Ще се срещнат ли полюсите на директните плащания?

Най-спорните точки – схемата за дребните производители и тавана от 300 000 евро, изглеждат предрешени

Автор: Надя Петрова

„Няма да има пълно щастие за директните плащания„, каза днес край село Драгомир проф. Греков. Че пълното щастие, за каквото и да е, е илюзия, по това няма спор. Очакванията за утре обаче са, че ще е доста нервен ден. Утре се обсъждат за последно директните плащания. А в тях има две точки, които създават полюси.

Най-голямото разминаване между браншовите организации и министерството е по схемата за подкрепа на най-дребните производители. Въпросните 1250 евро максимум на стопанство бяха съобщени за пръв път от председателя на ДПС Лютви Местан на срещата с медиите на Орешарски, Станишев и Местан на 10 март.

Въпреки, че 30 неправителствени организации подписаха миналата седмица общо становище, в което се обявиха против въпросната схема, министър Греков казва, че прилагането на тази помощ е политическо решение. И с това сложи точка. Край, няма нужда от спорове, въпросът не подлежи на обсъждане.

Истински късмет е, че по другите елементи от директните плащания не е взето политическо решение.

Сериозните притеснения на браншовиците, че изведнъж ще се появят 60-70 хиляди дребни „производители“, които хал хабер са си нямали от земеделие по-рано, изобщо не могат да преодолеят бариерата на политическото говорене. А то е горе-долу такова: „Селата обезлюдяват. Искаме да помогнем на хората да се върнат там, да си купят по две-три крави и да имат поминък. Те трябва да знаят, че държавата стои зад тях и ги подкрепя.“

На политиците им трябва електорат, на производителите – икономически обоснована стратегия за периода 2015-2020.

Между другото Швейцария е силна държава, точно защото гражданите гласуват за политиките, а политиците ги изпълняват. Там правят референдум след референдум, а у нас имаше един, който политиците изобщо не зачетоха.

Така при двата полюса по въпроса за дребните производители се очертава единият да е център, а другият да се рее с цялото си недоволство около него. А кълбото на нашето земеделие да се завърти по непредсказуем начин. България е доказала, че е държава и на тарикати, и на трудолюбиви хора, но кои ще преобладават в тази схема, сега няма как да се каже.

Втората точка, която ще оформи другата двойка полюси, но този път между хората в работната група, е дали да има таван от 300 000 евро при директните плащания. По този въпрос министерството се държи демократично. Решавайте вие, казва то на браншовиците.

Оказва се, че дори в самата Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) има напрежение по този въпрос. Зам.-председзателят на НАЗ Радослав Христов каза днес пред АгроПловдив, че утре на дебата ще присъстват 7 човека от Управителния съвет. „Ние сме за таван и за прилагане на споразумението„, каза той. Да, обаче, миналата седмица УС на НАЗ реши, че си оттегля подписа от това споразумение. Днес Христов обяснява, че не е така.

От друга страна, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) също се обяви против тавана вчера.

И толкова. Другите организации, които участват в работната група за директните плащания, най-вероятно ще потвърдят решението си директните плащания да са за суми до 300 000 евро.

При гласуването всяка организация участва с един глас. Т.е. всички имат равна тежест, независимо от членската си маса, независимо от това дали са регистрирани преди 10 години или тази година.

Така че, какво можем да очакваме утре? Схемата за дребните производители ще остане, защото е „политическо решение“. Таванът ще остане, защото дори в организацията, където членуват най-големите фермери, има разнобой. И утре, разумно или неразумно, ще се реши как ще изглежда земеделието ни след 5 години.