„Веселата ферма в Родопите“ или защо трима млади хора зарязаха модерните си професии

Руслана сади нещо в двора, обута с високи гумени ботуши, а Митко и Иван правят каменна пътека към барбекюто, което местните наричат просто навес. На големия орех в двора е завързана собственоръчно направена люлка, а отсреща зад дерето и реката зеленее планината. Тук е „Веселата ферма в Родопите“, а селото е Горнослав. То е на 13 км от Асеновград – малко, живописно селце с 39 души местно население, към 300 запуснати къщи, и с нови вили. Хубавото е, че пътят до там е повече от приличен.

Защо в Горнослав?

Никой от тримата, които са на възраст малко над 30 години, не е от това село. Руслана Бояджиева е родена във Варна в семейство на лекари, а самата тя е специалист по телекомуникационни технологии. Съпругът ѝ Димитър Грънчаров е от Стара Загора и е бил журналист в известни столични медии. Иван Андонов е техен приятел и също основател на веселата ферма. Той е от Пловдив и има друга високоплатена професия.

Иван, Руслана, Митко (отляво надясно) и съседското момче в двора на Веселата ферма

Иван, Руслана, Митко (отляво надясно) и съседското момче в двора на Веселата ферма

 

Руслана и Митко са работели първо в Германия, после в Чехия. Професията на Руслана е супертърсена, Тя разказва, че в Чехия заплатата ѝ е била около 5000 лева. Но работният ден бил дълъг, България далече, а животът – като на гастербайтери. Затова семейството решило да се върне в България и да работи не за някого, а за себе си. „Имаше два варианта – да продължа да се занимавам с телекомуникации. Или със земеделие“, обясни момичето. И изборът паднал върху фермерството.

Запустяла мелница край Горнослав

Запустяла мелница край Горнослав

Тримата дълго обикаляли българските села и търсели място за бъдещата си ферма. „Огледахме много къщи в Стара планина, но там зимата е усойна. А Родопите са мека и гостоприемна планина, изключително красива. В Горнослав се продаваше една стара къща. Видяхме я – имаше нужда от сериозен ремонт. Но харесахме и селото, и природата …, и това е“, пестеливо обяснява Руслана.

След това бъдещите биофермери закупили и три парцела земя край Горнослав – един голям от 5 декара и два по-малки от по 800 квадрата.

Истинският биофермер сред тримата е Руслана. Митко и Иван по-скоро помагат. Те си имат и други ангажименти, докато Руслана от сутрин до вечер обикаля от едното поле на другото, а после на третото. Разказва, че дори и 15 км да измине на ден, не се уморява. Тя е просто влюбена в новата си професия.

Що е то натурално земеделие

2014-05-02 14.15.12Руслана практикува натурално земеделие и до момента в България няма друга ферма, която да го прилага. Създател на философия на този тип отглеждане на културните растения е японецът Масанобу Фукуока, пояснява Руслана. Впрочем, до миналата година тя дори не е чувала името на дзен-будиста. Само че … Ето това е интересно. Миналата година „Веселата ферма в Родопите“ посрещнала шестима помагачи от Франция, Великобритания, Канада, Тайланд, а също и един българин. (Другата седмица идва поляк.) Те пристигали в Горнослав по различно време и оставали тук от една до три седмици. Доброволните помагачи се информирали от международната мрежа Help Еxchange. Правилата са прости: Заминаваш на собствени разноски, пристигаш в стопанство, което е обявило, че търси помагачи. Работиш по шест часа на ден, а собственикът ти осигурява храна и подслон. Така можеш да обиколиш целия свят, като си плащаш само пътните.

Благодарение на HelpX във „Веселата ферма в Родопите“ пристигнал и българин. Когато видял как Руслана е организирала производството, отбелязал, че то е почти по правилата на японеца Фукуока за натуралното стопанство. Фукуока? Руслана тутакси се заела да разбере повече за неговата земеделска философия. Между другото тя не е гледала телевизия от 2005 г., но обича да чете. А телевизията никак не ѝ липсва, даже казва, че медиите, общо взето, разрушават хармонията, към която човек естествено се стреми.

Философията на Фукуока по преразказ на Руслана

Японецът вече не е сред живите, но пък е оставил в наследство труда си „Революцията на една сламка“.

Поникнали семена на тиква

Поникнали семена на тиква

Есенцията на учението му е, че културните растения, които служат за храна, трябва да се отглеждат в съжителство с останалите и най-добре – с детелината. Те помагат за добрата реколта и поддържат почвеното плодородие. Болестите и вредителите нападат именно видовете, които в ординарното земеделие се смятат за плевелни. Реколтата от културните растения в никакъв случай не е по-малка от отглежданите по традиционен начин и с помощта на химията. (Повече за методите на Фукуока можете да прочетете тук – б.р.) Почвата не се оре, дори няма нужда от поливки. Фукуока например е отглеждал в Япония ориз без да го залива. Есента Руслана затрупва земята със слама, а напролет почвата отдолу е като изорана. Тогава момичето прави гнезда сред сламата и засява зеленчуци, царевица, бостан, тикви. Преди да израснат стръковете, избуялата детелина и другата трева се коси и не се прибира. Така зимната влага и тази от пролетните дъждове се запазва през цялото лято. Руслана твърди, че изобщо не полива.

За Фукуока младата биофермерка разказа и друга история. Философът японец бил повикан в Гърция да помогне за възстановяването на опустошена от прекомерна употреба на химикали земя. Ставало въпрос за малко над 100 декара. Фукуока наредил да се смеси глина и кална пръст. В тази каша посипал семена от диви растения, както и от културни. Накарал след това работниците да направят топчета от тази смесица от почва и семена. След като изсъхнали, наредил да ги разхвърлят из мъртвото поле. Вътре в топчетата пръст семената били защитени от птици и от преждевременно развитие. Когато паднал първият дъжд и разкашкал спечените кълбета, семената започнали да поникват, като черпели хранителни вещества от субстрата, в който били „пакетирани“. По този начин японецът направил полето отново обетовано, а година след година земята възвръщала плодородието си.

Какво расте във фермата

На голямата нива от 5 декара Руслана отглежда лук, чесън, домати, краставици, маруля, рукола, царевица, зеле, тикви, дини и пъпеши. Пак там е засадила два реда лозя с десертни сортове. Всички те растат сред другите треви и само около корените им е чисто от плевели.

Веселата ферма – стопанството с джиндифила и смокините

Веселата ферма – стопанството с джиндифила и смокините

На едното поле от 800 квадрата „Веселата ферма в Родопите“ си има към 20 фиданки от смокини, картофи, слънчоглед, фасул и джиндифил. Това място се извисява точно над река Луда Яна, която се вие като поток на 3 метра отдолу. Точно на този откос Руслана казва, че ще засади тикви, тъй като местните хора ги отглеждали някога по деретата. Растенията се катерили нагоре, а тиквите растели много сладки като никъде другаде.

Третото поле, което е още по-нагоре в планината е засято с всякакви билки, за които се сетите.

Момичето обяснява, че почти всички растения, които отглежда, без джинджифила, са от местни семена с неизвестни наименования. Тя ги е получила от старите хора в Горнослав, които никога не са брояли пари за семена, а са си запазвали собствени от предишната реколта. „Имам някакъв стар сорт домати, които раждат плодове с тегло един килограм“, похвали се фермерката. Фасулът пък става по-вкусен от смилянския. Разкошните поляни над Горнослав са пълни с див лук, от който момичето събира семена.

Руслана споделя и наученото от работливата ѝ съседка баба Мария. „Плодовете не се берат предварително и не се оставят за доузряване. Не. Те се късат от растението и веднага се консумират. Тогава са най-ценни, най-здравословни.

Био е добре, но носи ли доходи
Руслана

Руслана

И лека-полека стигаме до въпроса за доходите. В момента фермата се издържа най-вече от биохумуса, произведен от калифорнийски червеи. Руслана е кандидатствала за тях по мярката за млад фермер. В стопанството при големия парцел има легла с площ от 360 квадрата. Биохумусът се търси от биофермите, обяснява момичето, което вече има клиенти за него.

Освен това младата фермерка е кандидатствала за закупуването на трактор по мярката за модернизиране на земеделските стопанства. Същата мярка обаче се бави от миналото лято и тракторът още не е закупен.

На въпроса дали може едно семейство да се издържа от биоземеделие, Руслана леко се замисля и отговаря: „Да, може.“ И веднага добавя, че човек се нагажда според парите. И 5000 лева месечна заплата могат да станат недостатъчни, и 500 лева могат да бъдат достатъчни. Зависи от нагласата.

Оттук – накъде

„Веселата ферма в Родопите“ ще организира отворени дни в събота за ценителите на истинската храна. Още в края на този месец, тримата ще поканят чрез своята фейсбук страница желаещите да си наберат собственоръчно фасул или да си извадят лук от фермата. Отворените дни ще са като съботно училище за деца и за възрастни, тъй като според Руслана доста хора не знаят как изглеждат растенията, които консумират. Отделно от това, посещението на Веселата ферма ще е като приятна екскурзия в планината.

А тук, над село Горнослав, наистина е диво, зелено, меко и живо. Местността попада в Натура 2000, а само на няколко километра е резерватът Червената стена. Край полета на Веселата ферма е минавал древен път към тракийското светилище Белинташ. Още се срещат оформените от майстори обли камъни, с които е отбелязван пътят.

 

 

1 Comment

  1. Svetlina казва:

    Желая ви много щастие и успех!
    Поздрави!

Leave a Comment


+ девет = 17