Ако държавата посегне на зърнопроизводителите, милиони българи ще пострадат

Искат да субсидират изкуствено 40-50 хиляди производители, за да отчетат след няколко години, че са направили грешка

Йосиф Делгянски, фермер от Раковски, пред АгроПловдив

Йосиф Делгянски

Йосиф Делгянски

Г-н Делгянски, запознахте ли се с Концепцията на земеделското министерство за директните плащания? 

Да, прочетох я внимателно.

Принципно, няколко браншови организации критикуват стила на поведение на министерството, а не самата концепция. Затова направо ще ви попитам дали сте съгласен с този документ?

Сега ще ви цитирам точка 2 от концепцията. Тя гласи: „По-справедливо и по-добро насочване на плащанията се цели да бъде постигнато като се приложат определени инструменти на политиката като използване на Схемата за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията и използване на дефиницията за активен фермер.“

Добре, какво значи „по-справедливо“?

Искам да попитам с какво се различава моят физически декар земя от този, който обработват по-малките фермери? Това, че аз съм приложил ефективно земеделие, инвестирал съм, комасирал съм … това е моят плюс. Принципът на пазарната икономика е точно такъв: да бъдеш голям, да намалиш себестойността, за да си конкурентен на пазара. Сега излиза, че нашето инвестиране във високопроизводителна техника е било грешно. Защо? Защото нашето правителство „клъвна“ на западната идеология. Западните фермери видяха в лицето на българските и румънските зърнопроизводители много сериозна конкуренция. Те всячески се мъчат да убият тази конкуренция като вменяват на управляващите, че видите ли, такива модели на стопанисване на земя в Европа няма. Но как може единственото нещо, което направихме както трябва в България – високоефективното зърнопроизводство, сега да се опитваме да го убием!

Но в същата точка 2, която четете пише, че големите субсидии се взимат от 216 до 346 фермера при наличието на около 70 000 земеделски производители… Не сте ли твърде малко?

Добре, нека да са 200-300 големите фермери. Но нали тази субсидия отива директно при собствениците на земя. Трябва да кажа, че тази субсидия вече не стига да се платят ренти на хората. Особено в Северна България, където наемът на земята е до 80 лева. Както виждате фермерите плащат 50 лева отгоре на европейската субсидия, която е 30 лева за декар. Сега ето какво ще се случи: като вземе директната помощ от едрите фермери, министерството ще я даде на 50-60 хиляди дребни и средни производители. Но нали

от това ще пострадат милиони собственици на земя!

И, ако някой си мисли, че намалявайки субсидията на големите зърнопроизводители рентата ще остане същата, се лъже. Няма да се запази, ще бъде намалена. Аз апелирам към собствениците на земя да реагират и да си кажат собственото мнение, защото и те ще бъдат засегнати от тази промяна. Защото не може заради 5-6 човека, които искат постоянно да бъдат пред медиите, да се разбутат добре направени конструкции.

В такъв случай как ще се помогне на малките и средните фермери да стабилизират стопанствата си?

Има различни начини да се помогне на тези, които искат да се занимават със зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. Но аз се съмнявам, че увеличвайки субсидията в зеленчукопроизводството и животновъдството ще се постигнат някакви ефекти. Защото, като познавам хората, които се занимават в момента с животновъдство, те никога няма да дадат 3000 евро, за да купят високопроизводителна крава. А целта при увеличаване на субсидията за животновъдството трябва да е увеличаване на продуктивността, подобряване на хигиената, автоматизиране на операциите, така че да се получи мляко с по-ниска себестойност. Ако не се постигне това, то крайният продукт няма да е конкурентен. А какво ще се случи сега, с новото разпределение на помощите? Ще поддържаме изкуствени работни места и нищо повече.

Как стоят нещата при зеленчукопроизводството?

В момента имаме един едър производител на домати – италианецът Фабрицио Фрески. Цялата държава го познава. Ако се появят още трима-четирима като него, които да предлагат по 30-40 хиляди тона домати, българската консервна промишленост ще блокира. Предприятията няма да могат да поемат цялото количество. Но дори и да увеличат производствения си капацитет, ние нямаме пазарите, на които да изнасяме консерви. Производителите на пресните зеленчуци пък се нуждаят от организации, които да изкупуват стоката. Когато говорим за износ на зеленчуци, трябва да сме наясно, че е необходима сериозна организация, която да открие пазари и да опакова стоката, така че да е привлекателна. За полското производство износът ще си остане идеал. Защото зеленчуците на открито се отглеждат от дребни фермери и за мен е почти немислимо те да се съберат в организации и да направят общи инвестиции за заготовка, за да търгуват заедно продукцията. Първо, няма работна ръка, второ няма доверие, трето – производителите са с ниско образование. 

Не се ли изкриви земеделието у нас именно заради субсидиите?     

Няма изкривено земеделие. Земеделието се настройва спрямо пазара.

Преди години  отглеждах 4000 декара зеленчуци на полето.

Защо спрях според вас? Видях, че губя постоянно от това производство. Доматокомбайните ми стоят без работа. Защото не може, като закараш стоката в консервната фабрика, оттам да ти я платят след една година! Значи говорим за изкривен пазар. хората не са глупави, те са се настроили спрямо пазара. Това, което се реализира, то се произвежда. В него се инвестира.

Не губи ли българската икономика от това, че се изнася суровина с ниска принадена стойност?

Всяко развитие си има етапност. Вече в България има три предприятия, които преработват рапица. За да се изградят обаче трябваше най-напред производителите да покажат, че могат да отглеждат тази култура у нас и то с добра себестойност. Създаде се и завод, който преработва царевица. Има вече предприятия, които преработват пшеница за спирт. Това са огромни инвестиции. И ако държавата иска да поощри използването на суровини у нас, трябва да субсидира такива предприятия.

Ще се насочат ли зърнопроизводителите към животновъдството?

Сигурно част от зърнопроизводителите ще направят животновъдни стопанства, но там инвестициите никак не са малки. Ако говорим за ефективно животновъдство, то трябва да си представим ферма с 200 до 500 крави. Говоря за елитни крави, а едната струва 3000 евро. Сметката показва, че

500 крави струват 1 500 000 евро.

Може би към 2 милиона ще отидат за сградния фонд и оборудването. Инвестиция от 4-5 милиона евра не е никак малка. Трябва да вложат пари в силажокомбайн, в ремаркета, в яма…

Средните фермери сигурно мислят по друг начин.

Най-важно е какво мисли държавата. Тя трябва да реши дали иска да има сектор, който носи приходи в националния бюджет и приходи на населението, или иска да субсидира изкуствено 40-50 хиляди човека. Но държава може също така да реши да не пречи на ефективното зърнопроизводство, което у нас е на световно равнище. Логиката на пазарната икономика говори, че държавата трябва да запази постиженията на българското земеделие, а политическата логика е нагласистика. Германия, Франция, Англия могат да си позволят да преразпределят средства, защото са богати страни. България не може да си го позволи. У нас печелившите сектори са само селското стопанство и туризма. И колкото по-добре се развият те, толкова по-бързо страната ще излезе от кризата.

Как обаче могат да се върнат хората в обезлюдените села, ако няма дребно земеделие?

Връщането на хората на село става с ефективно селско стопанство. Ако имаме модерна овцеферма,

тя ще отвори десет работни места със заплати от 1000 до 1500 лева.

Ако ние си представим, че хората ще се върнат в бащините къщи и ще тръгнат към полето с мотика в ръка, значи сме в непрогледно затъмнение. Ако някой от високите етажи вижда нещата така, значи няма акъл, не е за там. Дребните фермери също имат бъдеще – да си направят малка овощна градина, малка ферма. Това го разбирам.  Нашата асоциация няма против да се намалят субсидиите с 5% на големите производители. Но да сложат таван до 300 000 евро, това означава да убият бранша. 

В концепцията не се казва, че субсидиите от 300 000 евро нагоре няма да се изплащат, а че ще са с 10% намаление.

Докога обаче? Пък и защо трябва да има намаление с 10%? Вижте сега какъв омагьосан кръг се получава! Нали

аз съм се трудил, мислил съм, действал съм, рискувал съм, за да стана по-ефективен!

За да бъда по-конкурентен. И сега, понеже съм постигнал това, министерството ще вземе от моите средства, за да ги даде на някой, който не постигнал ефективност! Къде е логиката в това? Донякъде, до 5-те процента редукция, сме съгласни. Но ни липсва усещането, че взетите от нас средства ще отидат на правилното място. Знаете ли колко регистрирани „млади фермери“ има, които живеят в градовете, а бащите и дядовците им вършат земеделските работи. А „младите фермери“ не знаят за какво става дума. Някой трябва да проследи тази практика, някой трябва да я контролира. По този същият начин много милиони ще се източат от земеделието. И вместо да се получи обновяване, подмладяване на селското стопанство, ще стане изкривяване.

Не мислите ли обаче, че когато измислените „млади фермери“ видят, че има добри доходи в земеделието, ще влязат в тази професия?

Няма да стане! Който си мисли, че земеделието може да се прави без акъл, значи е в дълбока грешка. Земеделието е наука. Да вземем овощарството, зеленчукопроизводството… За да се занимаваш с тях, трябва да си просветен.

Растенията са като малки деца. Те не говорят,

но ти трябва да знаеш от какво имат нужда, какво ги мъчи, кое ги стимулира. Не знаеш ли, си фалирал.

Но все пак в професията се срещат сериозни млади и не дотам млади производители, които с повече финансиране ще направят крачка напред. Съгласен ли сте?

Вярно е, срещат се. Аз ще се радвам, ако взетите от нас средства отидат при мислещи, сериозни хора, които ще инвестират тези пари правилно. Те трябва да закупят добра техника и продуктивни животни. Ако успеят да го направят, ще започнат да растат с много бързи темпове. Но ако започнат да харчат помощите за лъскави неща, много бързо самата държава ще разбере, че е сгрешила… Всяка сутрин наблюдавам през прозореца животновъди, които извеждат кравите на полето. Те са мършави и дръгливи. И знаете ли как самите животновъди наричат добитъка? Казват им крави-субсидарки. Гледат ги с минимален разход, гонят ги на полето да пасат.  

Още публикации за Йосиф Делгянски: Американско списание разказва за модерната ферма на фамилията Делгянски

Й. Делгянски: Умни хора и заем от 2 милиарда трябват на земеделието

6 Comments

  1. berg каза:

    съгласен съм с всички позиции които поставяте,но тъжното е че тези които които творят законите ,разпределят средствата най-вероятно никога не са излизали на полето,не са вземали в шепа пръста която обработвате ,не ги е жарело слънцето,което жари жътварите ,както казваше моя дядо-ПОТНИ ВОДА НЕ СА ПИЛИ.е как тогава да знаят наистина как се прави земеделие та те са виждали домати само в огромните салати които им поднасят в луксозните ресторанти ……..не знаят от къде извира водата защото им се поднася в pvc бутилки.
    не им се сърдете…всички ние сме виновни
    ние си ги избираме…….умните главици

  2. alex каза:

    Поздравления за отношението и позицията ВИ Г-н Делгянски,ако има повече здраво мислещи ,разумни и с желание за работа хора като ВАС във всички отрасли,бих повярвала че ни чакат добри времена .но в държава на хаос,безхаберие поощряване на ИСКАЩИТЕ не на МОЖЕЩИТЕ нищо добро не ни чака.и докато нямаме куража да поздравим хора като ВАС за инициативността Ви,за неуморния труд,за хляба които давате на десетки,а може би стотици семейства,нищо добро не ни чака.Защо да инвестираме в замеделие,медецина,иновации,изкуство,култура ,като тези средства могат да бъдат взети от трудещите се и просто превърнати в кебапчета,поредните електорални кебапчета.все по-често имам усещането че живея не в държава ,на инициативните,честни ,можещи с желание за труд хора ,а просто в една евтина кръчма в която продаваме устрема,мечтрите ,бъдещето на децата ни за поредното кебабче .нека бог да пази ,България и Българското земеделие!

    с пожелания за успешна стопанска година!

  3. Евелина Маринова каза:

    Напълно подкрепям становището на г-н Йосиф Делгянски. Най-голямото постижение на България за последните 20 години е модернизирането, окрупняването и ефективното развитие на земеделието в отрасъл зърнопроизводство. Ключова роля за това изиграха предприсъединителните и Европейските програми, както и директните плащания, но без иницативата, устрема и умението на земеделските производители тези средства щяха да останат без днешното си покритие, така че първо – да благодарим на големите стопани че ги има, защото те създадоха единствения жив и развиващ се отрасъл на България. Всяко земеделско стопанство е един малък завод, цех, фабрика за съответното населено място – създава работни места, извършва социални дейности и осигурява използването на земята и възмездява нейните собственици, също така създава национален брутен вътрешен продукт, плаща данъци, които се преразпределят от държавата по нейно усмотрение. Колкото по-голямо е едно стопанство, толкова повече инвестиции, разходи и рискове понася, затова е напълно естествено досегашното разпределение на единица площ и всяка друга практика, като например това безпринципно решение или надявам се все още само предложение – за преразпределение някакво – е абсолютен популизъм, лишен от здрав разум и смисъл. Типично нашенски подход – видим ли, че нещо върви, да му сложим прът в колелата. Или да правим псевдореформи, коя от коя по-нескопосани. Освен това цифрите за броя на земеделските производители – малки и големи, които се цитират последните дни, не са особено коректни. И всеки дребен производител, регистрирал се и доказал дейността си по надлежния ред, получава своите директни плащания. Това че като купчинка пари не са като на едрия земеделец – няма как да са, тъй като той няма разходите, инвестициите и рисковете на големия производител. Както попита г-н Делгянски – с какво този декар да е по-различен от онзи декар? Ами сега като вали през ден и огромни площи с пшеница се ронят и почерняват на полето и големите земеделци реално ще понесат загуба поне по една субсидии на декар образно казано или когато се сринат стоковите борси и приходите от целогодишния им труд се изпълнят едва на 70% – защо пък да не се преразпредели нещо за тяхно обезщетение например? Но няма такава опция, затова не бива да се взимат едностранчиви необмислени решения. Колкото до отраслите зеленчукопроизводство и животновъдство – това е дълга тема с фатален край, коментарите на г-н Делгянски са много точни, тук има толкова много фактори, нямащи нищо общо с начина на субсидиране на зърнопроизводството, и това всички го знаят, че няма да стигне мястото тук да се припомнят и анализират. Не виждам защо Асоциацията трябва да се съгласява дори и на 1 % преразпределение на доходи. Тези пари няма да доведат до никакви ефективни резултати за дребни или начинаещи кандидат-земеделци, ще са просто излишен дан в предстоящите предизборни борби.

  4. Ivanov каза:

    Pozdravlenij za g-n Delgjnski!
    Mnogo jasno vigdane na problemite v selskostopanskoto proizvodstvo i smelo nazovavane na problemite!
    Dano se vsluschat v dumite vi i si vzemat pouka.., podkrepjm vi i az!

  5. Стоянова каза:

    Напълно подкрепям думите на г-н Делгянски!
    Тези 216-346 производители, които получават големи евросубсидии са хора отдадени на работата, които с години упорит труд,вложения, заеми и рискове са постигнали европейски резултати.
    Много точно и на място задава въпроса -с какво се различава неговия декар замя с този, обработван от по-дребен фермер…Много е лесно да се вземат решения за намаляване на отпусканите средства в комфорта на кабинетите, и когато повечето от нас отдавна са забравили за работния ден, те, същите тези хора са още по полето..Защото работата им не е от 9.30 до 17.30 часа с почивка по обяд, а започва от изгрева и завършва със залеза.
    Да, полагат се средства на всички, но нека да бъдат разпределени пропорционално.Със орязването на част от полагаемата сума се губи и смисъла от окрупняване на стопанствата.
    Поклон пред труда на всички занимаващи се със селско стопанство!
    Желаем здраве и успех!

  6. angel каза:

    поздравления Г-н Делгянски,докато четях интервюто Ви ,ме изпълни оптимизъм-затова че някой има куража да нарича нещата с истинските им имена,но ме изпълни и тъга,дълбока пронизваща тъга -тъга от вярата Ви ,че в държава без държава можете да градите,да съграждате модерно европейско земеделие.нима забравихте кой предаде Левски.в държава в която е издигнат в култ-далаверата,задкулисието,присвояването,лесните пари искате честна игра ,равен старт-бих ви нарекла’МЕЧТАТЕЛ’-НО НЯМА Само ще се моля да има повече смели мечтатели като Вас-който да имат куража като вас,.с честен труд да дават пример как трябва и как могат да се случват нещата.нормално е да искат да ви извиват ръцете та нали живеем в държава в която е сме щастливи не когато сме добре ,а когато на вуте му е зле,не отнемайте вярата на хора като мен че с честен труд може да се успее

Leave a Comment