Аплодисменти за Кирил Домусчиев! Скръб по Валери Петров

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Бог да прости Валери Петров. Отиде  си поетът, чиито стихове декламирахме като деца и ние днешните стараци, и нашите деца, и техните деца, нашите внуци. Мисля, че след Дядо Вазов той беше народният ни поет. Всъщност той е, защото е повече от сигурно, че ще го декламират и внуците на нашите внуци, и техните внуци и така,  докато има българско. Поетът се пресели във вечността, ние българите скърбим за добрия човек Валери Петров, защото не  ни достигат  личностите  като него.

И лятото си отиде. От доста време вече лястовичките се събират на големи броеници по жиците и подготвят отлитането си на юг. Иде тъжна есен. Годината не беше добра за повечето селски стопани. Лозята се разболяха, стадата се разболяха, порои отнесоха труда на хиляди хора. И за туристическия бизнес годината не беше от най-добрите.

Надеждата ни е в новото начало, което се очаква след предсрочните парламентарни избори на 5 октомври. Не бива да я губим тая надежда, че ще имаме ново начало, но са много фактите, които  тревожат. Ожесточените борби в партиите за избираемите места в листите не са нещо ново. Самите имена, вкопали се в тези избираеми места, също не са нещо ново. Имитациите на демокрация и демократичност, също са ни познати до повдигане.

Е, има и нещо ново. Досега не беше така усърдно използвано правилото, че новото това е всъщност добре забравеното старо. Бяха изровени от политическите пепелища персони, изгорели в политическите битки от преди  десетилетие и повече. Да погледнем само нашите си, пловдивските оцелели ветерани от  разгроменото т.нар. дясно политическо пространство от най-близкото ни минало. Методи Андреев е водач на листа от ГЕРБ. Здравко  Зафиров е втори в листата на ДПС в Пловдив. Финансовият министър на Орешарски – Петър Чобанов и бившият Началник на Отбраната генерал Симеон Симеонов и те кандидати от ДПС на избираеми места. Те – доволни, някой е оценил качествата им. Апаратчиците в ДПС и ГЕРБ  и те – доволни. Направили са добра селекция, купили са си готови играчи от висока за нашите условия класа.

Въпросът е в това трябва ли ние, управляваните, да бъдем доволни? Според мен – не. Тук може да се търси някаква аналогия с видовете войска. Партията, която сама подготвя своите кадри и от тях подбира кандидатите си за народни представители можем да оприличим на наборната войска. Партията, която купува от други партии подготвени кадри, можем да оприличим на наемната армия. От прастари времена е известно, че боецът в наборната армия е обучаван да се бие до последен дъх за достойнството на родината. А наемният боец, както и да е обучаван,  преследва единствената си цел – на всяка цена да доживее  до деня на заплатата.

В най-старата българска партия БСП наемниците, не че не са съществували и не съществуват  под формата на гражданска квота, не се радват  на чак такова уважение  и почит. Защото самите кадри на БСП са супер професионалисти. Ако искате се върнете четвърт век назад, ако искате още по-назад се върнете, ще видите, че каквито и поражения да е претърпяла партията им, те винаги успяват да доживеят до деня на заплатата. Другите партии също се професионализираха и подкрепиха с професионални наемници. Дано да не съм прав, но за кой ли път повтярям, че и следващият парламент ще  прилича на  кеч спектаклите, така любими на олигофрените по света. Защо на олигофрените? Защото само те, горките, не се съмняват, че само в името на тяхното удоволствие мускулестите мъжаги са готови да се нараняват и убиват истински на ринга. А не имитират професионално жестокост.

Не че трябва в народното ни събрание да се лее истинска кръв, но мъжка битка на идеи е нужна. А купените играчи в политиката не са като купените играчи във футбола. Защото футболният мач е спектакъл, добрият футболист е верен и предан на зрелището. Политиката  не е зрелище, ако тя е някаква игра, то тя е  игра със съдбата на народа, на милиони хора. Идеологията на всички футболни отбори по света е  общо взето  една – търсене на съвършенството на играта футбол. Не би могло идеологията на различните  политически партии да е една и съща, защото това би обезсмислило съществуването на самите партии.

Но хайде да се  поотстарним от политиката. Въпреки твърдението, че тя никога не се отстранява от нас.  Какъв шедьовър сътвори на изключително важния мач реванш Лудогорец – Стяуа  румънският наемник на Лудогорец Казмин Моци! Каква радост донесе той на  привържениците на Лудогорец, пък и на почти всички български запалянковци! От страна на Моци – много хъс и много късмет. Вкара една дуспа и спаси две противникови, без да е професионален вратар. Накара ни да си спомним световното по футбол в САШ от 1994 година.

Хайде да оставим и запалянковските емоции и радостни преживявания. Да се опитаме да  разберем как се раждат  успехите на Лудогорец. Мисля, че другият, основният герой и на този мач и на другите футболни празници, създадени от  Разградския клуб, никога няма да получи толкова аплодисменти, които заслужено получи Моци. Не защото и той не ги заслужава, защото аплодиращите трудно забелязват неговата дейност. Става дума за президента на Лудогорец Кирил Домусчиев.

Той има успешен бизнес. Има и успешен Лудогорец. Защото е  добър и  умен мениджър. Умните мениджъри  могат да управляват  различни системи и заводи, и футболни отбори. Глупости са запалянковските твърдения, че където има пари, има и добър футбол, защото с парите могат да се купят добри футболисти. И добро производство, и добър футбол има там, където управляващият системата може да си поставя  реалистично целите и да намира най-кратките и най-рационални пътища за постигането им. То това всъщност е сърцевината на управлението. Пък и парите обикновено са при тези, които умеят да ги управляват.

Хубаво е, че имаме, макар и рядко, такива моменти на всеобща радост като успеха на разградския футболен отбор, достигнал подстъпите на Шампионската лига. Най-малкото, което ще се случи от тук нататък, е това, че нашите любители на футбола ще видат тук у нас отбори като Реал Мадрид и Ливърпул. А защо да не си помечтаем и за нещо повече. Още по-хубавото е, че имаме мениджъри като Кирил Домусчиев. Дай, Боже, такива да се намножат. Дай, Боже, такива да се запътят към Народното събрание и да изхвърлят от там залоените партийни апаратчици и нефелното им обкръжение.

Бог да прости Валери Петров, нали той ни учеше и ни  учи никога да не изоставяме  мечтите си.