Животновъди започнаха да си купуват испански ваксини срещу „Син език“ преди Брюксел да е позволил

Според Бисер Чилингиров една от важните причини за епидемията е конфликтът между частните и държавни ветеринари

„Не искаме да товарим бюджета, но и не искаме да измират животните ни”, заяви за Agroplovdiv Бисер Чилингиров, председател на Националната асоциация на овцевъдите в България. Той коментира ситуацията с разпространението на болестта „Син език“ по животните като допълни, че ще постави днес пред аграрния министър въпроса с ваксините за животните, които в момента се продавали на двойно по-високи цени. по-късно през деня извънредният щаб за заболяването ще проведе второ заседание.

Чилингиров посочи, че от браншовата организация са се свързали с компания доставчик на испанска ваксина, отговаряща точно на щам 4 на болестта „Син език“, чиято цена е 1,20 лева  за брой. Наскоро от МЗХ съобщиха, че държавата ще плати 3 млн. лв. за ваксини срещу заболяването, които обаче ще приложи в края на идната зима.

И.д. директор на Българската агенция по безопасност по храните в Пловдив д-р Никола Петков обясни, че страната ни все още не е получила разрешение от Брюксел за използването на ваксини срещу „Син език“. „Използването им е незаконно“, каза той.

Въпреки взетите мерки се очаква епидемията от „Син език“ скоро да обхване цялата страна. Основната причина за това, според Чилингиров, е назрелият преди време конфликт между частните и държавни ветеринарни лекари, който е попречил за вземане на по-бързи мерки и локализиране на първите огнища в Ивайловградско. Той смята, че за справяне със заболяването е нужно ангажирането на целия държавен и професионален потенция от специалисти, с които разполага България.

В момента животновъдите обаче получават различна информация относно разходите за справяне със заболяването. Според някои представители на институциите се очаква те дори да достигнат до 6 или дори 10 млн. лева. Както е известно до момента в страната са регистрирани 230 огнища на Син език, като броят на измрелите животни надхвърля 2000.

Автор: Мартин Иванов