2 октомври: Политикът, който докосна небето – Махатма Ганди

Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят, предсказа бащата на Индия

„На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.“ – Алберт Айнщайн

Индийският националистически лидер Мохандас Карамчанд Ганди, по-известен като Махатма Ганди, е роден на 2 октомври 1869 г., в Порбандар, Гуджарат, Той е най-малкото от 5-те деца в семейството и е син от четвъртата съпруга на баща си. Семейството му е заможно – баща му е министър-председател на Порбандар, а по-късно и на Раджкот в Индия.

Махатма Ганди учи право в Лондон, Англия,  а в допълнение на следването си изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. През 1893 г. той заминава за Южна Африка, където прекарва 20 години в противопоставяне на дискриминационно законодателство срещу индийците. Като пионер на Сатяграха (ненасилствени протести за постигане на политически цели), той се превръща в един от най-важните политически и духовни лидери на своето време.

През 1915 г., след двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия, където изгражда медитативния център Хариджан Ашрам и става лидер на Индийския национален конгрес. Неговата цел е да помогне на бедните фермери и работници да протестират срещу репресивните данъци и дискриминация. Той се бори за облекчаване на бедността и да се сложи край на кастовата дискриминация, като крайната цел е независимостта на Индия.

След неговата кампания за гражданско неподчинение (1919-22), той е вкаран в затвора обвинен в заговор (1922-24). През 1930 г. Ганди повежда Похода на солта – един забележителен 320 километров  марш до морето, за да събере сол в символичен протест срещу британския монопол на солта.

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и заради това е арестуван отново и прекарва 2 години в затвора. През целия си живот той е зад решетки общо осем години.

След независимостта на Индия, постигната с ненасилие (ахимса) през 1947, той се опитва да спре индуски-мюсюлмански конфликт в Бенгал – начинание, което води до убийството му в Делхи от Натурам Годсе –индуски фанатик, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки.

Дори и след смъртта му, отдадеността на Ганди към ненасилието и вярата му в простия живот, състоящ се в това сам да шиеш дрехите си, да не ядеш месо и да използваш постите за самопречистване, както и като средство за протест, са фар на надеждата за угнетените хора по целия свят.

През 1883 г., на 13 години, Ганди се жени за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Двамата имат 4 сина – Харилал (1888), Манилай (1892), Рамдас (1897) и Девадас (1900). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай живее и работи с него и след това, като продължава политическа борба, докато той е в затвора.

ДЕСЕТТЕ ПРИНЦИПА НА ГАНДИ:

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”