват около 20 % от общото количество хранителни вещества. С най-голяма интензивност те постъпват през цъфтежа, формирането и нарастването на кутийките.

Като ориентировъчни могат да се препоръчат следните торови норми: около 10 kg/da N; 6–8 kg/da Р2О5; 4–5 kg/da К2О (при нужда).

При поливни условия торовите норми се завишават с около 40 %.

Фосфорните и калиевите торове се внасят преди дълбоката оран, а азотните при неполивни условия – цялото количество с последната предсеитбена обработка.

Отглеждането на сусама при поливни условия изисква половината от азотната торова норма да се внася предсеитбено, а другата половина – като подхранване до 2–3 седмици след поникването, съчетано с поливане.

Сеитба. За засяване се използва само висококачествен посевен материал – почистени, сортирани и с висока кълняемост семена.

Преди сеитбата семената се потапят за 1 час в 1 %-ов разтвор на син камък срещу гъбни патогени.

Сеитбата стартира след затопляне на почвата на 5–6 cm дълбочина до 18– 20С. Календарно, взависимост от годината това става от 20–25 май до 5–10 юни. По-ранните посеви страдат от бактериоза.

Като втора култура се засява до 5–10  юли.

Засява се със сеялки тип “Саксония” на 50–60 cm междуредово разстояние, при посевна норма за първа култура  600–800 g/da, а за втора – 1000–1200 g/da.

Опитно е установено, че добивът не се изменя съществено при различна гарнираност на посева в определени граници, тъй като при по-редки посеви се засилва разклоняването на стъблата.

Дълбочината на засяване не трябва да превишава 2–3 cm.

След сеитба площите се валират с гладък валяк.

Грижи през вегетацията.

Борба с плевелите. Своевременната борба с плевелите е от съществено значение. След поникването се извършват първите междуредово механизирано окопаване на 6–8 cm дълбочина и ръчно вътрередово (ако не са използвани хербициди). До края на вегeтацията се извършват още 1–2 обработки на по-голяма дълбочина (12–15 cm), като при последната растенията слабо се загърлят.

Обработките се редуцират при използване на подходящи хербициди.

По-гъсто поникналите посеви се разреждат ръчно във фаза трети същински лист, като в реда растенията се оставят на 10 cm едно от друго.

Борба с болестите. Икономически най-важни болести са бактериозата, склероцийното гниене и вертицилийното увяхване.

Борбата се води чрез използване на устойчиви сортове, обеззаразяване на семената за сеитба и спазване на сеитбообръщения.

Борба с неприятелите. Най-важни неприятели са телените червеи, памуковата нощенка, памуковата листна въшка и скакалците.

Борбата срещу тях се извежда със същите средства и препарати, както при другите култури.

Напояване. При поливни условия преди първата поливка се извършва подхранване с азот. Поливането през юли и август – по време на цъфтежа и плодообразуването, е с най-голям ефект. Извършват се 2–3 поливки през 12–15 дни. За предпочитане е дъждуването с по 50–60 m3/da вода. При гравитачно поливане нормите за всяка поливка се увеличават на 70–80 m3/da.

сусам кутийкаПрибиране. Поради продължителния цъфтеж, формиране и нарастване кутийките последните не узряват компактно. Сусамът се прибира, когато на долния и и на средния етаж на стъблото кутийките са покафенели, а на едно растение са се разпукали (разтворили) леко на върха средно 2–3 от тях.

Окосените (механизирано или ръчно) растения се извозват на площадки, където се разстилат за по-бързо изсъхване. При сушенето кутийките постепенно узряват и се разпукват. За да се съкрати продължителността на този процес, за 2–3 дни окосената маса се “запарва” предварително, като се покрива с полиетиленово фолио. Така се постига по-дружно и едновременно разпукване на повече кутийки. Еднократно (при разпукване на всички нормално развити кутийки) или на няколко пъти растенията се обръщат с върховете надолу и семената се изтърсват върху брезент.

Добре изсъхналата маса може да бъде овършана от обикновен зърнен комбайн след прецизна настройка на вършачния му апарат.

Семената се почистват и съхраняват в чували или в насипно състояние на пласт – не по-дебел от 25–30 cm, при влажност – по-ниска от 10 %.

Leave a Comment


− 6 = три