Писмото на Съюза на градинарите вади на показ фаталните грешки в земеделието. Вижте го!

Продукцията от плодове и зеленчуци у нас е намаляла с около 260% за 14 годинидомати

Тази седмица девет организации, начело с Националния съюз на градинарите в България, свързани с производството на плодове и зеленчуци, изпратиха писмо до еврокомисаря Дачиан Чолош, служебния земеделски министър Васил Грудев и Главна дирекция „Земеделие“ в Европейската комисия. Писмото е образец на отлично мотивирано предложение за нуждата от промяна на разпределението на европейската и национална финансова помощ към земеделието. То може да влезе и в учебниците по аграрна икономика като документ, който илюстрира пълния дисбаланс във финансовата подкрепа.

Документът започва с разказ за това как градинарите и овощарите са били пренебрегнати и излъгани, когато земеделското министерство е решавало това лято схемите за разпределение на 13-те процента обвързана подкрепа. Според деветте организации предложението, изпратено до Европейската комисия не е легитимно. Те настояват разпределението да бъде променено, докато все още има възможност за това. Ето и мотивите им:

(Публикуваме писмото със съкращения, тъй като оригиналният му обем е 14 страници)

„… Имайки предвид статистическите данни за производството и консумацията на плодове и зеленчуци в България,  безспорно всички се  обединяваме около становището, че секторът е в рискова ситуация и съществува възможност да изчезне, въпреки това, че десетилетия наред е бил емблема за  България. България е считана за люлката на градинарството в Европа, като е изнесла своя опит за производството на плодове и зеленчуци в северна Сърбия, Унгария, Австрия, а след 1989 г и в Турция.

В периода 1998 – 2013 г. се наблюдава намаление на площите и производството на плодове и зеленчуци повече от  6 до 10 пъти за някои култури и тенденцията върви стремително надолу.

Потребностите на българските граждани и преработвателни предприятия от плодове и зеленчуци се задоволяват на 70 – 80 % от внос, и то най-вече от трети страни.

Една от причините за този главоломен спад е, че в периода 2007-2013г. секторът плодове и зеленчуци беше поставен в неравностойно положение спрямо сектор зърнопроизводство и технически култури, в резултат на прилагане на СЕПП, а през последните години и спрямо тютюнопроизводството и животновъдството .

През 2012-2013 г. от бюджета за биопроизводство по мярка 214 на ПРСР (2007-2013) бяха  насочени отново милиони левове към зърнопроизводителите, под формата  на подкрепа  за сеитбооборот, тъй като се увеличиха субсидиите за сеитбооборот на 1 ха.

Това е причината през 2014 г. България да обяви нулева година за подпомагане на биологочното производство и около 2000 нови производители на биологочна продукция да останат без нито лев субсидия, въпреки, че са подписали договори с контролиращи организации и са преминали на биологичен метод на производство, купувайки скъпи биопрепарати, получавайки по-ниски добиви, тъй като прилагат щадящи природата методи на производство.

Дискриминационната политика водена спрямо сектор плодове и зеленчуци е причина много производители на плодове и зеленчуци да преминат към зърнопроизводство. В резултат на това спада в производството на плодове и зеленчуци през последните 15 год.е фрапантно видно от слезващите таблици: 

Таблица 1 Тенденции в производството на плодове, в тона продукция

Години Череши Вишни Орехи Малини Други овощни видове Общо
1998 33 522 9 394 5 665 2 805 13976 326 596
2002 15 654 7 529 2 229 3 938 16 746 136 777
2003 17 243 3 108 6 029 4 083 2 563 153 868
2004 21 369 3 325 4 502 5 606 1 176 167 273
2005 18 235 3 168 2 639 3 897 1 400 99 617
2006 20 504 3 701 2 110 5 766 1 033 116 010
2007 18 427 2 700 1 400 3 711 1 073 104 559
2008 16 067 3 279 422 3 540 834 90 746
2009 17 456 3 958 281 3 510 2 069 106 173
2010 24 951 2 825 1 240 6 109 2 507 152 077
2011 30 063 4 328 2 406 7 650 3 550 163 108
2012 19 512 3 879 2 925 4 850 1 815 123 646
1998/2012 - 172 % -242,18 % -193,68% 61% 770 % -264,14 %
2012/2002 24,6% -48,5% 31,2% 23,2% -89,2% -9,6%

Източник: Агростатистика, МЗХ

 

Таблица 2. Тенденции в производството на зеленчуци, в тона продукция (т)

Години Домати Пипер – сладък Патладжан Краставици Корнишони Тикви Дини Пъпеши
1998 469 388 242 349   158 963     288 164
2001 272 601 141 931 12 090 40 273 22 231 13 086 120 774 24 571
2002 245 299 165 626 12 342 40 009 33 518 23 485 149 676 24 154
2003 428 165 210 894 32 465 85 305 - 15 752 214 054 48 099
2004 237 597 124 907 40 097 86 560 - 16 023 100 176 27 356
2005 126 462 72 155 10 985 44 748 - 3 712 75 010 22 308
2006 212 969 156 684 7 782 45 795 15 682 3 135 135 947 49 875
2007 133 188 81 744 8 318 48 530 8 653 4 411 76 914 18 753
2008 134 131 59 524 7 062 53 227 9 391 4 273 79 681 13 667
2009 104 234 71 469 16 638 61 694 16 294 4 250 88 895 21 760
2010 114 605 69 080 10 747 63 648 2 020 14 754 61 967 8 841
2011 103 145 66 298 6 826 52 171 6 681 817 68 002 15 160
2012 94 016 47 087 7 830 33 710 4 251 5 125 55 703 17 685
1998/2012 -499,26% -514,68%   -471,56     -392,66 %
2012/2001 -65,5% -66,8% -35,2% -16,3% -80,9% -60,8% -53,9% -28,0%

 

Източник: Агростатистика, МЗХ

 

Таблица 3. Тенденции в производството на зеленчуци, в тона продукция

Години Картофи Праз Други корено-плодни Ягоди Култивирани гъби Други Зеленчуци на открито и закрито общо
1998 478 347     7 845     1 400 852
2001 600 371 7 314 4 076 15 556 2 517 27 273
2002 627 273 4 169 2 898 15 574 2 330 119
2003 450 214 13 102 8 144 11 212 1 808 550
2004 573 179 19 953 18 215 11 504 1 282 -
2005 375 459 2 804 573 6 563 1 427 1 214
2006 386 050 3 971 2 026 8 761 1 894 543
2007 298 722 2 963 2 198 5 964 1 716 3 014
2008 353 060 2 013 3 409 8 599 1 438 1 607
2009 231 745 2 148 1 907 5 324 1 725 702
2010 251 205 4 928 2 802 5 727 1 619 159
2011 232 314 4 052 2 274 7 027 2 171 139
2012 151 319 2 002 4 103 4 770 2 093 1 980 538 278
1998/2012/ 316,12 % 164,47% -260 %
2012/2001 -74,8% -72,6% 0,7% -69,3% -16,8% -92,7%  

Източник: Агростатистика, МЗХ и НСИ

В същото време, въпреки че животновъдния сектор също е в криза, намалението и на животните и продукцията от тях е значително, но не е толково драстично, видно от данните на Агростатистика:

Таблица 4. Спад в продукцията на мляко

Години
Years
Краве мляко Биволско мляко Овче мляко Козе мляко Общо мляко
1993 1 300814 15 560 143 631 71 118 1 531 123
1994 1162087 14 432 129 430 114 548 1 420 497
1995 1130020 11 891 119 587 142 723 1 404 221
1996 1128134 12 086 110 318 139 005 1 389 543
2002 1 267 875 4 279 90 317 101 767 1 464 238
2003 1 270 413 5 097 85 680 98 669 1 459 859
2004 1 305 582 6 035 113 703 125 734 1 551 054
2005 1 249 426 6 772 101 504 106 038 1 463 740
2006 1 260 883 6 891 104 201 99 414 1 471 389
2007 1 114 882 6 833 82 036 84 717 1 288 468
2008 1 109 893 6 950 85 258 75 283 1 277 384
2009 1 042 137 6 804 84 297 62 284 1 195 522
2010 1 091 612 7 688 82 127 58 707 1 240 134
2011 1 093 033 8 593 86 276 59 809 1 247 711
2012 1 061 198 7 830 84 447 51 830 1 205 305
2012/2002 -16,3% 83,0% -6,5% -49,1% -17,7%
2012/1993 -18,4% -49,7% -41,2% -27,1% -21,3%

 

Освен това през последните 5 години животновъдния сектор е подкрепян по няколко различни схеми с национални доплащания.

Таблица 5 Оторизирани плащания през кампании 2010 и 2011

 

Плащания през 2011 Плащания по кампания 2011 в периода 1.12.2011-18.10.2012
Плащания по кампания 2010, лева Плащания по кампания 2011, лева Плащания по кампания 2011, лева Подадени заявления Изплатени заявления
ДП по СЕПП 573 274 920   723 167 648 87795 87747
Доплащания за краве мляко от икономически уязвими ферми 362 110 29 605 580 13 659 831 3466 3466
Доплащания за краве мляко от НОР[1] 8 122 371 1483 1482
Доплащания за краве мляко от райони по Нитратната Директива 8 236 521 443 443
Доплащания за овце и кози майки, отглеждани в уязвими общини на Южна България 596 368 807 806
Доплащания за овце и кози майки, отглеждани в НОР 748 271 1325 1325
Доплащания за меки плодове (малини и ягоди) 354 740 339 726 231 230
НОР 1- Мярка 211 от ПРСР 2007-2013 30 367 610 37 949 080 42 446 578 29210 28708
НОР 2 – Мярка 212 от ПРСР 2007-2013 8 281 290 13 141 810 14 543 221 11490 11325
NATURA 2000 – Мярка 213 от ПРСР 2007-2013 4 629 039 2427 2392
AEП – Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 12 401 060 14 324 080 20 037 504 1972 1685
Национални доплащания към ДП по СЕПП 288 709 490 89 632 365 68449 68406
Национални доплащания за говеда 3 365 920 28 428 030 55 448 646 8101 8099
Национални доплащания за кози и овце майки, обвързани с производството 1 739 310 19 135 250 19 171 157 5820 5818
Национални доплащания за крави със сучещи телета 309 300 3 404 280 4 696 496 2428 2428
Национални доплащания за клане на говеда обвързани с производството 225 380 340 900 153 131
Национални доплащания за тютюн 69 246 790 72 126 925 37432 35845
ОБЩО 988 283 180 145 988 110 1 077 943 566 NA N

Източник: МЗХ, Аграрен доклад2012

Трябва да подчертаем, че  инвестициите за създаване  и отглеждане на трайни насаждения до встъпване в плододаване са от 2000 лв/ дка до 4500 лв./дка, за интензивни ябълкови насаждения, а след включване на капковото напояване, което е задължително, предвид тежките климатични промени, инвестицията достига 6000лв/дка. Трябва да се има предвид, че за отглеждане на плододаващи насаждения разходите достигат до 900 лв./ дка.(интензивни ябълкови и крушови насаждения). Откупуването на инвестицията е 8-10 година за различните култури. т.е през  първите  три години са  само разходи.  Предвид това, считаме, че е необходимо секторът да получи минимална подкрепа от 200 лв./ дка в периода 2015-2020 г., което ще покрие около 23 % от годишните разходи ( за сравнение, това е по-малко от 25-28 %, колкото получаваха зърнопроизводителите през целия програмен период 2007 -2013г.)

Трябва да се има предвид,че имаме и изчезващи култури, като круши и вишни, например. Макар че България има собствени сортове с много добри характеристики, ние внасяме круши от Аржентина, въпреки че има чудесни почвено-климатични условия за задоволяване потребностите на населението с родно производство.

Необходимо е да се вземе под внимание и факта, че дребните плодове –череши, вишни  и ягодоплодни имат търсене, както в ЕС, така и в трети страни и България не успява да задоволи търсенето за експорт, а тази продукция  може да допринесе  за значително увеличение на експортните обеми и обърне тренда на търговското салдо.

В момента е предложено разпределение на сумата от 118.6 млн.евро, както следва:

– 39.7млн.евро           – 33% (от 118.6 млн.евро) за сектор плодове и зеленчуци;

– 79.1 млн. продукти от животински произход – 67% (от 118.6 млн.евро).

През 2013 г. по данни на НСИ (което като база най-точно отразява обществената необходимост от различните селскостопански продукти) средното потребление на годишна база е било 467 кг. на човек. Консумацията на плодове и зеленчуци (пресни и преработени), картофи, млечни, месо и месни, яйца и риба общо 317.1 кг. /човек/ година, в това число от:

1. Животински произход 122.8 кг.                                   – 39% (от 317.1 кг);

2. Плодове, зеленчуци и картофи 194.3 кг.          – 61% (от 317.1 кг),

В тази връзка и предвид подпомагането, което сектор животновъдство получава през последните години и ще получава допълнително в периода 2015-2020г. по преходни национални плащания, считаме за целесъобразно да се направят следните промени в разпределението:

  1. Разпределението на сумата за подпомагане да бъде: 

– 81.85 млн. евро за плодове, зеленчуци и картофи – 69% (от 118.6364 млн.евро -13 % + 2 % )

– 36,78635 млн. евро за животинска продукция – 31% (от 118.6364 млн.евро)

Забележка:   Това разпределение приблизително ще изравни бюджетите на двата сектора плодове, зеленчуци, картофи с  тези в животновъдството. Тъй като  животновъдите с едър и дребен рогат добитък получават 46,742250 мил. евро от Преходна национална  помощ от която сектор плодове и зеленчуци е лишен, предвид това, че  не е е бил подкрепян през 2013 г. Така сектор животновъдство ще получи 83,5286 мил. евро. Освен това трябва да споменем, че при всички епидемии, които налагат унищожение на животни , включително сега болестта „ син език” се отпускат допълнителни помощи към момента 15 мил. лв. , докато при измръзвания, осланяване , градушки, порои и дъждове,  при които се проваля цялата реколта от плодове или зеленчуци и трайните насаждения се връщат по 3 години назад в плододаването си , а понякога изсъхват и цели градини, не се осигуряват никакви компенсации за производителите на плодове и зеленчуци. Така например тази година породи безбройните тежки градушки, безконечни дъждове по време на сезона на черешите и ягодите реколтата беше провалена почти на 90 %, без нито лев компенсации за сектора.

Тук е мястото да отбележим, че според нас регламентът и схемата за Преходна национална помощ е крайно не обективна и обрича неподпомаганите сектори за период от  още 5 год. да бъдат  отново дискриминирани, а такива, които са имали политическа подкрепа, като сектор тютюн да продължат да бъдат подкрепяни с големи суми. Въпреки че за здравето на европейските граждани полезността на плодовете и зеленчуците е безспорна в сравнение с тютюна.

 

От МЗХ твърдят, че няма Европейски схеми за подпомагане на сектор плодове и зеленчуци. Нямаше такива схеми и за тютюн, но се намериха, когато има политическа партия, която се застъпва за дадено производство.

 

За да се даде шанс и на производителите на плодове и зеленчуци да оцелеят и запазят работните места в селските, райони, които са обезлюдени в България  (известно е, че този сектор е трудоемък и създава много работни места в селата), предлагаме следното  разпределение – сектор плодове и зеленчуци да получава годишно :  81,85 мил. Евро, което е 69 % от бюджета за обвързана с производството подкрепа, а сектор животновъдство – едър и дребен рогат добитък – 83,52857 мил. Евро ( 36,78635 млн. евро, по схемата за обвързана с производството подкрепа  + 46,742250 мил. евро от преходна национална  помощ). 

Предлагаме сумата от 81,85 мил млн. евро за сектор плодове, зеленчуци и картофи да бъде разпределена на база средногодишно потребление по данни на НСИ), както следва: 

1. Плодове (трайни насаждение) –                                  42%;

2. Зеленчуци полски и оранжерийн и картофи           –          58%; 

С настоящето предложение си поставяме следните цели:

– да спасим българското градинарство през предстоящия програмен период, което сега се намира в колапс и колкото и малко да е останало от него, да опитаме да го възродим.

– подотраслите животновъдство и плодове и зеленчуци да бъдат равностойно подкрепени с по около 82 -83 мил. евро годишно.

През последните години населението на България намалява от 8,7 мил души до 7,230 мил. души, като голяма част от населението е напуснало селските райони поради закриване производството на плодове и зеленчуци и е отишло да търси препитание в други европейски държави, където създава понякога емигрантски проблеми. Убедени сме, че предоставянето на субсидия съизмерима с тази в другите страни членки на ЕС на производителите на плодове и зеленчуци ще отприщи предприемаческия дух на българина и любовта към родината.

Уважаеми господин Министър, Уважаеми господин Комисар Чолош, Уважаеми дами и годпода,

Настояваме да върнете изпратената от старото правителство Нотификация свързана със схемите за прилагане на директни плащания в земеделието в периода 2015-2020г., която не е приета и одобрена от браншовите организации и Комисията по земеделие на Народното събрание за преразглеждане и ново задълбочено обсъждане, почиващо на обективни анализи и кореспондираща с потребностите на България и ЕС.

Председател на УС на НСГБ:

/д-р инж. Слави Трифонов/

Писмото е съгласувано и одобрено от браншовите организации изброени долу:

  1. НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ГРАДИНАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

2.ДОБРУДЖАНСКИ ОВОЩАРСКИ СЪЮЗ –

3. НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА КАРТОФОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ –

4. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ «БЪЛГАРСКА ПРАСКОВА».

5.  СЪЮЗ   НА  ОВОЩАРИТЕ

6. АСОЦИАЦИЯ   НА  ОВОЩАРИТЕ

7. СЪЮЗ НА ДУНАВСКИТЕ ОВОЩАРИ

8. НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА МАЛКИТЕ СЕМЕЙНИ ФЕРМИ И ПРЕРАБОТВАТЕЛИ

  1. АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКИ ПИПЕР

 

 

 

1 Comment

    Leave a Comment


    пет − = 2