Бунтът в Пловдив става все по-тъп. Мегафонът е виновен

Мъдреците на града са в трагична анонимност

Три формирования искали да движат протестите в Пловдив. А във всяко от тях сигурно има по трима, които искат да са лидери. Не върви на добре бунтът. Той не тръгна както трябва още от  самото начало. Тогава изведнъж се появи някакъв млад мъж с мегафон, който даде глупав тон на протеста. Извика „Национализация!“. Хората се спогледаха и се зачудиха. Но, когато същият човек с военно яке извика още три пъти „национализация“,  всички започнаха да блеят същото. А бяха първо към 500 души, после станаха 2-3 хиляди. И блеенето се усили.

Каква национализация, човече? Без ток ли искаш да останем?

Червен ли си? Атакист ли си? „Че Гевара“ ли си?

Човекът изобщо не се представи. И това е пловдивският лидер, на когото дори и името не знаем.

Проблемът на спонтанните демонстрации е, че изведнъж някой взима мегафона. Той се е подготвил предварително, разбира се. И започва да имплантира в тълпата своите цели. Затова е много важно кой държи мегафона. Той изглежда най-важният и хората го следват. В началото те може да са искали свободен пазар на електроенергията и строг контрол на ЕРП-та, преразглеждане на сметките и проверки на електромерите. Но, в крайна сметка, медиите не огласяват техните искания, а тези на човека с мегафон. И те изглеждат всеобщи.

Самоназначилият се лидер си има и щаб, който пуска исканията като подписка сред гражданите. А исканията не са обсъдени. Между тях има такива, под които мога да се подпиша, но те са в кюпа с други, които не харесвам. В такъв случай?

В този случай президентът Росен Плевнелие избра да не покани нито един от водачите в пловдивските протести на среща. Те не бяха  и в Обществения съвет, за да го напуснат. Президентът изолира града заради липсата на интелектуален потенциал сред лидерите.  Скандалите от вчера между т.нар. „лидери“ показаха, че е прав.

А това повдига друг въпрос. Има ли надпартийни мъдреци, които градът цени?

Със сигурност има, но кой ги познава?

Ако в Пловдив имаше истинска демокрация, ако местната власт даваше трибуна на инакомислещите, щяхме да познаваме тези хора. И ако ги видим сред тълпата протестиращи, щяхме да дадем на тях мегафона.

Кого познаваме ние? Тези, които си плащат, за да са в медиите преди избори. Тези, които правят ефектни изказвания в Общинския съвет, но имат опетнено минало и настояще. Партийците познаваме.

Кой друг?

Няколко човека от областта на изкуството.  Няколко футболиста. Няколко архитекта. И ефектната скулптура на седналия Мильо до „Каменица“.

Пловдив е с над 300 000 жители, от които 99% са анонимни.

Далеч съм от мисълта, че трябва да свикваме Агора, за да отличим най-мъдрите в града. Но, като начало се сещам, че ако кметът Иван Тотев организира по-често срещи с гражданите, хората с идеи и съвети, ще се откроят. Ако се организират конкурси за най-добри предложения по някои спорни моменти за развитието на града, мислещите отново ще изпъкнат. Не съм чел дебелите книги за демокрацията, но си я представям така – като общоградски форум, който отличава най-надарените.

Такъв обаче няма. Затова днес мегафонът се държи от този, който се е сетил да вземе мегафон.

Поне студентите да бяха поели инициативата на протеста! С голяма степен на вероятност можем да предположим, че те нямат обременено минало, не са комерсиални и не са развили генералния план да забогатеят от политика. Познавам няколко доста умни сред тях. Те обаче няма да се блъскат с лакти и да заливат противника си с кафе, за да вземат думата.

И затова, протестите в Пловдив изпростяха и броят на демонстрантите намаля. Той ще продължи да се стапя, защото водачите не струват, а не защото няма за какво да се протестира. Между другото, въпросният мегафон е като движимо имущество. Който го е хванал, не го пуска.