Университетът на краставиците е на 20 км от Пловдив

 Оранжериите на Никола Гунчев са като научна лаборатория

На 20 км от Пловдив в село Йоаким Груево се намира Университетът на краставиците и доматите. Той е върху 70 декара и е покрит със стъкло. На пръв поглед приличат на обикновени стоманено-стъклени оранжерии. Но от приложените  в тях технологии, студентите могат да получат уроци, които още не са влезли в учебниците. Собственик на оранжериите е Никола Гунчев.

Кратък портрет

Гунчев е математик по образование, но с оранжерии се занимава още от студент, когато е помагал в семейните работи. В така наречения му офис в стопанството има библиотека, пълна с учебници за агрономи, химици, физици, микробиолози и друга научна литература. Колегите му твърдят, че е прочел всичко. Запомнил го е, усвоил го е и е направил следващата стъпка. А стопанството му не е просто форма на бизнес, а експеримент. Успешен експеримент.

Храна за шампиони
краставици върху хидропоника

Растенията са върху хидропоника

Краставиците, които в момента зреят и се берат всеки ден, са изолирани от земята. Яките им стъбла излизат от кубчета хидропоника, поставени върху специално легло. В него влиза система от тънки маркучи, по които се движат вода и хранителни вещества. Водата е сондажна, но е преминала през няколко филтъра за изчистване от механичните примеси. След това обаче е и молекулярно изчистена на принципа на обратната осмоза. Така е станала дестилирана и от нея пият и заетите в оранжерията (в пикови моменти стигат до 100). Технологията за пречистване се прилага в подводниците и в космическите кораби – тоест там, където хората няма източник на прясна вода. Благодарение на пречистването, краставиците са предпазени от тежки метали като арсен и кадмии, които присъстват в подземните потоци. Така че водата, която пият е чиста като сълза.

Служители от хранителния блок имат грижата да прибавят към водата основното меню. Нитрати, сулфати, фосфати, калций, калий, желязо, магнезий и т.н. не се разбъркват  наведнъж, а се подават по схема. Системата е холандска – Brinkman.

Освен краставици, Никога Гунчев отглежда и домати, но те ще станат готови за беритба след 3-4 седмици.

Раят на растенията
домати в оранжерия

Блокът с подрастващи домати. На жълтите плоскости залепват насекомите.

Ако някъде в страната краставиците и доматите растат като в рая, това е в оранжериите в Йоаким Груево. Във всеки блок има датчици, които замерват влажността, температурата, слънчевата радиация, движението на вятъра отвън и посоката му, и количествата въглероден диоксид.  Замерват се също температурата и влажността на почвата. Естествените наличности на СО2 са недостатъчни „за да зарадват“ растенията. Затова в оранжериите има инсталация, която вкарва допълнително от този газ, благодарение на който растенията фотосинтезират и превръщат неорганичната маса в органична. С помощта на светлината и СО2 те образуват захари и нарастват. Въглеродното хранене е повишило добивите с 10-15 процента. То се прилага в изключително малко оранжерии в страната. Но вкарването на този газ, който впрочем е доста скъп (300 лв./т при $6/т в САЩ), е работа за професионалисти. Той е по-тежък от въздуха и може да се оттече под вратите. А когато се вдигнат проветрителите и въздухът се завихри, може да излезе и през отворите на покрива. Затова в оранжерията движението на въздуха е под пълен контрол. Но и не само заради СО2. Краставиците и доматите реагират положително на хармонична среда, която изключва суховеи и силен вятър, успял да влезе пред отворите с максимална скорост.

Светлозар Николов

Светлозар Николов показва пакетче с яйца на хищен акар

Войната на акарите

Продукцията от оранжериите край Йоаким Груево отговаря на всички критерии, за да се определи като биологична. С изключение на един. Това е кардиналният спор в ЕС  може ли растения, отглеждани върху хидропоника вместо върху почва, да родят „естествени“ плодове. Последният отговор още не е даден. Но, според Никола Гунчев, няма по-здравословна продукция от тази, който се храни контролирано. Ако растенията са пуснали корени в земята, те пак ще получат от нея същите елементи, но заедно с тях ще приемат и други, които са вредни.

В оранжериите не се води химическа растителна защита. Вредителите се улавят от лепкави жълти плоскости. Освен това на всяко четвърто растение е закачена малка хартиена торбичка, пълна с микрокопични яйца на хищен акар. Той е чистачът, който унищожава себеподобните си, а накрая доблестно умира. Има също така феромонови уловки, които привличат мъжките, те кръжат около уловката, попадат в кофата с вода и олио, и там приключва живота им.

Болестите липсват, тъй като храната и водата, които могат да ги пренесат, са санитарно сигурни.

Алармата

Светлозар Николов, дясната ръка на Гунчев, има едно компактно работно бюро с размери около 15 на 30 см -Ipad. С него той може да управлява всички режими в оранжерията, независимо от това къде се намира. В случай на извънредно произшествие през нощта,например, алармата на Ipad-а се включва и предупреждава Николов за аварията. Ако няма реакция от негова страна, уредът започва да звъни истерично на 3 телефонни номера, заложени в паметта му – на Гунчев, Николов и на още един.

Кой обира бостана!

Продукцията на фирма „Джи Ен Си“ на Гунчев се предлага в Гърция и Чехия, а също така и у нас чрез дистрибутори. Цената ѝ

краставица

Качествената българска продукция отива навън, а тук купуваме нерядко криви краставици от Пелопонес

не е ниска, защото собственикът знае отлично качеството на стоката си. „Хипермаркетите вкарват у нас криви и умрели краставици от Пелопонес и Крит, и хората ги купуват, защото са евтини. В Гърция никой не ги харесва, но тук се котират,“ каза той и оттам се прехвърли на темата за монополите и българската политика.

България отвори вратата на западните фирми да дойдат и да оберат бостана. Те не са произвели нищо, но им го даваме наготово. Така се случи с хипермаркетите – тези търговци имаха привилегията да се нарекат инвеститори и да се ползват от комплиментите на държавата. Само че печалбата им, тоест добавената стойност, изтича навън, нашите пари изтичат навън. По същият начин подарихме и банките, и ЕРП-та и други.

Свободен разговор

„Кое ни липсва най-много на нас, българите? Въображението!“ Никола Гунчев решава да докаже мисълта си, като влиза в Google earth. Фиксира България, после Дунав и максимизира снимката на АЕЦ „Козлодуй“. От постройките излизат два канала един до друг, които свързват централата с реката. Всеки един е широк 40 метра. В единия се движи студената вода от Дунав, която тече към АЕЦ, за да охлади реакторите. По втория канал се изтича отработената гореща вода, която изглежда сребриста на снимката. Тя е толкова топла, че успява да вдигне температурата на Дунав с 2 градуса, когато се излива. „Това е енергия и ние я оставяме да изтече. Заради енергията стават войни, а ние я пилеем. Така е с много неща в страната. И за съжаление причината е ясна – липсва ни въображение“, доказа теоремата математикът-оранжерист.

1 Comment

  1. St. Ruseva каза:

    Поздравления Г-н Гунчев,
    желая Ви още по-големи успехи, а защо не и в
    цветопроизводствто на хидропоника.

    Стоянка Русева
    агроном оранжерии
    с.Батово

Leave a Comment