Тъжно е – в селата вече не черпят

БрестовицаДвата празника в края на седмицата – в Брестовица и в Куртово Конаре, оставиха малко горчив вкус. В Брестовица честваха „Гроздето и виното“, в Куртово Конаре – „Чушките, доматите и традиционните храни“.

В събота на площада в Брестовица павилионите за понички и китайски джунджурии бяха повече от пазарните маси с продукти от гроздето и лозата. Най-много три да бяха сергийките със сладко от грозде, шира и с плетени бутилки. Останалото на празника беше народна музика, която фучеше от усилвателите, маси с хора, събрали се на разговорка, и танцови състави.

И ето че докато записвах това-онова, един мъж подхвърли на момичетата при едната сергия: „И, кажете на организаторите, че когато се нарича празник на виното, трябва да има поне една бъчва за почерпка на хората.“

Бившият, а вероятно и бъдещият депутат Методи Андреев също празнуваше в заведението на площада

Бившият, а вероятно и бъдещият депутат Методи Андреев също празнуваше в заведението на площада

Прав беше човекът! Дори и ширата, която наливаха

момичетата, струваше по 20 стотинки за чашка. Наблизо имаше микробус, пълен с 5-литрови бутилки с бяло и червено вино на „Тодорофф“. Продавачката обясняваше, че бялото вино струва 20 лева, а червеното 15. Точно по същото време напитките на „Тодорофф“ бяха на Главната улица на Пловдив за почерпка по повод избора на града за Европейска столица на културата. Значи за Пловдив – може, а за Брестовица, където е винарната и откъдето идва

Празникът в Пловдив

Празникът в Пловдив

гроздето – не може.

В това лозаро-винарско китно село има четири или пет винарски изби. И нито една не почерпи! А и кметството сигурно няма пари, за да купи от тях за празника. Толкова ли са обеднели винарните и селото, че да не разлеят вино за здраве! Вярно е, че годината беше лоша за лозарите, но пък всеки знае, че избите са претоварени с тонове непродадено вино. Къде е попът да каже, че светото писание съветва: Дай и ще ти се даде. Нали на празник се раздава! Впрочем, възможно е предишната вечер да е имало подарено вино. Не знам, не бях. Но в събота със сигурност нямаше.

Питките на бабите в Куртово Конаре

Питките на бабите в Куртово Конаре

Оттам – в Куртово Конаре. Това, което ме смая там беше сергия, върху която имаше домашно изпечена питка, тутманик, баница, катми. Личеше си, че не са купешки. Бабите зад нея сигурно сами ги бяха замесили и изпекли. Привлечени от апетитния им вид, хората се събираха при сергията, но много бързо се обръщаха и си тръгваха. Питката наистина изглеждаше хрупкава и също така мека, зачервена и златиста, посипана с мак и сусам. Бяла отвътре, на шупли като захарен памук. Аха-аха да си отчупя, и видях, че отдолу има картонче, на което пише – 1 лев. Същият надпис стоеше и на другите вкуснотии. Кой няма един лев да даде! Поне това всеки има. Но, някак инстинктивно, човек се отдръпва, не защото трябва да плати за храната. А защото е празник! А на празник с такива неща традиционно се черпи. Колко струват да ги направиш? Десет? Двайсет лева? Трийсет да са! И кметството няма толкова да даде на бабите ли?

Тъжно е, че българското село вече не черпи. От прекалена беднотия ли, от що ли?

Селяните са добри хора. Някога са посрещали случайно дошлите гости с трапеза, застилали са им легло да пренощуват. Колели са кокошка да почерпят. Изпращали са непознатите гости с храна за из път. И тази щедрост им идвала от сърцето, радвали са се, че могат да посрещат и изпращат човешки. На село винаги са живеели по-добрите хора, защото там животът е по-бавен и имаш време да осмислиш ценностите му, да се потопиш в природата и да ти стане ясно, че това което виждаш днес е всичко, което имаш. Защото утре може и да те няма на тази вълшебна земя.

 

 

1 Comment

  1. Мартин Иванов каза:

    Хубав репортаж.

Leave a Comment