Орешарски се обяви против скока на заплатите, предложен от синдикатите

Премиерът изброи повече от шест причини защо трудовите възнаграждения не могат да се увеличат осезателно

Премиерът Пламен Орешарски се обяви против предложенията на синдикатите за скокообразното увеличение на заплатите. Той изрази позицията си на организираната от КНСБ Национална тристранна конференция за “Заплащането на труда в България“. Наскоро от КНСБ оповестиха идеята си трудовите възнаграждения да се увеличат с 20 на сто. От „Подкрепа“ пък предложиха ръстът да е 50 процента. Днес Пламен Орешарски представи своето виждане – заплатите да се увеличават бавно и безрисково.

„Едно е безспорно – заплащането има отношение към икономическото развитие“, каза в началото на изказването си премиерът. Той подкрепи това с пример от началото на кризата. След фалита на Лемън брадърс и последвалите мощни кризисни проявления, в първите си реакции фискалните власти на водещите икономики в света прибягнаха към изпитаните системи на фискални стимули и поощрения, за да предпазят от разпад икономическите си системи, посочи той.

На второ място министър-председателят изтъкна, че в годините на глобалната криза Европа е дала примери как страни, допуснали бързи ръстове на работните заплати, губят своята конкурентоспособност, в сравнение с други страни, които на по-ранни етапи са се въздържали от по-агресивна политика по доходите. Според министър-председателя илюстрацията с европейските икономики е особено поучителна на фона на склонността на икономическите съюзи с единна валута да изпадат в дисбаланси, особено когато същите не отговарят на съответните критерии за оптимални валутни зони.

Особено опасни са, според Орешарски, ситуациите на инкасирани външноикономически дисбаланси в страни с фиксирани валутни курсове. Поради това, че девалвацията не може да се прояви като инструмент на противодействие на дисбалансите, ролята на такъв се поема от корекции в номиналното ниво на работните заплати.

На четвърто място министър-председателят подчерта, че при равни други условия, динамиката на работните заплати предопределя инфлационните проявления в икономиката. „В редица случаи непремереното широко мащабно покачване на работните заплати води до поява на засилващ се инфлационен натиск. Същият от своя страна обезсмисля постигнатите номинални увеличения на работните заплати.“

Орешарски отбеляза, че върху заплащането на труда оказва влияние и типа, и нивото на данъчната тежест. В страни с по- високи персонални данъчни ставки равнището на работните заплати превишава това в аналогични по степен на икономическо развитие страни с по- ниски подоходни данъци.

„Ако погледнем от тази гледна точка ситуацията в нашата страна, можем да направим няколко извода. Първо – равнището на работните заплати в България е най–ниското в ЕС. Това обяснява в известна степен и сравнително най–динамичните темпове на покачване на работните заплати в последните десет години… За съжаление споделяме последните места и по редица други производствени и технологични показатели. Производителността на труда се допълва от важни параметри като енергоемкост, трудоемкост, технологично равнище. Същите не растат с темповете, които ни се иска, не на последно място и поради затрудненията пред развитието на стопанската и инвестиционната активност“, каза премиерът.

„Всяка по-интензивна динамика по отношение на трудовото заплащане ще рефлектира в по-малка или в по- голяма степен в загуба на конкурентоспособност“, посочи премиерът.

Съществуващата от миналата година дефлация, която пречи на бизнеса, съчетана с увеличаването на работните заплати може да увеличи и безработицата в страната.

Друг аргумент против нарастването на трудовите възнаграждения е скромното ниво на преки чуждестранни инвестиции, установено в последните години.

На шесто място министър-председателят отбеляза ниското подоходно облагане в България, което частично смекчава голямата разлика в заплащането спрямо средните европейски стойности. 

Според премиера е необходима политика на умерено покачване на работните заплати, съобразено с други кореспондиращи фактори във всеки конкретен период от развитието. Той напомни, че от началото на годината беше повишена минималната работна заплата. „Ще продължим тази политика в рамките на ангажиментите в управленската програма“, добави министър-председателят.