Промени в климата увеличават риска от намаляване на реколтата в следващите 20 години

Според ново изследване, светът е изправен пред малък, но значително повишен риск от голям спад в растежа на глобалните добиви през следващите две десетилетия заради промените  в климата.

Според авторите на това изследване (от Станфордския университет и Националния център за атмосферни изследвания NCAR), шансовете за голямо производствено намаляване на реколтата от пшеница и дори царевица заради затоплянето на климата, не са много високи. Но рискът е около 20 пъти по-значителен, отколкото би бил без глобалното затопляне, и той може да изисква предприемане на мерки от организации, които са свързани с международното наличие и цена на храната.

„Промените в климата значително са увеличили изгледите производството на растителни култури да не успее да се справи с нарастващото търсене през следващите 20 години“, каза NCAR учения Клаудия Тебалди, съавтор на изследването.

Станфордският професор Дейвид Лобел искал да изследва потенциалното въздействие на изменението на климата върху селското стопанство през следващите две десетилетия, заради въпроси, които е получил от заинтересованите страни и хора, вземащите решения в правителствата и частния сектор.

„Често ме питат дали изменението на климата ще застраши доставките на храни, като че ли отговорът е просто да или не“, каза Лобел. „Истината е, че в рамките на 10 – или 20-годишен период, това зависи до голяма степен от това колко бързо се затопля Земята, а ние не можем да предвидим съвсем точно темпото на затопляне.Така че най-доброто, което можем да направим е да се опитаме да определим шансовете. “

Лобел и Тебалди използвали компютърни модели на глобалните промени в климата, както и данни за времето и културите, за да изчислят какви са шансовете климатичните тенденции да имат негативен ефект от 10 % върху добива на царевица и пшеница през следващите 20 години. Това би имало голямо влияние върху доставките на храни. Добивите ще продължат да се увеличават, но забавянето ще намали прогнозния темп на нарастване с около половината в същото време, когато търсенето се очаква да нарасне рязко.

Те открили, че вероятността от промяна в климата да причини такова забавяне през следващите 20 години, е само 1 на 200. Но когато авторите взели в предвид предизвиканото от човека глобално затопляне, те установили, че шансовете са скочили до 1 на 10 за житните и 1 на 20 за пшеницата.

Необходими са повече култури в световен мащаб

Глобални добиви на култури като царевица и пшеница са се увеличили с около 1-2 % годишно през последните десетилетия, и Организацията за Прехрана и Земеделие на ООН предвижда, че глобалното производство на основни култури ще се увеличава с 13% на десетилетие до 2030 г. – вероятно най-бързото темпо на нарастване през този век. Обаче, търсенето на култури в световен мащаб, също се очаква да нарасне бързо през следващите две десетилетия поради нарастване на населението, по-голяма консумация на глава от населението и повишаване на използването на биогорива.

Лобел и Тебалди се заели да изчислят шансовете изменението на климата да попречи на способността на производителите на култури да се справят с търсенето. Лобел и Тебалди решили да се съсредоточат върху малко вероятен, но потенциално опасен сценарий – че изменението на климата ще намали растежа на добива с 10% или повече.

Проучването предупреждава, че въпреки, че обществото може да се опита да компенсира въздействието на климата чрез засаждане на пшеница и царевица в по-хладни райони, към днешна дата такива смени  в засаждането не са настъпили достатъчно бързо, за да компенсират по-високите температури. Авторите също не са намерели достатъчно доказателства, че други стратегии за адаптиране, като например промени в сортовете култури или отглеждащите практики, напълно ще компенсират въздействието на повишаващите се температури.

„Ние не може да предскажем дали едно голямо забавяне в растежа на културите действително ще се случи, и шансовете все още са доста ниски“, каза Тебалди. „Но изменението на климата увеличи шансовете до такава степен, че организации, които се занимават с продоволствената сигурност или глобалната стабилност трябва да са наясно с този риск.“

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2014/07/140725144459.htm