Да се срамуваш, за да изпъкнеш – това е срамното

Седмицата, преразказана от Георги Петров 

Непростимо е наистина това, че хората от село Розово, Казанлъшко изгониха сирийски бежанци от селото си, само защото са бежанци, чужденци, сирийци, мюсюлмани и небългари.

Не зная дали повече  срамно или повече безнадеждно е това, че т.нар. българска интелигенция веднага заяви, че се срамува от народа си. Нямаше да е безнадеждно, ако в текстовете, в които нашият елит заявяваше, че се срамува от поведението на селяните от Розово, можеше да се прочете някакъв съвет за изход от това грозно състояние на нашето село, на нашите села, на нашите селища. И други наши села въставаха срещу настаняването на бежанци в отдавна опустелите им къщи.

Нали сте забелязали, че ние българите масово се самоунижаваме, като по повод и без повод, особено пред чужденци, изтъкваме, дори преувеличаваме недостатъците на националния ни характер. Има само една причина да го правим. Надяваме се, че другите, небългарите, извисените в нашите очи, ще ни схаванат нас, корящите нацията си и сънародниците си, като изключението.

Българите са простаци, но този не е.

Напразни, глупави  и вредни усилия.

За какво ми напомни  истеричното публично срамуване  на наши известни журналисти, университетски професори и цялата останала елитария? През последния четвърт век около милион млади българи напуснаха България. Мъчат се да се вкоренят в по-развитите държави  и общества. Някои успяват, дай, Боже, все повече да са успяващите. Те се мъчат там, защото непоносимостта към другите и различните, така просташки проявена тези дни в Розово, не е чужда на нито една нация,  дори и на най-проспериращите.

Като си дойдат за малко в България обаче, те по правило се хвалят. Обичат да създават легенди за себе си. И всички те почти без изключения  се чувстват задължени да казват тук в България пред нас българите, че те там в обетованата чужбина другаруват с всякакви други имигранти, но не и със сънародниците си българите. Наскоро  попитах един нашенец от десетина години  живеещ в  Канада,  като защо избягва българите? Каза – абе или ще гледа нещо да ти завлече, или ще гледа да ти изчука жената. Дама от компанията прекъсна излиянията на презрелия нашенците нашенец, като каза, че за това нещо, чукането, обикновено трябват двама души, ако жена ти има намерение да те овенчае с рога, тя може да го направи, както с българин, така и с местен мъжага. За да излезе от положение, нашенският канадец каза, че те там местните не  били силни в тази дисциплина. Съдел по това, че никак не му било трудно да сваля жените им.

Истински засраменият човек никога не крещи, че се срамува.

Крещят тези, които  се срамуват показно, за да получат нечие одобрение. Много силно се надяват, че този, пред когото се докарват, ще ги възприеме като ангелите небесни, произлезли от народа, от който се срамуват. И за да подсилят този ефект, единият потърси аналог на станалото в с. Розово с депортирането на евреите през 1943 година. Другият каза, че отдавна  биел тревога, че в България се развива битов фашизъм на основата на ксенофобията. Трети  се провикна, че селото, от което  изхвърлиха сирийските бежанци с дечицата им, трябва да се нарича Кафяво, а не  Розово.

Ако тези дами и господа от каймака на нацията ни имат истински угризения и искат истински да се срамуват, трябва да се срамуват от себе си. За това, че нищо не са направили, за да се спре главоломното деградиране на нацията ни. Заслушайте се, ако вече не сте го правили, и ще ви стане ясно, че

нашите умни глави казват само какво не трябва да се прави.

Почти никога не казват какво трябва да се направи, защото не знаят. Това не е ли основание да се срамуват искрено и то за собствената си сметка?

Те  са хора на добри обществени позицици. Животът им е осигурен. Перспективите им са савнително ясни. Като си мислят обаче, че им е ясно какво става на село, доста силно грешат.

На село хората се страхуват, че ще умрат от глад. Много повече от градските клошари, въпреки, че зимниците им са пълни с всякакви домашни  консерви и с тези си запаси те могат да издържат две Ленинградски блокади. На село беднотията и гладът не са чак толкова взаимозависими. Нали още във Вехтия завет е казано, че който е близо до земята, той ще се насити на  плодовете й! Селяните обаче се страхуват и се запасяват. Запасяват се и още повече се страхуват. Защото не знаят какво утре ги очаква. Тази безперспективност затъпява.

Не, не става дума нито за битов, нито за политически, нито за какъвто и да е друг фашизъм. Става дума за страх от другия. За страх от това, че може да ти се наложи да делиш оскъдицата с още едно гърло. А се очертава оскъдицата на яснота в бъдещето да бъде вечна!

Нека не се заблуждаваме,

живеещите в едно село днес са всичко друго, но не и организирана общност

с ясни общи цели. Няма ги водачите, няма я държавата. Тези хора са като стадо без пастир. Те не осъзнават свободата като благо, плашат се от нея. Не са способни на самостоятелни инициативи. Нужен им е началник със здрава ръка, който да им казва как и какво да работят и как да живеят. И на когото да се подмазват, за да получават повече от ближния. Ако това не ви харесва – да оценява качествата им.

От телевизора им показват как хората на Сидеров отиват да бият молещите се около софийската  джамия  мигранти мюсюлмани. Сидеров и другите като него им казват, че бежанците са тук, за прикриват проникването на ислямски терористи у нас.

Едва  ли селянинът схваща всички бежанци като терористи. Може и да не са терористи, но  ще ни вземат работата, ще излапат парите, които държавата ни иначе ще даде на нас като пенсии и социални придобивки. Повикът „Трябва да се защитим!”, става местна кауза и скоротечно обединява хора, страхуващи се от бъдещето  и неспособни да вникват в същината на обществените процеси. И ги правят  безмилостни, дори жестоки. Но забележете, само срещу беззащитните и съвсем безопасните. Дори ако само един сириец, въоръжен само с едно бръснарско ножче, беше тръгнал срещу патриотите в Розово, те щяха да изцапат долното бельо и да се разбягат като пилци. Е, по-късно щяха да правят постъпки, за да си издействат статут на активни борци против ислямския тероризъм, но не за това ни е думата сега. Сега най-вероятно те се чувстват като участници в потушено въстание, защото не Сульо и Пульо, а политологът проф. д-р Евгений Дайнов им гарантира, че Бог ще ги накаже.

Защо телевизията, т.е. медията, привидно проповядва нравственост, а повече манипулира и опростачва?

Защото все по-опростачващата се маса е добрата среда за рекламата и политическата пропаганда. От това се печели, не от проповядване на нравственост. Това е фашизъм. От това се срамувайте, дами и господа, а не от неуместното и нецивилизовано  поведение на жертвите си.

Фашизъм е и това, което става на границата. Държавата ни е подписала международните договорености за  хуманно третиране на хората, търсещи спасението или щастието си, прекосявайки граници. Но не може да спазва тези договорености при нахлуващия поток бежанци, защо е политически, икономически и всякак слабосилна. Проядена е от корупция. По тази причина тайно стимулира служителите си да се справят с бежанците с ритници и заплахи.  Те го правят не защото са садисти, а защото  трябва да се препитават. Още па-лошо става, когато тази практика направи някои от тях садисти. Това е фашизъм.

И от поведението на срамуващите се интелигенти лъха на фашизъм.

Побързаха да се отрекат от народа си, за да се запазят. Оцеляват силните, другите са тор в почвата им. По форумите съветват срамуващите се да вземат по едно семйство сирийски нещастници в домовете си. Те си правят оглушки и патетично питат от телевизора къде е църквата? Нали църквата в домодерните общества, каквото се оказало, че е нашето след резила в Розово, отговаряла  за нравствеността на  простолюдието. Но и това не е най-тежкият грах на  интелигенцията.

Най-тежкият е, че оставиха политиката, а оттам и управлението на държавата, а оттам и съдбата на народа в ръцете на  полуграмотни и без висока нравственост люде. Оказва се, че нашият български елит  не притежава дарбата и харизмата, след които тръгват масите. А един наш поет, виден представител на същия този елит, преди  време беше възкликнал, че бездарието е фашизъм.

Още от автора: Поетите да мечтаят, старците да копаят

 Най-чудният човек на земята е българинът

Бог да бие сива кукувица, и тази година ни закука накриво

Отново малък проблем в селското ни битие, мъмрят ни от Европа

Да не би пък плутокрацията да си отглежда от нас варвари?

Има ли общо между нашето Съединение и референдума в Крим?

Приказки от бадемовата гора

Да ви разкажа за прадядото на соцдомата и защо Будапеща откри паметник на българския градинар