Докога ще сме наивните зрители на лошите политически спектакли

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Георги ПетровТази пиеска свъши. Правителствената имам предвид. Е, не излязоха на финала актьорите да се поклонят, както му е редът, но  публиката не можа да ги  изтрае да си изиграят пиеската до края. Тя започна да ги освирква още в началото на първо действие. Ако все пак има нещо, с което тези актьори да са горди, то това е, че най-дълго са играли освирквани. Това е положението, братя българи. Но ако искаме при тези си разсъждения да сме най-близо до истината, ще трябва да кажем, че това не бяха лоши актьори, това не беше лоша трупа. Някой им беше очервивил текста, сценария, драматургията. В такива случаи се пита защо иначе добри актьори са се съгласили да бъдат ангажирани в слаба, нарочно осакатена или  опорочена пиеса?

Рано е още да кажат, но ще го кажат. Рано е още, така премиерът в оставка отговори  на журналистическия въпрос- ще каже ли кой предложи Делян Пеевски са шеф на ДАНС. Наивници са тези, които си мислят, че едно държавно управление, пък и каквото и да е друго – партийно, корпоративно и пр. управление, може да мине без тайни. А тези, които си вадят хляба по медиите и обществените организации, като не спират да проповядват пълна прозрачност във всичко, са си чиста проба спекуланти. Те знаят, че тя не е възможна, но знаят също, че е много очаквана и че добре продава брътвежите им. Но все едно, пиеската свърши.

Няма го вече страшилището /някъде го уеднаквяваха с Кинг Конг/ Дилян Пеевски. Спихна се.

Кукловодите му не биха допуснали голямата грешка да го възродят от пепелта. Друт ще си намерят, ако вече не са го намерили, както веднъж вече беше ставало дума под тази рубрика. Беше ставало дума и за това, че той няма да се върне в Българското народно събрание, защото е проклет от народа. Както народът във Вазовата „Грамада” трупа камъни със зловещото наричане „Проклет да е Цеко!”, така протестиращите молепсаха Пеевски. Беше избран и за евродепутат, като опит да се поумие образа му, но отстъпи мястото си на Искра Михайлова. И добре , че го направи. С г-н Станишиев двама прокълнати щяха  да станат много, Европарламентът  хептен щеше да заприлича на българско политическо чистилище.

Колкото и да е неуредно в един такъв текст, отново се налага да вмъкнем образа на попиканото мушкато.

Повяхнаха налудно искрящите мигли на новия политик Николай Бареков,

театърдоскоро красящ с тиражирания си в хиляди билбордове  напълнен с оптимизъм лик. Кърмящата гръд  на КТБ пресъхна и отлетяха  светулките от погледа на г-н Бареков. Едничка сал надежда му била останала. Да го подкрепят журналистите. Ако не го подкрепяли, щял да наусне политиката. Не бива, нали все пак си изваюва място в чистилището, това европейското. По-забавна за публиката  е съдбата на Любен Дилов- син и Росен Петров. Те се виждаха като министри в кабинета Бареков, единият на МВР, другият… Не знам на какво, но сега падна мъгла над мечтите им. Но те са веселяци, ще го преживеят. И като пиявиците в заблатения вир на нашата действителност, ще изчакат да мине друго топлокървно, за да се залепят за крайниците му. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов вече си намери гостоприемник.

Освирканата още от началото на първо действие пиеска смачка мечтите, както на изпълнителите на главните роли , така и на тези, пресъздаващите епизодичнните персонажи. Съдба!

То, ако се замислим по-сериозно, нищо не ни гарантира, че новата пиеската, чиито репетиции започва тези дни, политическият ни театър, ще бъде по-добра.

Драматурзите, режисьорите и актьорите са същите.

Какво ще ги направи по-умни, по-професионални, по-почтени и по-открити? Конгресът на БСП? Едва ли. Борбата ще е кой да оглави апарата. Апаратът ще си остане същият и няма да допусне нито нови хора, нито нови идеи в ръководните органи на партията. Не бързайте да повтаряте шаблона, според който това е тежкото наследство на БСП от БКП. Апаратът е  нещото, което пониква и бурно се развива в ръководните органи на всяка партия и ги превръща единствено в своя хранилка. Така погледнато, всички днешни наши български партии имат  тежко наследство  от БКП.

Мисля, че и тези, които вярват, че Георги Първанов и неговата АБВ ще обновят т.нар. ляво политическо пространство, са  нездрави  оптимисти.

След като  на времето Първанов оглави БСП с помощта на апартните хватки

на абсолютния им майстор, покойния Николай Добрев,  новата уж дотогава БСП,  превърна почти необратимо ръководството си в свърталище на кариеристи и клиентели. С АБВ г-н Първанов прави опит да отрече миналото, в което самият той  е основен  фактор, в името на някакво според  него по-добро свое бъдеще. Нищо ново, просто повтори резила, които си навлече на времето г-н Петър Стоянов, които  с триста зора оглави след президентския си мандат СДС, за да го насочи към разрухата му.

Ако чакате хората в ГЕРБ, ДПС и по-малките партии да станат по-професионални и по-почтени управленци, също мечтаете наивно. Според мен. Всички ние управляваните наивно си мечтаем управляващите ни да се борят за властта и да превземат  позициите ѝ съвсем безкористно и само в наша полза. Няма такова нещо, приятели, не го е имало и няма да го има.

Те са хора, които съвсем по човешки гледат най-напред собствените си интереси.

Добре е, когато преследват своите интереси успоредно с обществените. У нас, особено сега, не е така.

Точно по този причина си мисля, че клишето „Държавата да се намеси”  за решаването на проблема Х или У е съвсем изтъркано. И издава глупостта на употребяващия го. Държавата, това са нейните чиновници, които са си чиновници, основните им усилия са насочени да пазят статуквото  и самите себе си в него. Ние, гражданите, имаме шансове срещу тях, само когато активно, колективно и солидарно настояваме те да поработят, за да придобием правата си, дадени ни от закона. Сигурно е вярно, че не сме граждани, че не е гражданско обществото ни и пр. Но си мисля, че за да станем граждани,

трябва да започнем с отстояването на най-непосредствените си и дори битови интереси.

Защо не оправят дупките на улицита ни? Защо някой заграбва кварталния ни  парк? Защо няма място за децата и внуците ни в детската градина?

Проблемът кой ще оглави БСП не е мой проблем, не и на съкварталците ми, не е и на съселяните ми. Нашият проблем е  как да накараме тази персона, ако  утре спечели изборите и оглави правитеството или кметството, да управлява в наша полза. На избирателите.

И политиците, и медиите  искат, а в повечето от  случаите и успяват, да ни накарат да се вълнуваме от апартните им  хватки. Целта е, като гледаме този цирк, да забравим преките си граждански и човешки интереси.

Нито държавата, нито общината ще се намесят някога, за да защитят  нашите, на гражданите и селяните, интереси, ако не бъдат принудени. От нашия, на обикновените  хора, натиск. Ако не се научим да го упражняваме, заслужаваме съдбата си. Не само мисля, убеден съм, че точно по тази причина през тази седмица най-коментираната личност в социалните мрежи  не беше  политик или управленец, а 22-годишната Росица Караджова. Тя се опитва да се пребори с прогнилата от корупция система за финансиране на българското кино. Чест ѝ прави,  не всеки има кураж да  тръгне срещу корумпираните, умело прикриващи се зад говоренето си срещу корупцията. Колкото и малки да са шансовете й, все пак ги има. Мисля, че и ние като граждани и общество нямаме по-лесен път. Стига сме зяпали и коментирали лошите политически пиески.

 

4 Comments

  1. Павлинчо каза:

    Общо забавна статия. Обаче прекалявате на моменти, примерно не твърде добре да сравнявате доказали се личности като Росен Петров и Любен Дилов със признат плужек като Каракачанов

  2. Радослав каза:

    Много интересно как апарата на БКП е все виновен за всичко. От друга страна съм съгласен, защото видях до къде ни докара бившия член на БКП, г-н ББ. С такива хора и апарати, няма оправия.

  3. Радо каза:

    Лелеее, и това трябва да е интересно ли? Поне да беше обективно, а то подобаващо оплюване!

  4. С каза:

    Ееее. Големи глупости пишете от време на време.

Leave a Comment