Поне 250 кози, фермерско сирене … и пей сърце!

Козеферма Халалица край село Искра ще се пробва с директните продажби на сирене и кашкавал

Фермата Халалица в село Искра, Първомайско е сред малкото в страната, където се отглеждат кози. И по-точно Бяла млечна коза. Животните са 243 и засега един от най-големите проблеми –  намирането на пастир, е решен. Мария Иванова и Георги Кадиев са изключително трудолюбиви и сами се справят с останалата работа. Георги е техничар и затова възможно най-икономично се е справил с механизирането на доенето. Във фермата има платформа за 12 кози, където са инсталирани доилни агрегати. Оттам млякото се отправя по поточна линия към млекосъбирателния пункт на козефермата.

Фермата е европейска, макар че е направена  и без едно евро помощ.

Тя се намира точно до река Халалица, на 300 метра от последната къща на селото. И затова реката е станала неин кръстник.

Семейството наема работна ръка, само когато прибира от арендованите ниви сеното и другия груб фураж.

„Поне 250 кози са нужни, за да може едно семейство да се издържа“, прави сметка Георги. И добавя: „Но трябва и млякото да остава във фермата – за преработка и директна продажба на млечните продукти. Само тогава бюджетът ще е тип-топ.“

Според поправките на Наредба 26, 60 на сто от млякото трябва да бъде продавано на млекопреработватели, 40% могат са остават за директни продажби. Козеферма Халалица е в процедура за получаване на сертификат от Агенцията по храните, който да ѝ разреши сама да търгува продуктите от млякото.

Мария разказва, че

от три години трупа опит в майсторенето на сирене и кашкавал.

„Кашкавалът е далеч по-сложен, има някои тънкости, които са много важни. Въпреки че бях прочела много литература за това как се прави кашкавал, все нещо не ставаше. Накрая потърсихме технолог да покаже и … работата потръгна.“ Благодарение на социалната мрежа, фермата и нейните продукти са толкова известни, че освен от близките населени места, идват и много софиянци да опитат сиренето и кашкавала на Халалица.

Макар че разширява възможностите за животновъдите,

Наредба 26 пази повече интересите на преработвателите,

коментира семейството. Мария приготвя от млякото твърдо и меко сирене (някои от които с подправки), кашкавал, може да предлага също кисело и прясно мляко. Но, при задължението да продава 60 на сто от суровината на мандра, за домашната работилница на фермерски млечни продукти не остава много. От друга страна пък козето мляко във Халалица не е достатъчно като количество, за да е привлекателно за млекопреработвателите. „Не е доизмислена както трябва тази наредба“, коментира Мария.

Козефермата е от 2005 г. Преди това семейството е приготвяло фуражи за животни и времето е минавало в непрекъснато пътуване. „От Северна България купувахме зърното. Тук приготвяхме смеските. После ги разнасяхме на клиентите.“ Преди 9 години Мария и Георги се отказали от фуражите и създали козефермата. Защо кози ли? „Защото козата е умно, мило и интелигентно животно. И не мирише, както е при овцете“, обяснява избора си жената.

Те стават сутрин в 6 часа.

Изпиват си кафето до 6:30 и оттам нататък не подвиват крак до късно вечерта. Преди да си легнат в 23 часа, си казват „Наздраве“ с по една малка ракийка и така до 6 часа на другия ден. „Не сме ходили на почивка през всичките тези години. Е, понякога почиваме за два-три дни, когато участваме в изложение. Ако може да се нарече почивка. И това е“, споделя Мария. Но веднага след тези думи, от които човек може да се натъжи, тя се усмихва и добавя, че двамата с мъжа ѝ харесват работата си. И живота си, защото той е такъв какъвто е.