28 май: След 21 години реставриране, Тайната вечеря на Леонардо възкръсва за света
Една от най-прочутите библейски картини е оцеляла над 500 години като по чудо
На 28 май 1999 г. трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано най-после отворя врати. В продължение на 21 години Пинин Брамбила Барцилон се занимава с реставрирането на може би най-прочутата фреска в света – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Денят е празник за всички ценители на наследството на гениалния Леонардо. Те вече могат след предварително записване да имат своите 15 минути пред последната вечеря на Иисус Христос с неговите ученици. Изображението е с размери 460 на 880 см. Да Винчи е започнал да рисува картина през 1495 и я завършва през 1498.
През 1978-1999 г. манастирската трапезария е преобразувана в затворено и климатизирано пространство. След това е предприето детайлно проучване, за да се определи оригиналната форма на картината, като се използва инфрачервена рефлектоскопия и оригиналните скици, съхранени в Кралската библиотека в замъка Уиндзор. Някои части се оказват дотолкова повредени, че е невъзможно да бъдат реставрирани. Те са пренарисувани със значително по-светли тонове, за да се покаже, че не представляват части от оригиналната творба.
Когато реставрацията приключва, започва спор за силната промяна на цветовете и тоновете, както и за някои черти по лицата. Джеймс Бек, професор по история на изкуствата в Университета в Колумбия и учредител на ArtWatch International, е един от основните критици на реставрацията.
Истинско чудо е как Тайната вечеря е оцеляла до наши дни.
Когато подхваща картината, Леонардо решава да зазида каменната стена със слой от борова смола, гипс за скулптури и цимент за спойка, и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради този метод изображението не устоява на времето много дълго – няколко години след завършването му то вече показва признаци на разрушаване. Експериментът на художника, който смесва техниките на темперната и маслената живопис е друга причина за бързото и увреждане.
Още през 1517 г. изображението почва да се рони и в следващите 40 години се уврежда така, че фигурите почти не се различават. През 1652 г. e направена врата през тогава неразличимата картина, която по-късно е зазидана.
Първото реставриране на картината е направено през 1726 г. от Микеланджело Белоти, който запълнил липсващите части с маслена боя и след това лакирал цялото изображение. Тази реставрация издържала малко, затова друга била направена през 1770 г. от Джузепе Маза. Маза премахнал работата на Белоти и след това преработил картина. Цялото изображение с изключения на три лица било вече възстановено, когато Маза бил задържан за публично нарушение на закона. През 1796г. френската кавалерия използва трапезарията като затвор. Не е известно дали някой от затворниците са нанесли щети върху картината.
През 1821 г. Стефано Барези– експерт в преместването на цели стенописи от стените им без вреди по тях бил извикан, за да премести Тайната вечеря на по-безопасно място. Той нанася сериозни щети на централните части на изображението преди да разбере, че работата на Леонардо всъщност не е стенопис. Барези тогава се опитал да презакачи повредените части с лепило.
От 1901 г. до 1908 г. Луиджи Савенаджи прави сериозно изследване на структурата на картината и след това я почиства. През 1924 г. Оресте Силвестри прави по-нататъчни почиствания и подобрява някои части чрез хоросан. По време на Втората световна война, на 15 август 1943 г. трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат. През периода 1951 г. до 1954 г. друга реставрация бива направена от Мауро Пеличиоли.