Чудната история на баварските крале

Публикация от блога на Мартин Иванов (предоставена със съгласието на автора за АгроПловдив)

Не може да не ви направи впечатление, че китните селски къщички навсякъде са украсени с цветя. Саксиите с пъстри цветя сякаш са „накацали” по прозорците и създават усещането, че  къщичките са част от приказките на братя Грим.

Още нещо няма как да не забележите – синьо-бялата украса на прозорците на повечето къщи. А защо в тези цветове ли?  Защото те са част от герба на династията Вителсбах, чиито представители, носейки различни титли, са управлявали тук в продължение на повече от 7 века. Именно част от тяхната история в множество артефакти на ювелирното и оръжейно изкуство, дрехи и картини, е разказана в Музея на баварските крале, който се намира в Нойшвангау.

В продължение на няколко часа и благодарение на новите технологии, и аз се пренесох в миналото на тази славна династия, свързала името си не само с Бавария и Германия , а и с почти всички Западно и Централноевропейски страни. Защото в периода между 12 и 20 век нейни представители са били владетели  на Свещената римска империя, северните страни – Норвегия, Швеция и Дания, и малко по-близките до нас Полша, Чехия и Гърция. Легендите свързват произхода на династията на Вителсбахите с Карл Велики, а някои отиват още по-надалеч, като ги свързват с троянците.

Основател на династията през 1180 година е херцог Ото I, а последният владетел е крал Лудвик III. Списъкът на владетелите от династията на Вителсбах е толкова подробен, че мястото да се изброят имената им едва ли ще стигне. Ето защо ще се спра на някои от най-известните  представители на династията.

Първият представител на династията, издигнат за крал, а впоследствие и за император на Свещената Римска империя е Лудвиг IV Баварски, (1282-1347г.), който от 1314 година е римски крал, а 14 години по-късно е провъзгласен и за император на Свещената Римска империя. По негово време към Бавария са присъединени Бранденбург, Тирол, Холандия (част от днешна Нидерландия), Зеландия (провинция в днешн югозападна Нидерландия) и Фризия (провинция, обхващаща част от германските, нидерландските и датски брегове на Северно море).

От края на 14 до началото на 16 век Бавария е разпокъсана на няколко мини държави, обособени около по-големите градове – Ландсхут, Инглощад и Мюнхен. През 1505 година след обединяване на всички части на страната от Албрехт IV е създадено Баварското херцогство, просъществувало до 1623 година. След това до 1777 година Бавария е курфюрство. Първият курфюрст на Бавария е Максимилиян I (1623-1651 г.). Негова е заслугата за превръщането на Мюнхенската резиденция, днес един от значимите европейски музеи по изкуството в един от най-импозантните дворци по негово време.

Някои от многобройните владетели от династията са имали не само интересни съдби, но и доста любопитни прякори. Така например заради това, че заповядва да екзекутират съпругата му, Лудвиг II, пфалцграф на Рейн между  1253 и 1264 година, е наречен Строги. За да изкупи греха си впоследствие постъпил в манастир.

Друг представител на династията, също пфалцграф на Рейн, пък е наречен Слепи, защото в края на управлението му, продължило между 1329 и 1353 година, ослепял. Неговият син Рупрехт I (1353-1390 г.) е наречен Червени. Той остава в историята с това, че на 1 октомври 1386 година основава едно от най-старите германски висши училища – университетът Хайделберг.

Максимилян I Йозеф (1806-1825 г.) е първият крал на Бавария.  Повлиян от идеите на френското просвещение, по време на управлението си извършил множество реформи в областта на икономиката, земеделието и образованието. Верен съюзник на Наполеон I Бонапарт, той скрепява съюза си с него, давайки една от дъщерите си – Амалия, за съпруга на доведения му син Йожен дьо Боарне.

Индустриализацията на Бавария се свързва с името на Максимилян II, управлявал кралството между 1848 и

1864 година. По негово време в Бавария е изградена и мрежа от железопътни линии, а Мюнхен е превърнат в един от най-значимите културни центрове на Европа. Някои артефакти от този период също могат да бъдат видяни от посетителите на музея на баварските крале.

Драматична е съдбата на синът му Лудвиг II (1864-1886 г.), станал известен със строежите на своите дворци, един от които е и прочутият замък Нойшванщайн. Поклонник на изкуството и културата, а не на политиката, Лудвиг финансира създаването на Вагнеровата тетралогия „Принцът на Нибелунгите”. Изпитвал силно привличане към мъжете, като сред фаворитите му били кралския коняр Рихард Хорниг и актьора Йозеф Кайнц. На 8 юни 1886 година е определен за нелечимо болен от параноя и безумие, без да е прегледан. Ден по-късно баварското правителство го определя за неспособен и го сваля от престола. След заседание на комисия, провело се на 11 юли  в спалнята на краля в

, той е заловен и затворен. Сутринта на следващия ден е заведен в двореца Берг на езерото Вюрмзее, във водите на което на 13 юли е намерено тялото му. Смъртта на Лудвиг II остава неизяснена и до днес.

Управлението на династията на Вителсбах в Бавария приключва с края на Първата световна война през 1918 година , а с него и на съществуването на кралството, което става част от Ваймарската република. В продължение на повече от седем столетия тя е свързвала името си с този регион на Германия. Следите под формата на множество паметници, изискани дворци и сгради, в които се преплитат най-различни архитектурни стилове, можем да видим и днес и то не само в Мюнхен. Изключително богатите културни традиции, останали запазени до наши дни, правят  Бавария една от най-предпочитаните дестинации за туризъм в Германия. Алпите са привлекателно място за всички любители на ските и силните усещания. Музеят на баварските крале  пък остава сред най предпочитаните места за незапознатите с историята на този край пътешественици.