Забравеното съкровище – Бялата роза, влиза във фокуса на учените

Ароматът на Rosa alba L. подобрява маслото от казанлъшката роза, но видът е изключен от международните стандарти
Rosa alba

Японците първи проявиха интерес към българската Rosa alba

Бялата роза се превърна в един от акцентите на проведения днес в Казанлък семинар за генетиката, селекцията, производството и преработката на маслодайните рози.  В света има почти 200 вида и повече от 18000 сорта рози, посочи в доклада си директорът на Института по етерично-маслени културив Казанлък гл. ас. д-р Наташа Ковачева. Най-разпространеният у нас вид е

Rosa damascena

Маслото от Rosa damascena е ненадминато в света

Mill. f. trigintipetala Dieck (Казанлъшка маслодайна роза), а  Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза) заема далеч по-малко полета. Освен двата вида, в миналото са се срещали като примеси или са се отглеждали на незначителни площи стамболската роза, сакарската роза и някои други видове, които са се отличавали от казанлъшката с по-ниското съдържание на етерично масло.

Научните работници от Института в Казанлък установили, че когато към масло, добито от Роза дамасцена се добави извлек от бяла роза, комбинацията (сместта, наречена още хамур) подобрява мирисовата оценка. Проведените изследвания показват възможности за получаване на стандартно розово масло, чрез контролирано смесване на етерични масла от селекционираните сортове, популация и вида Rosa alba L. Получените данни и оценки биха могли да намерят практическо приложение.

В миналото бялата роза  е присъствала паралелно в насажденията с Казанлъшката маслодайна роза. В старите стандарти за розовото масло са посочени и двата вида, но днешният международен стандарт категорично посочва само R.damascena Mill. В изследователската работа по-малко е застъпена  Rosa alba L. Но търсенето на нови аромати, включително и от розово масло, както и неизследвания потенциал на Rosa alba L. провокират работата с нея. Изследванията върху фенотипното вариране на цвета, вариране в състава на розовото масло и генетично разнообразие сред представителите на Rosa alba, използвани за дестилиране на масло в България, бяха представени от доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститута в София.

Гл.ас.д-р Ана Добрева от Института по етеричномаслени култури в Казанлък обяви  насоките в технологичните изследвания с бялата маслодайна роза – физиология на вида и влияние на абиотичните фактори върху етеричното масло, особености при съхранението на цвета, резерви за пълно извличане на маслото, специфика в състава и свойствата на етеричното масло, възможности за извличане и приложение на биологично-активни вещества.

НОВИ СОРТОВЕ

Наши учени са работили години върху селекцията на българската маслодайна роза, от която вече 350 години се добива масло, ненадминато по качество в света. Селектирани са четири сорта – Елейна, Янина, Свежен, Искра, които обаче до този момент още не са намерили широко приложение в практиката, посочи д-р Ковачева. Те обаче са изключително ценни, защото са високопродуктивни по отношение добивите на свеж цвят и етерично масло. От друга страна са устойчиви към болести и ниски температури и могат успешно да бъдат предложени за по-широко разпространение. Всеки от тях е характеризиран по стопански показатели и качество на  етеричното масло.

През 2004 г. са купени 14 образци маслодайни рози от колекцията на David Austin – Англия, принадлежащи към групата на най-старите видове рози, селекционирани преди 1867 г., които се използват за производство на етерично масло. Те са включени в много колекции от рози и се ценят заради красивите и ароматни цветове и античен произход. Интродуцираните рози са изследвани по фенотипни признаци, съдържание и състав на етеричното масло. Някои от тях са  ценни поради ремонтантния си цъфтеж и високата устойчивост към болести.

На по-късен етап са внесени и други маслодайни рози, включително и вероятните родителски форми на Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck, а именно Rosa fedtschenkoana, Rosa gallica, Rosa moschata. Всички интродуцирани рози се изследват, с цел включване в селекционна програма.

Представени бяха резултати от хибридизацията при маслодайната роза – характеристика на отбрани хибриди, съдържание и състав на полученото розово масло, възможности за прилагане в биологичното производство на устойчиви към болести хибридни форми.

ФИНАНСИРАНЕ ПО 4 МЕРКИ

Розопроизводителите могат да кандидатстват за подпомагане по  Програмата за развитие на селските райони по четири мерки, изтъкна представителят на Националната служба за съвети в земеделието Ганчо Ганчев. Това са мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери. Най-голяма е субсидията по мярка 121. По нея земеделските производители могат да получат средства за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си. Могат да си купят машини, оборудване и съоръжения, за реконструкция и изграждане на производствени сгради. Минималният размер на допустимите разходи за един проект е левовата равностойност на 3500 евро. Максималният размер на инвестицията достига до 1 500 000 евро, но тя е само за кандидати, които са предприятия, партньори или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), каза още Ганчев.

 

1 Comment

  1. Nikolay каза:

    Здравейте. Търся добре развити като корени и стъбло за бърз старт маслодайни рози за лично ползване за използване в приготвянето на храни и напитки за засаждане е ямболско към Странджа. Спрял съм се на сортове Свежен и Янина, Елейна и ли може би Алба (Бяла маслодайна). Имате ли такива, може ли да купя единични бройки от Вас. Ако не, към кого да се обърна? Благодаря.

Leave a Comment