Писмото на Съюза на градинарите вади на показ фаталните грешки в земеделието. Вижте го!

Продукцията от плодове и зеленчуци у нас е намаляла с около 260% за 14 години

Тази седмица девет организации, начело с Националния съюз на градинарите в България, свързани с производството на плодове и зеленчуци, изпратиха писмо до еврокомисаря Дачиан Чолош, служебния земеделски министър Васил Грудев и Главна дирекция „Земеделие“ в Европейската комисия. Писмото е образец на отлично мотивирано предложение за нуждата от промяна на разпределението на европейската и национална финансова помощ към земеделието. То може да влезе и в учебниците по аграрна икономика като документ, който илюстрира пълния дисбаланс във финансовата подкрепа.

Документът започва с разказ за това как градинарите и овощарите са били пренебрегнати и излъгани, когато земеделското министерство е решавало това лято схемите за разпределение на 13-те процента обвързана подкрепа. Според деветте организации предложението, изпратено до Европейската комисия не е легитимно. Те настояват разпределението да бъде променено, докато все още има възможност за това. Ето и мотивите им:

(Публикуваме писмото със съкращения, тъй като оригиналният му обем е 14 страници)

„… Имайки предвид статистическите данни за производството и консумацията на плодове и зеленчуци в България,  безспорно всички се  обединяваме около становището, че секторът е в рискова ситуация и съществува възможност да изчезне, въпреки това, че десетилетия наред е бил емблема за  България. България е считана за люлката на градинарството в Европа, като е изнесла своя опит за производството на плодове и зеленчуци в северна Сърбия, Унгария, Австрия, а след 1989 г и в Турция.

В периода 1998 – 2013 г. се наблюдава намаление на площите и производството на плодове и зеленчуци повече от  6 до 10 пъти за някои култури и тенденцията върви стремително надолу.

Потребностите на българските граждани и преработвателни предприятия от плодове и зеленчуци се задоволяват на 70 – 80 % от внос, и то най-вече от трети страни.

Една от причините за този главоломен спад е, че в периода 2007-2013г. секторът плодове и зеленчуци беше поставен в неравностойно положение спрямо сектор зърнопроизводство и технически култури, в резултат на прилагане на СЕПП, а през последните години и спрямо тютюнопроизводството и животновъдството .

През 2012-2013 г. от бюджета за биопроизводство по мярка 214 на ПРСР (2007-2013) бяха  насочени отново милиони левове към зърнопроизводителите, под формата  на подкрепа  за сеитбооборот, тъй като се увеличиха субсидиите за сеитбооборот на 1 ха.

Това е причината през 2014 г. България да обяви нулева година за подпомагане на биологочното производство и около 2000 нови производители на биологочна продукция да останат без нито лев субсидия, въпреки, че са подписали договори с контролиращи организации и са преминали на биологичен метод на производство, купувайки скъпи биопрепарати, получавайки по-ниски добиви, тъй като прилагат щадящи природата методи на производство.

Дискриминационната политика водена спрямо сектор плодове и зеленчуци е причина много производители на плодове и зеленчуци да преминат към зърнопроизводство. В резултат на това спада в производството на плодове и зеленчуци през последните 15 год.е фрапантно видно от слезващите таблици: 

Таблица 1 Тенденции в производството на плодове, в тона продукция

Години	Череши	Вишни	Орехи	Малини	Други овощни видове	Общо
1998	33 522	9 394	5 665	2 805	13976	326 596
2002	15 654	7 529	2 229	3 938	16 746	136 777
2003	17 243	3 108	6 029	4 083	2 563	153 868
2004	21 369	3 325	4 502	5 606	1 176	167 273
2005	18 235	3 168	2 639	3 897	1 400	99 617
2006	20 504	3 701	2 110	5 766	1 033	116 010
2007	18 427	2 700	1 400	3 711	1 073	104 559
2008	16 067	3 279	422	3 540	834	90 746
2009	17 456	3 958	281	3 510	2 069	106 173
2010	24 951	2 825	1 240	6 109	2 507	152 077
2011	30 063	4 328	2 406	7 650	3 550	163 108
2012	19 512	3 879	2 925	4 850	1 815	123 646
1998/2012	– 172 %	-242,18 %	-193,68%	61%	770 %	-264,14 %
2012/2002	24,6%	-48,5%	31,2%	23,2%	-89,2%	-9,6%

Източник: Агростатистика, МЗХ

 

Таблица 2. Тенденции в производството на зеленчуци, в тона продукция (т)

Години	Домати	Пипер – сладък	Патладжан	Краставици	Корнишони	Тикви	Дини	Пъпеши
1998	469 388	242 349		158 963			288 164
2001	272 601	141 931	12 090	40 273	22 231	13 086	120 774	24 571
2002	245 299	165 626	12 342	40 009	33 518	23 485	149 676	24 154
2003	428 165	210 894	32 465	85 305	–	15 752	214 054	48 099
2004	237 597	124 907	40 097	86 560	–	16 023	100 176	27 356
2005	126 462	72 155	10 985	44 748	–	3 712	75 010	22 308
2006	212 969	156 684	7 782	45 795	15 682	3 135	135 947	49 875
2007	133 188	81 744	8 318	48 530	8 653	4 411	76 914	18 753
2008	134 131	59 524	7 062	53 227	9 391	4 273	79 681	13 667
2009	104 234	71 469	16 638	61 694	16 294	4 250	88 895	21 760
2010	114 605	69 080	10 747	63 648	2 020	14 754	61 967	8 841
2011	103 145	66 298	6 826	52 171	6 681	817	68 002	15 160
2012	94 016	47 087	7 830	33 710	4 251	5 125	55 703	17 685
1998/2012	-499,26%	-514,68%		-471,56			-392,66 %
2012/2001	-65,5%	-66,8%	-35,2%	-16,3%	-80,9%	-60,8%	-53,9%	-28,0%

 

Източник: Агростатистика, МЗХ

 

Таблица 3. Тенденции в производството на зеленчуци, в тона продукция

Години	Картофи	Праз	Други корено-плодни	Ягоди	Култивирани гъби	Други	Зеленчуци на открито и закрито общо
1998	478 347			7 845			1 400 852
2001	600 371	7 314	4 076	15 556	2 517	27 273
2002	627 273	4 169	2 898	15 574	2 330	119
2003	450 214	13 102	8 144	11 212	1 808	550
2004	573 179	19 953	18 215	11 504	1 282	–
2005	375 459	2 804	573	6 563	1 427	1 214
2006	386 050	3 971	2 026	8 761	1 894	543
2007	298 722	2 963	2 198	5 964	1 716	3 014
2008	353 060	2 013	3 409	8 599	1 438	1 607
2009	231 745	2 148	1 907	5 324	1 725	702
2010	251 205	4 928	2 802	5 727	1 619	159
2011	232 314	4 052	2 274	7 027	2 171	139
2012	151 319	2 002	4 103	4 770	2 093	1 980	538 278
1998/2012/	316,12 %			164,47%			-260 %
2012/2001	-74,8%	-72,6%	0,7%	-69,3%	-16,8%	-92,7%

Източник: Агростатистика, МЗХ и НСИ

В същото време, въпреки че животновъдния сектор също е в криза, намалението и на животните и продукцията от тях е значително, но не е толково драстично, видно от данните на Агростатистика:

Таблица 4. Спад в продукцията на мляко

Години Years	Краве мляко	Биволско мляко	Овче мляко	Козе мляко	Общо мляко
1993	1 300814	15 560	143 631	71 118	1 531 123
1994	1162087	14 432	129 430	114 548	1 420 497
1995	1130020	11 891	119 587	142 723	1 404 221
1996	1128134	12 086	110 318	139 005	1 389 543
…	…	…	…	…	…
2002	1 267 875	4 279	90 317	101 767	1 464 238
2003	1 270 413	5 097	85 680	98 669	1 459 859
2004	1 305 582	6 035	113 703	125 734	1 551 054
2005	1 249 426	6 772	101 504	106 038	1 463 740
2006	1 260 883	6 891	104 201	99 414	1 471 389
2007	1 114 882	6 833	82 036	84 717	1 288 468
2008	1 109 893	6 950	85 258	75 283	1 277 384
2009	1 042 137	6 804	84 297	62 284	1 195 522
2010	1 091 612	7 688	82 127	58 707	1 240 134
2011	1 093 033	8 593	86 276	59 809	1 247 711
2012	1 061 198	7 830	84 447	51 830	1 205 305
2012/2002	-16,3%	83,0%	-6,5%	-49,1%	-17,7%
2012/1993	-18,4%	-49,7%	-41,2%	-27,1%	-21,3%

 

Освен това през последните 5 години животновъдния сектор е подкрепян по няколко различни схеми с национални доплащания.

Таблица 5 Оторизирани плащания през кампании 2010 и 2011

 

	Плащания през 2011		Плащания по кампания 2011 в периода 1.12.2011-18.10.2012
	Плащания по кампания 2010, лева	Плащания по кампания 2011, лева	Плащания по кампания 2011, лева	Подадени заявления	Изплатени заявления
ДП по СЕПП	573 274 920		723 167 648	87795	87747
Доплащания за краве мляко от икономически уязвими ферми	362 110	29 605 580	13 659 831	3466	3466
Доплащания за краве мляко от НОР[1]			8 122 371	1483	1482
Доплащания за краве мляко от райони по Нитратната Директива			8 236 521	443	443
Доплащания за овце и кози майки, отглеждани в уязвими общини на Южна България			596 368	807	806
Доплащания за овце и кози майки, отглеждани в НОР			748 271	1325	1325
Доплащания за меки плодове (малини и ягоди)	354 740		339 726	231	230
НОР 1- Мярка 211 от ПРСР 2007-2013	30 367 610	37 949 080	42 446 578	29210	28708
НОР 2 – Мярка 212 от ПРСР 2007-2013	8 281 290	13 141 810	14 543 221	11490	11325
NATURA 2000 – Мярка 213 от ПРСР 2007-2013			4 629 039	2427	2392
AEП – Мярка 214 от ПРСР 2007-2013	12 401 060	14 324 080	20 037 504	1972	1685
Национални доплащания към ДП по СЕПП	288 709 490		89 632 365	68449	68406
Национални доплащания за говеда	3 365 920	28 428 030	55 448 646	8101	8099
Национални доплащания за кози и овце майки, обвързани с производството	1 739 310	19 135 250	19 171 157	5820	5818
Национални доплащания за крави със сучещи телета	309 300	3 404 280	4 696 496	2428	2428
Национални доплащания за клане на говеда обвързани с производството	225 380		340 900	153	131
Национални доплащания за тютюн	69 246 790		72 126 925	37432	35845
ОБЩО	988 283 180	145 988 110	1 077 943 566	NA	N

Източник: МЗХ, Аграрен доклад2012

Трябва да подчертаем, че  инвестициите за създаване  и отглеждане на трайни насаждения до встъпване в плододаване са от 2000 лв/ дка до 4500 лв./дка, за интензивни ябълкови насаждения, а след включване на капковото напояване, което е задължително, предвид тежките климатични промени, инвестицията достига 6000лв/дка. Трябва да се има предвид, че за отглеждане на плододаващи насаждения разходите достигат до 900 лв./ дка.(интензивни ябълкови и крушови насаждения). Откупуването на инвестицията е 8-10 година за различните култури. т.е през  първите  три години са  само разходи.  Предвид това, считаме, че е необходимо секторът да получи минимална подкрепа от 200 лв./ дка в периода 2015-2020 г., което ще покрие около 23 % от годишните разходи ( за сравнение, това е по-малко от 25-28 %, колкото получаваха зърнопроизводителите през целия програмен период 2007 -2013г.)

Трябва да се има предвид,че имаме и изчезващи култури, като круши и вишни, например. Макар че България има собствени сортове с много добри характеристики, ние внасяме круши от Аржентина, въпреки че има чудесни почвено-климатични условия за задоволяване потребностите на населението с родно производство.

Необходимо е да се вземе под внимание и факта, че дребните плодове –череши, вишни  и ягодоплодни имат търсене, както в ЕС, така и в трети страни и България не успява да задоволи търсенето за експорт, а тази продукция  може да допринесе  за значително увеличение на експортните обеми и обърне тренда на търговското салдо.

В момента е предложено разпределение на сумата от 118.6 млн.евро, както следва:

– 39.7млн.евро           – 33% (от 118.6 млн.евро) за сектор плодове и зеленчуци;

– 79.1 млн. продукти от животински произход – 67% (от 118.6 млн.евро).

През 2013 г. по данни на НСИ (което като база най-точно отразява обществената необходимост от различните селскостопански продукти) средното потребление на годишна база е било 467 кг. на човек. Консумацията на плодове и зеленчуци (пресни и преработени), картофи, млечни, месо и месни, яйца и риба общо 317.1 кг. /човек/ година, в това число от:

1. Животински произход 122.8 кг.                                   – 39% (от 317.1 кг);

2. Плодове, зеленчуци и картофи 194.3 кг.          – 61% (от 317.1 кг),

В тази връзка и предвид подпомагането, което сектор животновъдство получава през последните години и ще получава допълнително в периода 2015-2020г. по преходни национални плащания, считаме за целесъобразно да се направят следните промени в разпределението:

1. Разпределението на сумата за подпомагане да бъде: 

– 81.85 млн. евро за плодове, зеленчуци и картофи – 69% (от 118.6364 млн.евро -13 % + 2 % )

– 36,78635 млн. евро за животинска продукция – 31% (от 118.6364 млн.евро)

Забележка:   Това разпределение приблизително ще изравни бюджетите на двата сектора плодове, зеленчуци, картофи с  тези в животновъдството. Тъй като  животновъдите с едър и дребен рогат добитък получават 46,742250 мил. евро от Преходна национална  помощ от която сектор плодове и зеленчуци е лишен, предвид това, че  не е е бил подкрепян през 2013 г. Така сектор животновъдство ще получи 83,5286 мил. евро. Освен това трябва да споменем, че при всички епидемии, които налагат унищожение на животни , включително сега болестта „ син език” се отпускат допълнителни помощи към момента 15 мил. лв. , докато при измръзвания, осланяване , градушки, порои и дъждове,  при които се проваля цялата реколта от плодове или зеленчуци и трайните насаждения се връщат по 3 години назад в плододаването си , а понякога изсъхват и цели градини, не се осигуряват никакви компенсации за производителите на плодове и зеленчуци. Така например тази година породи безбройните тежки градушки, безконечни дъждове по време на сезона на черешите и ягодите реколтата беше провалена почти на 90 %, без нито лев компенсации за сектора.

Тук е мястото да отбележим, че според нас регламентът и схемата за Преходна национална помощ е крайно не обективна и обрича неподпомаганите сектори за период от  още 5 год. да бъдат  отново дискриминирани, а такива, които са имали политическа подкрепа, като сектор тютюн да продължат да бъдат подкрепяни с големи суми. Въпреки че за здравето на европейските граждани полезността на плодовете и зеленчуците е безспорна в сравнение с тютюна.

 

От МЗХ твърдят, че няма Европейски схеми за подпомагане на сектор плодове и зеленчуци. Нямаше такива схеми и за тютюн, но се намериха, когато има политическа партия, която се застъпва за дадено производство.

 

За да се даде шанс и на производителите на плодове и зеленчуци да оцелеят и запазят работните места в селските, райони, които са обезлюдени в България  (известно е, че този сектор е трудоемък и създава много работни места в селата), предлагаме следното  разпределение – сектор плодове и зеленчуци да получава годишно :  81,85 мил. Евро, което е 69 % от бюджета за обвързана с производството подкрепа, а сектор животновъдство – едър и дребен рогат добитък – 83,52857 мил. Евро ( 36,78635 млн. евро, по схемата за обвързана с производството подкрепа  + 46,742250 мил. евро от преходна национална  помощ). 

Предлагаме сумата от 81,85 мил млн. евро за сектор плодове, зеленчуци и картофи да бъде разпределена на база средногодишно потребление по данни на НСИ), както следва: 

1. Плодове (трайни насаждение) –                                  42%;

2. Зеленчуци полски и оранжерийн и картофи           –          58%; 

С настоящето предложение си поставяме следните цели:

– да спасим българското градинарство през предстоящия програмен период, което сега се намира в колапс и колкото и малко да е останало от него, да опитаме да го възродим.

– подотраслите животновъдство и плодове и зеленчуци да бъдат равностойно подкрепени с по около 82 -83 мил. евро годишно.

През последните години населението на България намалява от 8,7 мил души до 7,230 мил. души, като голяма част от населението е напуснало селските райони поради закриване производството на плодове и зеленчуци и е отишло да търси препитание в други европейски държави, където създава понякога емигрантски проблеми. Убедени сме, че предоставянето на субсидия съизмерима с тази в другите страни членки на ЕС на производителите на плодове и зеленчуци ще отприщи предприемаческия дух на българина и любовта към родината.

Уважаеми господин Министър, Уважаеми господин Комисар Чолош, Уважаеми дами и годпода,

Настояваме да върнете изпратената от старото правителство Нотификация свързана със схемите за прилагане на директни плащания в земеделието в периода 2015-2020г., която не е приета и одобрена от браншовите организации и Комисията по земеделие на Народното събрание за преразглеждане и ново задълбочено обсъждане, почиващо на обективни анализи и кореспондираща с потребностите на България и ЕС.

Председател на УС на НСГБ:

/д-р инж. Слави Трифонов/

Писмото е съгласувано и одобрено от браншовите организации изброени долу:

1. НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ГРАДИНАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

2.ДОБРУДЖАНСКИ ОВОЩАРСКИ СЪЮЗ –

3. НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА КАРТОФОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ –

4. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ «БЪЛГАРСКА ПРАСКОВА».

5.  СЪЮЗ   НА  ОВОЩАРИТЕ

6. АСОЦИАЦИЯ   НА  ОВОЩАРИТЕ

7. СЪЮЗ НА ДУНАВСКИТЕ ОВОЩАРИ

8. НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА МАЛКИТЕ СЕМЕЙНИ ФЕРМИ И ПРЕРАБОТВАТЕЛИ

9. АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКИ ПИПЕР