Бедстващи хора

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Бедстващи хора! Винаги ги е имало и за съжаление винаги ще ги има. У нас бедстват хора в Мизия и Аспарухово. Бедстват все още и в Бисер. Природните стихии са неумолими. Особено, когато се съюзят  с човешката небрежност. Уви и с човешката алчност! През тази седмица стана ясно, че пътен полицай от Бяла Слатина си заделял за собствени нужди минерална  вода от помощите за бедстващите ни сънародници в Мизия. Случаят щял да се разследва и ако се докаже гадната до отвращение алчност на полицая, той щял да бъде дисциплинарно  наказан. Аз лично не вярвам. Мисля, че ще го скрият зад подлото понятие за честта на пагона.

Простете, че ви занимавам със себе си, но когато стане дума за изнудване или използване на бедстващи хора, излизам от кожата си. Потомък съм на бежанци от Македония и Беломорска Тракия, дошли в Пловдив през 20-те години на миналия век, след Първата световна война. По-голямата част от дългия си вече живот прекарах в Шаронската къща на баба ми, построена през 1928 година. Чувствам се длъжен да обясня какво значи това.

Тези къщи носят името на френския банкер Рьоне Шарон,

защото той е дал идеята за това как да изглеждат те – едноетажни с две стаички  и миниатюрно антре. Той е издействал от Обществото на народите, предшественик на ООН, заем от 2.25 милиона лири стерлинги за построяването им.

Рьоне Шарон е бил специално назначен за комисар на Обществото на народите по проблемите на десетките хиляди бежанци, идващи тогава в България от Турция и Гърция. Мисията му е била да набавя за бежанците жилища, земеделски сечива и добитък. Справил се е, щом още живея в къщата, носеща неговото име. Пристроявах я и увеличавах жилищната ѝ площ. Мнозина мои приятели дори ме съжаляват за това, че живея в стара къща, заобиколена от новопостроени многоетажни жилища. Те живеят в панелки и  в много по-малка площ от тази, в която аз живея, нямат моето дворче и са притеснявани от съседите си от горните и долните етажи. Радват се на това, че живеят по общоприетия начин. Аз си държа на къщичката, осветена от мъката на предците ми и с минало, колкото и тъжно да е то.

А тя, бежанската съдба и в миналото, и сега никак не е радостна. Повод за тези редове ми даде поведението на гадния полицай от Бяла Слатина. Родителите ми разказваха за ужасиите на тяхното бедстване. Когато дошли в Пловдив първите бежанци, единствената работа, която намерили, била да кърпят чуловете, с които се правят балите за тютюна в тютюневите складове. Те наели тази работа и я вършили срещу нищожно заплащане известно време. После някои от тях се изхитрили и започнали гадната си експлоатация на себеподобните.

Първите бежанци наемали за кърпенето на чуловете новопристигнали бежанци.

Казвали им, че ще им кажат колко ще им плащат, след като една седмица ги  наблюдават как работят. В края на седмицата им казвали, че не са доволни и ги изгонвали, без да им платят. Наемали други гладни и уплашени наивници. После и тях изгонвали и наемали други, защото непрекъснато идвали нови бедстващи. Някои от тези гадове в последствие забогатели… Човек за човека е вълк, казвали още древните, т.е. добре е все пак, че полицаят не изнудва бедстващите в Мизия или хората,  отишли там да им помагат, за пари.

Ако пък заговорим за бедстващите по света, ще стане още по-чоглаво. Бедстват хората в Украйна, бедстват в Близкия Изток, бедстват в Африка и на много места по света бедстват. Страдат, защото ги е премазал безмилостно валякът на геополитическите интереси. Както някога е прегазил моите предци.

„Вашингтон е заплаха за света” така озаглави тези дни своя статия Пол Крейг Робъртс,

бивш зам.-министър на финансите на САЩ по времето на  президента  Рейгън. И обясни колко  мъка са причинили по света хегемонистичните стремежи на САЩ.

Пол Крейг Робъртс, американецът, твърди, че сред причините за кризата в Украйна има и забележима американска следа. От което не следва, че ролята на Русия за този конфликт е само благотворителна. И все пак, тъпо беше да се забранява на руския конвой с хуманитарни помощи да влезе на територията на Украйна. Първо, хората имат нужда от тези помощи и второ, може пък това да е първата крачка към помирението. Има достатъчно международни организации с достатъчно опит, за да проверят конвоя и ако той има лоши цели, да ги неутрализират.

И у нас нещата някак си не се успокоиха, след като бе назначено служебното правителство. Заслужено си отиде кабинетът, който пробутваше за шеф на ДАНС Делян Пеевски. Дойде кабинет, който върна Ваньо Танов за шеф на митниците. Професионалната биография на г-н Танов сочи, че той наистина може да е бил и все още да е сериозен професионалист, но СРС-тата показаха на целия български народ, че ако трябва да избира между спазването на закона и нарушаването му, за да угоди на началника, ще избере второто. У нас обикновено дългата кариера в службите се дължи на този вид лоялност, а тя е основната причина за блатния ни застой.

Не е неочаквано изхвърлянето на г-н Бойко Борисов,

че ако не вкара в парламента повече от 121 депутати, няма да прави правителство. И че като последствие от това може да стане така, че да няма да има какво да ядем. Да очакваш бедствието или пък да го размахваш като плашило, това не е нещо, което може да бъде простено на един политик. Тук вече не става дума за геополитически интереси, а за доморасла управленска образованост, но… Казано е отколе, че в царството на слепите едноокият е цар. Г-н Борисов направо си извисява управленския ръст на фона на традиционните провали на политическите му опоненти. Които уж са управленски грамотни! Каква е причината ли?

Опит да хвърли светлина върху този, вече станал постоянен, проблем у нас прави вицепрезидентът ни г-жа Маргарита Попова. През тази седмица тя каза:”Политиците се самозабравиха, интересуват ги само парите и властта”. Обърнете внимание на това – къде го каза? Каза го в приветствието си към участничките в Международната конференция на жените – транспортни работници. Тези, които имат очи да виждат и тези, които имат уши да чуват, отдавна разбират, че

г-жа Попова устоя на съблазните на властта и никак не е сговорчива с колегите си,

консумиращи с ненаситност благата, предлагани им от високите им позиции. Нали разбирате, че точно за това нея са я изолирали и най-много да се появи на  някаква браншова конференция. За глутницата на властта тя най-вероятно е и предател.

Съдът реши, че г-н Волен Сидеров лошо е посегнал в медийните си изявления на доброто име на г-н Бойко Борисов и го осъди да му заплати накърнената чест със сумата от  192 655 лева. Ще бъдем наивници, ако си помислим, че това е направило г-н Сидеров бедстващ  гражданин.

Вчера беше Голяма Богородица, голям християнски празник. Тази година в отбелязването му на помощ на свещенослужители се притече и армията, и гвардията. Няма лошо, така е било преди двеста години, каза игуменът на Бачковския манастир епископ Симон. 

В проповедта си след тържествената света литургия в храма „Св. Александър Невски”, настоятелят му епископ Тихон призова миряните да се помолят на Св. Богородица да закрия, както нас /б.а. не бедстващите/, така и бедстващите. След службата в Троянския манастир служебният премиер Георги Близнашки призова сънародниците ни да дадат своята лепта в помощ на бедстващите в българските населени места, пострадали от природните стихии. Епископ Тихон направи лапсуса, който е безмилостен към претенциозните оратори. Грешката на премиера е доста по-сериозна. Не е работа на главата на правителството да агитира за благотворителност, неговата работа е с управленските си действия да я прави все по-малко неизбежна. Иначе е обяснимо, бедстваща ни е държавата, бедстващи сме и ние, нейните граждани, няма как и премиерът ни да не е бедстващ. Въпреки, че не ни е простено да живеем като бежанци в собствената си родина!

 

 

.