Лозята с фазаните и езерото край Устина – снимка от рая

Тази година Вила „Юстина“ почти удвоява масива до 400 дка. В имението вече има и френски кози, и градина с облепиха

Лозя в съвършено прави редове, които се вдигат към хълма. Бяла кула върху най-високата му точка. Зелените обли Родопи на една ръка разстояние. Висока равна поляна, идеална за хоро или за бал на открито. Дори само тази панорама при масива на Вила „Юстина“ си струва да изминеш 26 км от Пловдив до село Устина, за да се усетиш в рай. А също и да поговориш с агронома Симеон Тодоров.

Той управлява стопанството и знае кое, кога и от какво има нужда. Създал е много лозови насаждения из страната, работел е и в градините на Тоскана. В момента агрономът увеличава лозята от 250 на 400 декара. Този път акцентът е върху червените сортове – Мавруд, Каберне фран, Мерло, Пино ноар и Рубин. С тях богатството на младия масив се увеличава на общо 12 сорта.

Човек вижда толкова, колкото знае. А в това лозово имение голяма част от богатството му е скрито зад хълма.

Веднага след завоя изниква езеро върху три декара, което в стопанството на Вила „Юстина“ наричат рибарник. Той се пълни от естествен извор наблизо, но е построен по проект. Толстолоб, шаран, амур, сом и други видове плуват във водите му, а понякога тук се организира и състезание по спортен риболов.

Точно до езерото пък е малкото стопанство с фазани, пъдпъдъци, гъски, декоративни видове кокошки и петли. Фазаните и пъдпъдъците се отглеждат, за да бъдат разселени в планината. В момента има над 100 малки фазанчета, които скоро ще накацат свободни в близките гори на Родопите.

Пак зад хълма е и малката ферма за кози, френска порода, както и оранжерията, в която се отглеждат разсади на зеленчуци и декоративни растения.

От тази година в парка-лозе на Вила „Юстина“ са засадени 50 дка с облепиха. Многогодишният храст е малко познат в България, но пък е изключително ценен в Азия. Наричат го сибирски ананас, а също и ракитник. От древността идва славата му на едно от най-полезните растения по земята. Жълто-оранжевите му плодчета давали митична мощ на армиите на Чингиз хан и Александър Македонски, а листата му лекували ранените при битка коне. И като оставим настрани легендите, изследванията в днешно време показват, че плодовете на облепихата са на първо място в природата по съдържание на витамините А и Е, но в тях има още витамин С, фолиева киселина, полезни аминокиселини и други, и затова са най-добрите лечители на много очни заболявания като кокоша слепота, изгаряне на роговицата или преумора след продължителна работа с компютър.

Точно сега обаче при лозята кипи най-много работа. След филизенето, започнахме да преоформяме конструкцията от двустранен кордон към двоен Гюйо, обяснява Симеон Тодоров. Разликата между двете формировки е, че при кордона се оставя стара дървесина, а чепките растат върху младата. При Гюйото лозята се подмладяват, тъй като за водачи се оставят два едногодишни летораста, които се промушват между теловете.

За да се опазят от маната и оидиума при почти ежедневните дъждове, лозята се пръскат през две седмици, като третитирането е комбинирано и с борба срещу въшки и акар.

Огромното стопанство с многообразни дейности се поддържа от 24 постоянно наети работници. При беритбата те стават около 70.

За да покаже как трябва да се работи, агрономът сам подкарва трактора и … общо взето имението се е превърнало във втория му дом, защото паркът си иска градинаря.

 

 

 

 

 

 

 

Свързани публикации: Вила Юстина – винарната, която направи най-хубавото българско вино